Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * договор за банков кредит * предсрочна изискуемост * размер на вноска

2



Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
Гр.София, 17.07.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3187 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. М. К., [населено място] срещу решение № 215/18.04.2013г., постановено по т.д.№ 161/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 71/04.12.2012г. по т.д.№ 56/12г. на Хасковския окръжен съд за признаване за установено по отношение на касатора и на Х. С. К., [населено място], че същите дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумата от 240321.45 лв., от които 238990.95 лв. – главница и 1330.50 лв. – договорна лихва по договор за кредит от 20.08.2007г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 307/12г. от Хасковския районен съд.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна, като се постанови ново решение за отхвърляне на иска. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
По отношение на Х. С. К., [населено място] първоинстанционното решение е влязло в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 20.08.2007г. [фирма] е отпуснала на Ш. М. К. и Х. С. К. паричен заем в размер на 250000 лв. със срок на погасяване от 360 месеца. Поради неплащане в срок на три вноски на основание т.20.2 от Общите условия на банката кредитът е станал предсрочно изискуем на 28.04.2011г. и по заявление от 08.02.2012г. банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Изложени са съображения, че липсват основания банката едностранно да изменя базовия лихвен процент по кредита, поради което е приложена уговорената в договора лихва в размер на 7.29 %, като е определен размер на вземането за главницата от 238990.95 лв., за редовната лихва от 2804.82 лв. и за наказателната лихва от 2921 лв., както и са отчетени извършените в хода на производството по делото плащания. По отношение на настъпването на предсрочната изискуемост решаващият състав е приел, че кредитът не става предсрочно изискуем с изтичането на 90 дни от забавата, а зависи от упражняването на правомощието на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, което е извършено с подаването на заявление от 08.02.2012г. за иницииране на заповедното производство.

