Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * отрицателен установителен иск * сила на пресъдено нещо * обезщетение за ползване * указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

София, 22.06.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

с участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2/ 2015 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 108 от 23.02.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 66 от 25.07.2014 г., постановено по гр.д.№164/2014г. на Апелативен съд Б. по въпроса за задължителната сила на решението по установителен иск за собственост в последващ процес за ревандикация на същия обект и между същите страни или техните правоприемници.
В касационната жалба на ищеца по делото [фирма] се поддържа, че въззивният съд неправилно е отхвърлил иска му за собственост на част от третия етаж на една сграда в [населено място], ПИ № 188,кв.5, ПЗ-Север, въпреки че правата на ответника върху същия обект са отречени.
Ответникът- Кооперация на трудоустроените „Ч.” [населено място] оспорва жалбата и счита, че искът правилно е отхвърлен, тъй като ищецът не е доказал правото си на собственост върху претендирания етаж, който представлява новопостроен обект и не подлежи на реституция, както останалата част на сградата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/12 г. ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му на собственост. При уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с решението сила на пресъдено нещо има правопредпазващо действие. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.
По аргумент от тези съображения, залегнали в тълкувателното решение, следва да се приеме, че при отхвърляне на отрицателния установителен иск защитната функция на решението е по отношение правото на ответника. Това е така защото в процеса той е трябвало да изложи и докаже всички обстоятелства, от които произтича твърдяното от него право и отхвърлянето на иска е резултат именно на това успешно доказване, както би било ако самият той беше предявил положителен установителен иск за същото право и този иск беше уважен. По тази причина при заведения от него ревандикационен иск за същия имот ищецът не трябва повторно да доказва, че е собственик.
С оглед на изложеното, по настоящото дело следва да се приеме, че касационната жалба е основателна и въззивното решение подлежи на отмяна, като предявеният ревандикационен иск следва да се уважи. Съображенията за това са следните:
Спорът между страните е за собствеността на третия етаж от една сграда- бивша фабрика, която е била одържавена по реда на ЗНЧИМП и възстановена на наследниците на Н. Т., а след това продадена от тях на настоящия ищец [фирма]. Установено е също така, че третият етаж се заема от КТ „Ч.”, която оспорва възстановяването на този обект в полза на праводателите на ищеца.
Между страните е налице влязло в сила решение по гр.д.№ 85/ 1994 г., с което КТ „Ч. е осъдена да заплати на наследниците на бившия собственик на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за ползването на възстановения им имот в размер на 107лв., включващо обезщетение и за третия етаж. В мотивите към решението е прието, че този трети етаж представлява приращение към основната сграда, не може да се отдели от нея и затова следва собствеността й- т.е. подлежи на реституция. Същевременно по гр.д.№ 85/1994г. е постановено и влязло в сила и допълнително решение № 663/ 23.01.2001 г. /потвърдено с р. № 77/ 22.11.2011 г. по гр.д.№ 30/ 2011 г на АС -Бургас и р.№ 557/ 18.07. 2003 г. по гр.д.№ 441/ 2002 г. на ВКС, ІV г.о./, с което предявеният от КТ „Ч.” отрицателен установителен иск относно собствеността на същата сграда / вкл. и третия етаж/ е отхвърлен. Тъй като КТ „Ч.” отказва да предаде етажа, последният правоприемник [фирма] е предявило ревандикационен иск, който първоначално е бил отхвърлен с р.№ 22/ 18.10.2011г. по гр.д.№ 646/ 2008г. на ОС- Бургас, потвърдено с р.№ 27.29.04.2011 г. по гр.д.№ 16/2011 г. на АС-Бургас, като е прието, че третият етаж представлява нов обект, построен след одържавяването и затова не подлежи на реституция- респ. не е бил възстановен и ищецът го е придобил от несобственици.
