Р Е Ш Е Н И Е № 123 С., 18.12.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 08.11.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №594/2017 година Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. В. В.-И. и Д. В. И.,чрез пълномощника им адвокат К. И. Б.,против решение от 08.11.2016г. на Окръжен съд,гр.М.,постановено по в.гр.д.№284/2016г. по описа на съда,с което се обезсилва,на основание член 270 ГПК решението от 06.06.2016г., постановено по гр.д.№70019/2015г. по описа на Районен съд,гр.М., като недопустимо и се връща делото на същия съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар Л. А. Г.. В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно,поради съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано,като се иска неговото обезсилване,евентуално неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба Ц. И. Г.,чрез пълномощника си адвокат Л. Г.,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че от събраните доказателства по делото е видно,че ищците М. В.-И. и Д. И.,по предявените искове с правно основание член 108 ЗС и член 109 ЗС, са собственици на поземлен имот с идентификатор №48489.26.626 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на изп.директор на АК М.,местн.”Пръчов дол”,с площ 691 кв.м,трайно предназначение на територията-урбанизирана,а ответникът Ц. Г. е собственик на имот №48489.26.719,който е съседен на имота на ищците в западна посока,в който е построил сграда и ограда.Съдът е посочил,че спорния въпрос е дали построените от ответника Г. сгради и огради навлизат в имота на ищците,каква е площта на застъпената част и чия е собствеността на спорната площ,както и дали в производството следва да участва съпругата на Г. при условията на задължително необходимо другарство.Съдът е констатирал,че видно от приложения на лист 104 и приет в съдебно заседание от 15.04.2015г. нотариален акт №142/2015г.,ответникът Ц. Г. и неговата съпруга Л. А. са признати за собственици при равни права на сграда с идентификатор 48489.26.719.1 по КК и КР на [населено място],местн.”Пръчов дол”,с площ 76 кв.м на два етажа,представляващ жилищна сграда със смесено предназначение,като видно от представеното със въззивната жалба удостоверение за граждански брак от 17.06.2016г. на [община],бракът между тях е сключен на 22.04.1974 година,и не се спори че не е прекратен и към момента.По спорния въпрос дали е налице необходимо задължително другарство между съпрузите в качеството им ответници по предявените искове с правно основание член 108 ЗС и член 109 ЗС и следва ли съпругата на ответника да участва в производството и ако да към кой момент,съдът след като се е позовал на задължителна практика на ВКС,според която процесуалната легитимация на двамата съпрузи относно правоотношение засягащо имуществената общност,е съвместна,тъй като еднаквостта на спорното решение налага еднакво решение спрямо всички другари и в този случай е налице задължително необходимо другарство,е приел,че в настоящия случай,след като се засяга постройка,представляваща СИО,е налице пасивно задължително другарство,като в производството пред първата инстанция не е бил конституиран необходим другар,чието участие е задължително,решението на първоинстанционния съд като недопустимо следва да се обезсили и делото се върне на същия съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар. По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване: С определение №354/31.07.2017г. по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос:дали съпрузите са задължителни необходими другари по предявен срещу единия от тях ревандикационен иск,респ.негаторен иск,когато предмет на спора е имот,придобит в режим на съпружеска имуществена общност?”,разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно приетото със задължителната практика на ВКС,обективирана с Тълкувателно решение №3/2016г. на ОСГК на ВКС,по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти,придобити в режим на съпружеска имуществена общност,съпрузите са необходими,но не и задължителни другари.При необходимото другарство на съпрузите по искове за собственост законът не предвижда изрично тяхната процесуална легитимация-липсва процесуалноправна норма,която за изисква задължителното им участие по тези искове.Естеството на спора също не налага задължително участие на съпрузите като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост.Предявяването на искове за собственост,когато имат за предмет вещи или имоти,притежавани в режим на съпружеска имуществена общност,не е действие на разпореждане,а само на управление.Искът с правна квалификация член 109 ЗС е иск за собственост,в Закона за собствеността той е уреден като един от исковете за защита правото на собственост,като предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта-съгласно приетото с Тълкувателно решение №4/2015г. на ОСГК на ВКС.Действително процесуалните действия,извършени от единия съпруг по предявен иск за собственост,могат да доведат и до неблагоприятно засягане на общото право,защото по силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще бъде обвързан и неучаствалия в делото съпруг.В този случай защитата на другия съпруг е обезпечена чрез възможността да иска на основание член 304 ГПК отмяна на влязлото в сила съдебно решение или определение за прекратяване на производството поради отказ от иска. По основателността на касационната жалба: Видно от изложеното с решаващите мотиви,въззивният съд е приел,че в настоящия случай,след като се засяга постройка,представляваща съпружеска имуществена общност,е налице пасивно задължително другарство,като в производството пред първата инстанция не е бил конституиран необходим другар-съпругата на ответника Л. А. Г.,по предявените искове с правно основание член 108 ЗС и член 109 ЗС,чието участие е задължително.Ето защо,след като съдът е стигнал до извода,че решението на първоинстанционния съд е недопустимо,с постановеното решение,предмет на настоящата касационна жалба,последният е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е постановил връщане на делото на същия съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар. Тези изводи на въззивния съд досежно наличие на задължително необходимо другарство по иска предявен срещу единия съпруг,относно права върху имоти и тяхната защита,които имоти са придобити съпружеска имуществена общност,поради което и постановеното решение от първоинстаницонния съд е недопустимо,са неправилни.Това е така,защото по предявените искове с исковата молба от М. В. В.-И. и Д. В. И. срещу ответника Ц. И. Г.,с правно основание член 108 и член 109 ЗС,въпреки че се отнасят до имот,придобит в режим на съпружеска имуществена общност,не изискват конституирането и участието като ответник по делото на другия съпруг-Л. Г.,тъй като такива съпрузите са небходими,но не са задължителни другари,с оглед приетото с цитираното по-горе Тълкувателно решение №3/2016г. на ОСГК на ВКС. Ето защо, въззивно решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне по въззивната жалба срещу обжалваното решение на първоинстанционния съд.. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 08.11.2016г. на Окръжен съд [населено място],постановено по в.гр.д.№284/2016г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: