Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр.София, 20 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 3089/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от защитниците на осъдената Ш. Л. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 532/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение и отмяна или изменение на влязлото в сила решение № 188/17.06.2011 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че делото следва да бъде разгледано от друг състав, за да се отстранят допуснатите нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона или да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и квалификацията на поведението е законосъобразна, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Пловдивският районен съд с присъда № 479/04.11.2010 год. признал подсъдимата Г. за виновна в това, че на 30.09.2008 год. в гр. П. като свидетел по гражданско дело пред съд устно съзнателно е потвърдила неистина. На основание чл.290, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК я осъдил на пробация и определил пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1, т.2 вр.ал.1, т.1 НК всяка една за срок от 8 месеца. Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски. Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение с решение № 188/17.06.2011 год. по въззивно нохд № 532/2011 год. изменил присъдата в частта относно наказанието като намалил размера на пробационните мерки от 8 на 6 месеца и продължителността на изпълнение на мярката задължителна регистрация по настоящ адрес от 3 пъти седмично на 2 пъти. Осъдил подсъдимата да заплати направените пред въззивната инстанция разноски и потвърдил присъдата в останалата част. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимата, съдържаща искане за оправдаване по повдигнатото й обвинение на основания и по съображения, които се поддържат и в настоящото производство. По повод доводите и предвид процесуалното задължение по чл.314 НПК въззивният съд упражнил правомощията си по чл.327, ал.3 и ал.4 НПК. В проведеното съдебно следствие приел заключението на назначената допълнителна експертиза и провел преразпит на свидетелите Г.Т. и П.Т., защото счел, че е необходимо да се изяснят относими към предмета на доказване обстоятелства. Извършил цялостна и задълбочена проверка на събрания доказателствен материал и направил извод, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и че са изяснени по несъмнен начин всички относими обстоятелства. Тази констатация е направил след като по повод поддържаните доводи е направил оценка на процесуалната дейност на първоинстанционния съд по събиране, проверка, анализ и изводи за съдържанието на доказателствените източници, за обстоятелствата, които са установени и за начина, по който са отстранени противоречията. Мотивирал е решението си, че съответства на изискванията по чл.14, чл.107, ал.3 и чл.305, ал.3 НПК. Доколкото е имал несъгласие с направен фактически извод, то е изложил съображения, основани на показанията на свидетелите Т. и А., както и тези на свидетелите Ир.Г. и Ат.Г. като приел, че част от твърденията на подсъдимата пред съда при разпита й по гражданското дело съответстват на действителното поведение на А. и следва да бъдат изключени от обстоятелствата, на които е основано обвинението. Във връзка с възраженията за останалите обстоятелства, които въззивният съд е приел за установени, е направил подробен и задълбочен анализ на показанията на свидетелите, на заключението на съдебномедицинската експертиза за здравословното състояние на св.А. Оценявайки тези доказателствени източници според изискванията на чл.107, ал.3 НПК е обосновал решението си да приеме доводите и възраженията в поддържания смисъл за физическа годност на св.Айшинов да изкърти врата, да напука стена чрез блъскане и ритане с десния крак, за бързо качване по стълбите за неоснователни предвид установеното му здравословно състояние – хемипареза в ляво, по-тежка за ръката, силно затруднена, невъзможно самостоятелна походка. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с отказа да бъдат допуснати очни ставки. Право на инстанциите по същество е да решат дали за изясняване на определени относими обстоятелства е необходимо да бъдат уважавани исканията на страните за провеждането на определени процесуални действия. Решението за необходимостта се взема не произволно, а с оглед преценката дали действително ще допринесе за разкриване на обективната истина. Преценявайки съдържанието на събраните доказателствени източници въззивната инстанция правилно е преценила, че такова искане е неоснователно. Провеждането на процесуалното действие очна ставка е предвидена от законодателя като възможност и се провежда само тогава, когато е направен обоснован извод, че са налице предпоставките за това, какъвто не е конкретния случай. Не е допуснато нарушение с отказа да се извърши оглед на жилището на подсъдимата, за да се установят „следите от погрома”. Доколкото е било необходимо за установяване на авторството въззивният съд правилно е приел, че от събрания и оценен доказателствен материал в достатъчна степен са изяснени обстоятелствата от относимите, свързани с поведението на св.А. В този смисъл е извършена вярна оценка на показанията на свидетелите Х., Ир.Г., Ат.Г., П.Ш., Т.А. като са изложени подробни съображения защо, за кои обстоятелства и доколко достоверни са показанията им по начина, предписан в чл.305, ал.3 НПК. За състоянието на св.А. са събрани достатъчно доказателствени източници, вкл. и цитираното по-горе заключение, затова с отказа да се изиска гражданско дело и да се използва като доказателствен източник не е нарушено правото на защита на подсъдимата. Не е вярно твърдението,че съдебномедицинската експертиза, вкл. допълнителната, е изготвила заключение само въз основа на писмените доказателствени средства от медицинското заведение, съдържащи твърденията на св.А. Видно от съдържанието на посочените експертизи изводите за физическото здраве на освидетелстваното лице, съдържащи се в приетите заключения, са резултат от проверка както на медицинската документация от болничното заведение, така и на състоянието на лицето и данните, съдържащи се в показанията на свидетелите. Експертните заключения отговарят на изискванията за пълнота и яснота, на обоснованост и липса на съмнение за правилността им. Неправилна е и интерпретацията на съдебно-психологичната експертиза, която е направена в жалбата с позоваването на съдържащия се в нея един от многото отговори на въпрос № 4 – склонен ли е към насилие и към някакви агресивни действия, от задачата на експерта. От съществено значение, както правилно са приели инстанциите по същество, е заключението, че има наличие на преобладаваща вербална агресия, данни за което се съдържат в показанията на свидетелите, но че лицето не е склонно към физическо насилие, агресивни действия като чупене на предмети, ритане и други такива, за каквито е твърдяла в показанията си подсъдимата, и които, както беше посочено и по-горе предвид и физическото му състояние, не са могли да бъдат проявени. Възраженията в жалбата за неправилна оценка на показанията на някои от свидетелите, основани на предположения и вероятности, не следва да бъдат обсъждани. Кой и защо е разбил вратата, след като въз основа на годните доказателствени източници инстанциите по същество са приели, че това не е св.А. и дали този свидетел с поведението си е осъществил състава на чл.325 НК, не са обстоятелства от относимите, които следва да бъдат изследвани в настоящото производство. От проверката на оспорения с искането съдебен акт следва, че въпросите по чл.301 НПК са правилно решени въз основа на процесуална дейност, съответстваща на изискванията по чл.13 НПК, чл.14 НПК и чл.107 НПК, а съдържанието му - на предписанията по чл.339, ал.2 НПК. Не се подкрепя от фактическа страна твърдението в жалбата, че не са взети предвид данните за личността на подсъдимата – напредналата й възраст, добрата й характеристика. Това са обстоятелства, които не са от относимите за решаване на въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Доколкото имат значение по делото те са взети предвид и правилно оценени като индивидуализиращи обстоятелства при решаване на въпроса за наказанието. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитниците на подсъдимата Ш. Л. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 532/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение и отмяна на решение № 188/17.06.2011 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/