С определение № 860/12.11.14г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС по ТР №4/13г. на ОСГТК по въпросите за съответствието между вземането по издадена заповед за изпълнение и вземането, предявено в исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, както и относно изискуемостта на вземания по договори за банков кредит, обявени за предсрочно изискуеми.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:
С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 бе прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Предметът на предявения установителен иск по реда на чл.422 ГПК се определя от основанието и размера на вземането по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл следва да е налице съответствие между вземането, заявено в заповедното производство, и вземането, предявено в исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК. В хипотеза на позоваване от страна на банката на предсрочна изискуемост на целия или на непогасения остатък от кредита, предпоставките и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост са от значение за изискуемостта на вземането в заявения размер и за съществуването му на предявеното основание.
Съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Настъпването на предсрочната изискуемост на кредита се преценява от съда съобразно с твърдяната от банката дата, която следва да предхожда датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът се произнася относно настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, след като обсъди твърденията на заявителя в заповедното производство, които подлежат на уточняване в исковата молба. При определяне на момента на настъпване на предсрочната изискуемост съдът може да приеме различна от посочената от ищеца дата на настъпване на предсрочната изискуемост, според въведените от ответника възражения и с оглед на ангажираните по спора доказателства. За изискуемостта на вземането, предмет на делото по установителния иск, от значение е моментът на предсрочната изискуемост да предхожда по време датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По тези съображения на поставените въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, отговорът следва да се обобщи така: Преценката за изискуемостта на вземания по договори за банков кредит, обявени за предсрочно изискуеми, се извършва съобразно с разрешенията в т.18 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС. В производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът установява съществуването на вземането по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем, като може да определи за момент на настъпване на предсрочната изискуемост дата, различна от твърдяната от банката, но тази дата следва да предхожда по време датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По същество на касационната жалба.
Изводът на въззивния съд, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като не е необходимо тя да обявява на длъжниците, че кредитът им е станал предсрочно изискуем преди предявяване му за принудително изпълнение, не съответства на т.18 на ТР № 4/13г., поради което обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени.
За да приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем, въззивният съд е извършил преценка на всички извършени плащания по кредита, направил е преизчисляване на лихвените проценти, съобразил е направените погасявания, включително с прихващане на изпълнението по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. Приел е, че към датата на подаване на заявлението – 08.02.12г. е бил налице предвиденият в договора обективен факт на неизпълнение по т.20.2 от общите условия – забава с повече от 90 дни на редовната погасителна вноска за месец септември 2011г.
Към заявлението са приложени две писма до двамата длъжници по договора, връчени им на 31.01.12г., в които банката се е позовала на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 28.04.11г. и е определила 7-дневен срок за плащане.
В извлечението от счетоводните книги на банката, като дата на предсрочната изискуемост е посочена 28.04.11г., а основанието за настъпването й е неплащане на три вноски по кредита – от 24.02.11г., от 24.03.11г. и от 24.04.11г.
Длъжниците не са оспорвали получаването на писмото от 31.01.12г., но са възразили, че редовно са погасявали вноските по кредита, като не са били уведомени за промените в лихвените проценти. Преди получаване на писмото от 31.01.12г., на 05.01.12г. е направено плащане в размер на 5000 лв.
При определяне на размера на дълга и на направените погасителни вноски, въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД, не редът за погасяване по задълженията по чл.76, ал.1 ЗЗД. В заключенията на изслушаната счетоводна експертиза е констатирано, че към 24.04.2011г. внесените суми по кредита са в размер на 80575.64 лв., докато по погасителен план са се дължали 74771.60 лв. Остатъкът (надвнесената сума) от 5804.04 лв. е отнесен от вещото лице към вноските за месеците 05, 06 и 07. 2011г. и за погасяване на такси и застраховки, а вноската на 30.08.2011г. от 2100 лв. е отнесена за месец 08.2011г., като е определен остатък за вноската за месец 09.2011г. в размер на 477, 16 лв. При тези изчисления вещото лице е направило нов погасителен план към 24.12.2011г. В този план са посочени вноските за месец месеците 09, 10, 11 и 12.2011г., като са включени и наказателни лихви, а след това с плащането на 05.01.12г. е прието, че първо са погасени наказателните лихви. От заключението не става ясно върху каква главница и в какъв размер са начислявани наказателните лихви върху тези вноски. Дължимите редовни и наказателни лихви за периода от 24.12.11г. до 08.02.12г. са изчислявани върху целия непогасен остатък от кредита от 238990.95 лв. В този смисъл съдът е приел, че следва да се прилага погасителният план, без едностранното изменение от банката на лихвените проценти, но е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД при прихващане на изпълнението.
За да се определи размерът на дълга следва със сумата от 5804.04г. да се направи прихващане с непогасените вноски след 24.04.11г. При прихващане на изпълнението не следва да се съобразяват наказателните лихви, тъй като според т.20.2 от общите условия договорният лихвен процент се увеличава с наказателна надбавка в размер на 10 пункта, но при отнасянето му в просрочие. След като към посочената дата въззивният съд е приел, че не са настъпили обективните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, то тази наказателна надбавка не следва да се начислява и съответно да се прихваща при изпълнението. Размерът на всяка погасителна вноска след 24.04.11г. следва да е определеният в договора и с плащането на 05.01.12г. погасяването да е по реда на чл.76, ал.1 ЗЗД.
При тези данни съставът на ВКС констатира, че по делото не са събрани доказателства за посочените обстоятелства, поради което се налага извършването на нови съдопроизводствени действия.
На основание чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да постави нова задача на счетоводната експертиза, при изготвянето на която вещото лице да съобрази погасителния план по договора за кредит и направените вноски по същия към датата 24.04.11г. Размерът на дължимите вноски след 24.04.11г. следва да се определи по погасителния план, но без начислената от банката наказателна надбавка по т.20.2 от Общите условия. При прихващане на изпълнението с надвнесената сума от 5804.04 лв. и с плащанията на 30.08.2011г. и на 05.01.12г. следва да се приложи редът по чл.76, ал.1 ЗЗД, доколкото липсват данни длъжниците да са заявили кое от задълженията си погасяват с направените частични плащания. При постановяване на решението въззивният съд следва да прецени дали банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем с писмото от 31.01.12г. и дали са налице обективните предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост. Ако въззивният съд приеме, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението в размер на целия непогасен остатък от кредита не е изискуемо (не е настъпила предсрочна изискуемост), то следва да се произнесе относно евентуалното съществуване на вземане за вноските с настъпил падеж към 08.02.12г., като отчете и направеното плащане на 27.02.12г.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 215/18.04.2013г., постановено по т.д.№ 161/13г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 71/04.12.2012г. по т.д.№ 56/12г. на Хасковския окръжен съд за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, че Ш. М. К., [населено място], [улица], дължи солидарно с Х. С. К. на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 240321.45 лв., от които 238990.95 лв. – главница и 1330.50 лв. – договорна лихва по договор за кредит от 20.08.2007г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 307/12г. от Хасковския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.