Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  397   София,  02 октомври  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Румен Ненков   ЧЛЕНОВЕ :  Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар Кристина..Павлова..................................и в присъствието на прокурора ... Антони Лаков....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 396/2009   Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по протест на С. Ч. , прокурор при Окръжна прокуратура –гр. Пловдив, против присъда № 82/26.05.2009 г. по внохд № 396/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. В протеста се сочи, че въззивният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като доказателствата по делото са получили неправилна правна интерпретация. Действията на подсъдимите съдържат всички обективни и субективни признаци на престъпление по чл. 325, ал.1 във връзка с чл. 20 , ал.2 от НК, но въпреки това въззивният съд е постановил оправдателна присъда. С тези аргументи се иска нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият П. К. пледира в подкрепа на оправдателната присъда. Подсъдимият Д. Г. не взема становище по доводите на прокуратурата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди аргументите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: Районният съд в гр. П. с присъда № 57 от 02.02.2009 г. по нохд № 674/2009 г. признал подсъдимите П. Х. К. и Д. Г. Г. за виновни в това, че на 26.08.2007 г. в гр. Х., в съучастие като съизвършители, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК осъдил първия на пробация за срок от една година и обществено порицание, а втория освободил от наказателна отговорност, санкционирайки го по административен ред с глоба в размер на 800 лева. Двамата подсъдими също така били осъдени да заплатят на гражданския ищец А. М. К. 800 лева обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от извършеното престъпление. Окръжният съд в гр. П. с присъда № 82 от 26.05.2009 г. по внохд № 396/2009 г. отменил първоинстанционния съдебен акт в наказателноосъдителната му част и оправдал двамата подсъдими по повдигнатото обвинение за хулиганство. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационният протест е неоснователен по следните съображения: Втората инстанция.установила фактическа обстановка, според която на 26.08.2007 г. свидетелите К преминали с мотоциклетите си край стадото на подсъдимите и подплашили животните, които се разбягали. Това ядосало собственика, подсъдимия К, поради което същия ден, около 19 часа, той замерил с камък К. , който карал мотоциклета си пред дома му. Макар да не бил улучен, свидетелят на свой ред също хвърлил камък към подсъдимия . Последвало сбиване на улицата, което било възприето от съседите. В помощ на възрастния К. се притекъл неговият внук, подсъдимият Г. Тримата си нанасяли удари, докато лицата им били обилно разкървавени и гневът им утихнал. В това състояние ги заварили дежурните полицаи. Подсъдимите били транспортирани с линейка на Спешна помощ, а свидетелят К се оттеглил с мотоциклета си. Съдът установил, че и тримата участници в боя са получили леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 , ал.1 от НК. При тези данни законосъобразно въззивният съд е ревизирал субсумирането им под текста на чл.325, ал.1 от НК, извършено от първата инстанция. Обект на престъплението хулиганство е общественият ред, разбиран като съвкупност от “установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот “/ППВС №/2 от 1974 г.,т.1 от мотивите/. В тези широки граници се вписват специфичните признаци на това престъпление, които го разграничават от останалите престъпни състави. Хулиганството предполага едновременно грубо нарушаване на обществения ред и демонстрация на явно неуважение към обществото като специален субективен признак. Въззивният съд правилно е заключил , че действията на подсъдимите не обективират хулигански мотив. Както К. , така и Г. , са насочили действията си срещу конкретно лице – св. К, в отговор на предизвикателното му поведение. Несъмнено личностните конфликти не бива да се разрешават чрез сбивания и мятане на камъни, но в конкретния казус умисълът на подсъдимите не обхваща проявата на явно неуважение на обществото. Разбирането на прокуратурата, изложено в протеста и защитено пред настоящата инстанция, разширява обхвата на хулиганството извън очертаните от чл.325, ал.1 НК граници, като на практика включва в него всяко престъпление поради дефинитивната му обществена опасност. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,     Р Е Ш И     ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 82/26.05.2009 г. по внохд № 396/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2..