О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 7   гр. София, 15.01. 2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и осмата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                          МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1870 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от А. Б. С. от гр. Я., чрез процесуалния му представител адв. Е, против определение № 1* от 15 август 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 718 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г., с което е потвърдено определение № 635 от 1 април 2008 г., постановено по гр.д. № 885 по описа на районния съд в гр. Р. за 2005 г. за връщане на исковата молба на А. С. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приравнил определението с разпореждане; исковите молби за ревандикация не подлежат на задължително вписване; решението по иск за собственост не замества волеизявление на ответната страна в полза на ищеца; вписването на исковата молба по иск за собственост не е процесуална предпоставка за допустимостта й. В изложение към жалбата се сочи основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК като въпросът относно задължителното вписване на исковите молби по чл. 108 от Закона за собствеността е в противоречие с категорична съдебна практика, както и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Към жалбата се прилага решение № 116 от 16 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на ІІ ГО на ВКС за 2006 г. Освен посочения въпрос, макар и да не е отразен изрично, се поставя и въпрос за вида на акта, с който първостепенният съд следва да се произнесе в хода на процеса при установяване на нередовност на исковата молба. Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С атакуваното определение въззивният съд приел, че исковите молби за собственост подлежат на вписване според систематичното тълкуване на чл. 112 от Закона за собствеността във връзка с разпоредбите на П. за вписванията. Частният жалбоподател е предявил осъдителен иск за собственост против общината с твърдението, че е собственик на процесния имот въз основа съдебна спогодба, покупко-продажба и наследяване, но общината го завзела без правно основание и без проведена отчуждителна процедура. С молба от 29 февруари 2008 г. жалбоподателят представил поправена искова молба, в която имотът бил индивидуализиран по действащия регулационен план на града. С разпореждане от 6 март 2008 г. съдът оставил исковата молба без движение с указание исковата молба да бъде вписана, но жалбоподателят със становище посочил, че исковата му молба не подлежи на задължително вписване. След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото разрешаването на посочения съществен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, но не и по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, тъй като по посочения въпрос липсва нормативна или трайно установена практика на ВКС. Повдигнатият процесуално-правен въпрос за вписването на исковите молби по искове по реда на чл. 108 от Закона за собствеността е съществен за изхода на делото. Вторият процесуалноправен въпрос е съществен по принцип, но не за изхода на настоящото производство. Не е налице спор относно вида на съдебния акт, с който съдът следва да се произнесе при констатиране на нередовност на исковата молба в течение на съдопроизводството. Погрешното наименоване на съдебния акт не води до порок на съдебното произнасяне, след като актът на съда носи всички характерни белези на определение. Атакуваното определение на въззивния съд е правилно. С изменението на Закона за собствеността от 2000 г. се предвижда вписване на всички актове, признаващи вещни права върху недвижими имоти, като изрично в чл. 112 б. “з” от ЗС се сочи, че подлежат на вписване и влезлите в сила съдебни решения, заместващи актовете по б. “а” на посочения текст. Следователно, съдебните решения по искове за собственост подлежат на вписване като заместващи на актовете по б. “а”, след като те установяват със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост на ищеца. Правилникът за вписванията в чл. 11 определя кои искови молби подлежат на вписване, като в б. “в” се определя задължителност за вписване на искови молби за постановяване на решения по смисъла на чл. 4 б. “з” от същия правилник, а именно на влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по буква “а”. По този начин исковите молби по осъдителните искове за собственост, тъй като с тях се цели признаване право на собственост като елемент от установяването по ревандикационния иск, подлежат на вписване заради задължителността на вписване на решенията по тях. По посочените съображения атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1* от 15 август 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 718 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г. ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 15 август 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 718 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: