Р Е Ш Е Н И Е № 412 София, 17.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 576/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Б. С.-прокурор към Апелативна прокуратура-София против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия 8-ми състав № 188/10.02.2012 г., постановено по гр. д. № 3558/2011 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Софийски градски съд, ГО от 22.07.2011 г., постановено по гр. д. № 2223/2007 г. в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБ да заплати на М. П. Т. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от взета мярка за неотклонение „задържане под стража” и от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 354А, ал. 1, предл. 3 и 6 НК. С жалбата се поддържа, че определеният размер на обезщетението на Т. е силно и необосновано завишен и не съответства на действителните вреди, претърпени от същия, както и че с нарушаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Въззивният съд е приел, че претърпените от Т. неимуществени вреди в посочения размер се обуславят единствено от продължителността на задържането му под стража-около 1 година и 7 месеца. Не са изложени мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между продължителността на задържането под стража и причинените вреди. Не са обсъдени тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на воденото наказателно производство, характерът и интензивността на претендираните болки и страдания, с което съдът е нарушил съществено съдопроизводствените правила по чл. 281, т. 3 ГПК и е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на Върховния съд- т.ІІ ППлВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 ТР № 3/22.04.2004 г., както и т. 19 ТР № ¼.01.2001 г., ОСГК на ВКС. С допълнение към касационната жалба се поддържа оплакване, че решението е неправилно, защото съдът не е изложил мотиви относно наличието на причинна връзка между твърдяните вреди и повдигнатото обвинение. Не е обсъден и аргумент, изложен с въззивната жалба по отношение съдебното минало на Т.. За ответника по касация М. П. Т. жалбата е оспорена като неоснователна чрез процесуален представител адвокат Х. Б.. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 1083/26.09.2012 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос, касаещ определянето на обезщетението за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС- р. ІІ от ППлВС № 4/68 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение приема следното: При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид, че срещу ищеца е било предявено обвинение от Прокуратурата на РБ за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 предл. 3 и 6 НК, затова че на 25.03.2004 г., 14.50 ч., [населено място], автобусна спирка „О. мост” посока[жк]без надлежно разрешително е придобил /намерил на земята/ и държал в апартамент на адрес [населено място], адрес:[жк], [жилищен адрес] високорисково наркотично вещество-хероин във вид на 22 бр. топчета с общо нетно тегло 6.31 грама на обща стойност 306 лв. С определение от 29.03.2004 г. по н.ч.х.д. № 56/04 г. СГС, НК, 12-ти състав е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, потвърдена от САС след обжалване, а впоследствие заменена с „парична гаранция” с определение от 6.10.2005 г. На 21.11.2005 г. е влязла в сила оправдателна присъда по повдигнатото обвинение. Продължителността на времето, през което ищецът е бил задържан под стража е около 1 година и 7 месеца, по което време той е бил 25-26-годишен, което е основният аргумент на въззивния съд, за да потвърди определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 10 000 лв. Решението е неправилно-постановено е в нарушение на материалния закон /чл. 4 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД/ и при съществено нарушение на съдопроизводствени правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че сума в размер на 10 000 лв. е справедлив размер за обезщетението за неимуществени вреди преди всичко с оглед продължителността на времето, през което ищецът е бил задържан под стража като мярка за неотклонение, взета срещу него в наказателното производство. Не са обсъдени и преценени всички относими към спазването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към която препраща нормата на чл. 4 ЗОДОВ, конкретно съществуващи обстоятелства в изпълнение на р. ІІ от ППлВС № 4/68 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 г., ВКС, ОСГК. Като не е изпълнил това задължение въззивният съд е определил необосновано висок размер на дължимата репарация. Съдът не е обсъдил изложените с въззивната жалба аргументи за нарушение на материалния и процесуален закон, не е изложил мотиви относно наличието на причинна връзка между твърдяните вреди и повдигнатото обвинение. Обжалваното решение следва да се отмени за сумата 6 000 лв., като разлика между сумата 4 000 лв., справедлив размер на дължимото на ищеца обезщетение и присъдения размер от 10 000 лв. и постанови друго решение, с което искът следва да се отхвърли за сумата 6 000 лв. При определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди за сумата 4 000 лв. настоящият състав на ВКС взе предвид: вид, характер и тежест на повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление по чл. 354А, ал. 1, предл. 3 и 6 НК, продължителност на воденото срещу него наказателно производство-1 година и 8 месеца, времето на задържане под стража-29.03.04 г.-6.10.05 г., младата му възраст-роден е на 16.05.1978 г., обстоятелството, че ищецът е бил осъждан за извършени престъпления от общ характер по н.о.х.д. № 89/2001 г. на Троянски РС и н.о.х.д. № 8738/2003 г. на Софийски РС на лишаване от свобода, наказанието по които е кумулирано за срок от шест месеца и петнадесет дни при общ режим, претърпените негативни изживявания по повод наказателното производство и взетата мярка за неотклонение. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 8-ми състав № 188/10.02.2012 г., постановено по гр. д. № 3558/2011 г. в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение на Софийски градски съд, ГО от 22.07.2011 г. по гр. д. № 2223/2007 г., с което Прокуратура на РБ е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да заплати на М. П. Т. ЕГН [ЕГН], от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди за сумата 6 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на М. П. Т. ЕГН [ЕГН], от [населено място], предявен против Прокуратура на РБ на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно привличане и обвиняване в престъпление по чл. 354А, ал. 1, пр. 3 и 6 НК и взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за сумата 6 000 лв., като разлика между дължимия размер от 4 000 лв. и присъдения размер от 10 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: