Р Е Ш Е Н И Е № 65 Гр.София, 21.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 3095/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 34/25.07.11 г.,постановена от РС-Левски по Н.О.Х.Д.126/11 г., Н. Б. И. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.А вр.чл.342,ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.2 НК му е наложено наказание пробация с определяне на двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца, както и на основание чл.343 Г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Осъден е и да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 3499,50 лв. Другият подсъдим Б. Б. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.А НК и е отхвърлен предявеният срещу него граждански иск. С решение № 397/08.11.11 г.,постановено от ОС-Плевен по В.Н.О.Х.Д. 926/11 г., посочената по-горе присъда е потвърдена изцяло. В законния шестмесечен срок от влизане на същата в сила /08.11.11 г.-02.12.11 г./ е постъпило искане от осъдения Н. И. за възобновяване на наказателното дело с позоваване на касационните основания по чл.348,ал.1, т.1-3 НПК. Моли се искането да бъде уважено и наказателното производство-възобновено, без повече подробности по въпроса. В съдебно заседание пред ВКС осъденият сам настоява за уважаване на искането му, като отправя претенции за липса на вина от негова страна. Конституираният като граждански ищец и частен обвинител И. И. преценява наказателното производство като успешно приключено. Представителят на ВКП намира,че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по настоящата процедура,намира за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. На първо място се спори по съставомерността на деянието във връзка с приетата като установена парична сума, резултат от експертно изследване, въз основа на която съдилищата по фактите са стигнали до извод за наличие на съставомерен признак “значителни имуществени вреди” по смисъла на чл.343, ал.1,б. А НК. Мотивацията в тази насока е обилна и обоснована и настоящата инстанция не намира основания за нейното ревизиране. Без съмнение възприетата в стойностен план имуществена вреда, причинена на л.а Фиат Брава, надвишава 14 минимални работни заплати към инкриминирания на искателя период и тази теза е намерила място в мотивите на долустепенните съдилища. Без съмнение, също така, имайки предвид различни стойности по различни експертни заключения, всяка от които прави деянието съставомерно, решаващият съд е осъдил И. за най-ниската и следователно най-благоприятна за него парична сума, в каквото връзка е уважен и гражданският иск за имуществени вреди. На второ място, по отношение на твърдението за противоречиво становище касателно паричната равностойност, субсумираща се под признака за “значителни имуществени вреди”, изтъкнато от първостепенния съд на л.8 и 9 от мотивите към присъдата, ВКС изразява несъгласие с позицията, залегнала в искането за възобновяване. И това е така, тъй като както внимателният, така и беглият прочит на мотивировката в обсъжданата част, дават повод да се изведе заключение, че изчислението е осъществено след приспадане на запазените годни части и съответното овехтяване от разходите за извършване на ремонт,в какъвто смисъл има разлика и в сумите- 4827,11 лв. и 3499,50 лв. Обосновката са съдържа в становището на вещото лице и не върховната съдебна инстанция по наказателни дела е тази,която би следвало да обсъжда тезата за “икономически тотал” на собствено основание, без по отношение на нея да е имало необсъдени възражения от долните инстанции. На трето място, според искателя, той няма вина за случилото се пътно-транспортно произшествие и липсва както причинна връзка между вменените му нарушения на специалното законодателство, така и изискуемата съгласно разпоредбата на актуалния член на НК субективна страна. Не отговаря на процесуалната действителност изложеното, че съдилищата по фактите и в частност първостепенният съд, са отразили противоречиви мотиви в коментираната насока. Много задълбочено и логически и правно издържано е съобразено поведението на И. като водач на МПС, с което е станало пътнотранспортното произшествие и са дадени ясни разяснения за неговото противоправно от гледна точка на ЗДП поведение, обосноваващо и наказателната му отговорност по чл.343,ал.1,б. А НК. Отделен е въпросът дали всички вменени на дееца нарушения на специалното законодателство, в извършването на които той е обвинен и за които е осъден, са в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, в какъвто случай би се изпълнила законосъобразно разпоредбата на чл.343,ал.1,б.А НК. В тази насока няма възражения и ВКС ще се въздържи от по-нататъшен коментар. Ето защо, не се намира, че по някакъв начин е нарушен материалният закон по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 НПК, с осъждането на И.. По-нататък, по отношение на претендирано допуснато съществено процесуално нарушение, относимо към оправдания съпроцесник Б., искателят обосновава на основание себе си наличие на съществено нарушение на процесуалните правила. В този аспект са изложени съображения пред въззивната инстанция, която е взела отношение по въпроса. Пред ВКС не се поставят контрапунктове на тезата на ОС-Плевен, а се изразява просто несъгласие с нея. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела обаче се солидаризира със становището на въззивния съд. На Б. е дадена последна дума преди приключване на съдебните прения, видно от протокол от съдебно заседание от 25.07.11 г.по делото, водено пред РС-Левски. След това е продължен етапът на съдебните прения касателно другия подсъдим, искател в настоящото производство. Макар обаче безспорно да е допуснато процесуално нарушение, в хода на един етап от стадия “съдебно заседание пред първоинстанционен съд”, тъй като е прескочено към следващ етап “последна дума на подсъдимия”, с връщане към предишния по отношение на съпроцесника- искател по касационното дело, съвсем не неприсъстващият в съдебно заседание пред първостепенния съд настоящ осъден И. е този, който може да спори за флагрантно нарушение на неговите собствени процесуални права на участие в производството по смисъла на чл.348,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. С признатото накърняване на процедурните права на оправдания подсъдим /с оправдаването са поправени всички процесуални недъзи спрямо неговата личност/ не може да се обособява на самостоятелно основание процесуално нарушение спрямо процесния деец, както правилно е приел и второстепенният съд. Подробни мотиви са отразени от страна на ОС-Плевен и досежно отсъствието на определени страни, освен прокурора, при неналичието на които е оповестен атакуваният пред въззивния съд съдебен акт. Пред ВКС не се изразяват никакви допълнителни доводи, извън изтъкнатите пред ОС-Плевен,с които ВКС се съгласява и не намира за нужно да ги повтаря. На последно място в искането за възобновяване се набляга на допускане на нарушение на чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК- явна несправедливост на наложеното наказание. Същото се обосновава с липсата на вина от страна на осъдения, което не може да бъде основание, тъй като не е поставено на плоскостта на отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, а на плоскостта на ангажираната наказателна отговорност въобще. Ето защо няма база,на която да се стъпи, за да бъде обмисляно това възражение, предвид несъмнено изразеното мнение от върховната съдебна инстанция по наказателни дела за законосъобразност на осъждането на лицето. Водим от изложените съображения,Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения по Н.О.Х.Д.126/11 г. по описа на РС-Левски, В.Н.О.Х.Д. 926/11 г. по описа на ОС-Плевен Н. Б. И. за възобновяване на посочените наказателни производства. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/