О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 105 София, 09.05. 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ………………………………………………..……. и с участието на прокурора …………............................................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2411 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. Образувано e по молбата на застрахователното дружество „Булстрад В. Иншурънс Груп“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ с вх. № 65221 от 18.VІ.2021 г., с която е било поискано допълване на постановеното по настоящето дело решение № 159/18.V.2021 г. в частта му за разноските, като – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – ищцовата „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) /ЕИК[ЕИК]/ бъде осъдена да заплати на този застраховател /ответник по осъдителен иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)/ сума в размер на 49 021.66 лв., представляваща направените от нето разноски за въззивното производство пред САС по т. д. № Поддържа се в молбата, че присъждането на тези разноски било своевременно поискано още с касационната жалба срещу въззивното решение, както и повторно - в хода на устните състезания в откритото съдебно заседание пред ВКС, проведено на 7.ХІІ.2020 г. По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответната по молбата „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) писмено е възразила (с вх. № по описа на ВКС) чрез двамата свои постоянни синдици и надлежно упълномощения от тях юрисконсулт по основателността на искането за допълване на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение в частта му за разноските посредством присъждане на направените такива от застрахователя за въззивното производство пред САС в размер на претендираната сума от 49 021.66 лева, поддържайки, че то следва да бъде оставено без разглеждане – като недопустимо, а в случай, че бъде разгледано по същество, да се остави без уважение – като неоснователно. Инвокират се доводи, че в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК не е било правено искане от процесуалния представител на ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ пред САС за допълване на неговото въззивно решение № 578/3.ХІ.2019 г. по т. д. № 4807/2017 г. с присъждане на разноски за ответната страна „съразмерно с отхвърлената част на предявения от „КТБ“ АД (н.) иск“. Като постъпила в пределите на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в касационното производство по чл. 290 ГПК, настоящата молба на ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“-София за допълване на решението на ВКС в имащата характера на определение негова част за разноските ще следва да се преценява като процесуално допустима. Доколкото предмет на настоящето искане са разноски, дължими за въззивното производство пред САС, положителният извод за допустимостта на настоящата молба се проявява като функция от изхода по материалноправния спор в касационното производство по чл. 290 ГПК. Трайна е съдебната практика, считано от Р. № 576/31.ІІІ.1989 г. на ІІ-ро г.о. на ВС на НРБ по гр. дело № 479/1989 г., че съдебните разноски могат да се искат във висящ процес, а не и самостоятелно с отделен иск. Разгледана по същество тази молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК е частично основателна. С постановеното по настоящето дело решение по реда на чл. 290 ГПК ищцовата „КТБ“ АД (н.) е била осъдена – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК - да заплати на застрахователя настоящ молител сума в размер на 42 378.86 лв., представляваща направени от последния разноски за касационното производство, което се явява последица от отхвърлянето изцяло на прекия иск на банката с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, а също и на обективно кумулативно съединения с него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Както в титулната част на касационната жалба (с вх. № 8002 от датата 19.ІV.2019 г.), така и в пледоарията си по същество в откритото съдебно заседание пред ВКС, проведено на 7.ХІІ.2020 г., ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“-София е претендирало присъждане „изцяло“ на всички направени от него разноски „за всички съдебни инстанции“, вкл. и тези, направени за производството пред въззивния съд. Видно е от намиращите се на л. 68 и следващите от въззивното дело (т. д. № 4807/2017 г. по описа на САС) договор за правна защита и съдействие № А-657746/8.ІХ.2017 г., адвокатско пълномощно от същата дата, данъчна фактура № 119/12.ІХ.2017 г., както и платежно нареждане № А00043454179/15.ІХ.2017 г., че уговореното и реално изплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по въззивните жалби на „КТБ“ АД (н.) и на „В. Ш.“ ООД, както и за осъществяване на процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция, е било в горепосочения размер от 49 021.66 лв. То обаче е било дължимо за двама упълномощени от застрахователя адвокати от САК: В. К. и Б. Б.. По делото няма своевременно направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната по спора страна, по което ВКС да дължи произнасяне. Същевременно, с оглед на минималния размер на адвокатския хонорар, установен в Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, за защитата по търговско дело пред една инстанция /в редакцията на текстовете към ДВ, бр. 41 от 23.V.2017 г./ с материален интерес надхвърлящ 100 000 лв., дължимото за един адвокат възнаграждение следва да е 20 420.32 лв., а за двама адвокати – 40 840.64 лв. Тези подзаконови правила в случая представляват индиция, че процесното адвокатско възнаграждение от 49 021.66 лв. е било реално уговорено за двама адвокати, докато за един адвокат, съгласно императивното съдопроизводствено правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, ще следва да се дължи половината от така уговорения хонорар, т.е. 24 510.83 лв. Последната сума надвишава с около 17% минимума по горецитираната наредба и е свободно уговорена - в съответствие с принципа на чл. 9 ЗЗД. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПЪЛВА постановеното по настоящето дело решение № 159/18.V.2021 г. в имащата характера на определение негова ЧАСТ за разноските, КАТО: О С Ъ Ж Д А ищцовата „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявана от двамата й постоянни синдици А. Н. Д. и Кристи Х. М. - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответника по осъдителните й искове ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 24 510.83 лв. (двадесет и четири хиляди, петстотин и десет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща направени от този застраховател разноски за въззивното производство пред САС по гр. дело № 4807/2017 г. за заплащането на хонорар за един негов адвокат от САК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, направено с молба вх. № 65221/18.VІ.2021 г., в останалата му част – за разликата до пълния предявен размер от 49 021.66 лв. (четиридесет и девет хиляди, двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки). Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2