С решение № 55/ 22.02.2012 г. по гр.д.№ 812/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че въззивното решение по гр.д.№ 16/2011 г. е неправилно, тъй като не държи сметка за влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск, предявен от ответника относно същия трети етаж от сградата, с което решение този иск е отхвърлен. Делото е върнато за ново разглеждане и за преценка относно правното значение на горните влезли в сила решения по отрицателния установителен иск, като са изложени и конкретни съображения за отражението на тези решения върху спорното материално право. При връщане на делото за ново разглеждане то е прекратено като постановено по нередовна искова молба. С решение № 41/ 28.05. 2014 г. по гр.д.№ 4330/ 2013 г. на ВКС, ІІ г.о. прекратяването е отменено и делото е върнато за разглеждане на спора по същество. При новото разглеждане на делото ревандикационният иск на [фирма] отново е от хвърлен, като съдът е приел, че не е обвързан от влязлото в сила решение по гр.д.№ 85/ 1994г, тъй като то е било с друг предмет- претенция за обезщетение по чл.59 ЗЗД, а не по спор за собственост.
От мотивите към отменителното решение на ВКС е видно, че съставът на съда е имал предвид влязлото в сила решение по отрицателния устанивителен иск- допълнително решение № 663/23.01.2001 г., а не р.№ 51/ 13.05. 1997г., въпреки че и двете са постановени по гр.д.№ 85/ 1994г. на Бургаския окръжен съд. Необсъждането на това решение е неизпълнение на указанията на ВКС относно процесуалните действия, които следва да се извършат и относно прилагането и тълкуването на закона- нарушение на чл.294 ГПК, което е основание за отмяна на решението.
Обсъждането на р.№ 663/ 23.01.2001 г. означава да се отговори на въпроса счита ли се за съдебно признато правото на собственост на ищеца, когато предявеният срещу него отрицателен установителен иск от ответника, претендиращ че е собственик на същия имот, е отхвърлен. Двете дела са тъждествени, тъй като предметът на делото по отрицателния установителен иск е твърдяното от ищеца в настоящото производство право на собственост. С отхвърляне на отрицателния установителен иск се признава, че ответникът е собственик на имота. В този смисъл са и дадените от състава на ВКС задължителни указания по приложението на материалния закон, с които възивният съд не се е съобразил. С оглед на формираната сина на пресъдено нещо по предходния спор за собствеността на имота, с иска по чл.108 ЗС той вече може да се ревандикира от ответника, без наново да се проверява дали ищецът е собственик. Относно индивидуализацията на имота, който следва да се присъди на ищеца, с оглед указанията в отменителното решение №41/ 28.05.2014 г. на ВКС следва да се има предвид даденото описание на л. 37 и л.129 от гр.д.№ 646/2008 г.
С оглед крайния изход на спора на ищеца следва да се присъдят направените за цялото производство по делото разноски в размер общо на 28 863,10 лв.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ изцяло решение № 66/ 25.07.2014 г. по гр.д.№ 164/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд и решение № 22 от 18.10.2010 г. по гр.д.№ 646/ 2008г. на Бургаски окръжен съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА КТ „Ч.” [населено място], вписана по ф.д.№ 2/ 1991 г. на Бургаски окръжен съд, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от председателя на УС М. М. И. да предаде на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], С. индустриална зона, представлявано от управителя С. Г. С. владението на следния собствен на [фирма] недвижим имот: част от третия етаж от масивна сграда- бивша фабрика, построена в ПИ №188, кв.55 по плана на ПЗ-Север, [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с идентификатор на сградата 07079.621.11.18 и граници на същата- от изток- вътрешен двор и свързваща топла връзка със сградата на КТ „Ч.”, запад- двор към сградите на „Интендантско обслужване”, север- [улица], юг- сградата на КТ Ч.”, с разгърната застроена площ на претендираната част от 671 кв.м. и полезна площ от 570, 66 кв.м., включваща асансьорна клетка, коридор, обслужващо помещение и десет броя офиси с индивидуализация съгласно описанието им на стр.129-131 към гр.д.№ 646/ 2008г., които приподписани от настоящия състав представляват неразделна част от решението.
Осъжда КТ „Ч.” да заплати на [фирма] разноски за всички съдебни инстанции в размер на 28 863,10 лв./ двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и три лв. и 10 ст./
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: