2 Р Е Ш Е Н И Е № 777 София, 11.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Ж. Декова О. Керелска при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 329/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. М. Т., Н. Б. М., С. Б. Т. и К. Б. П., всички от гр. Х. чрез процесуален представител адвокат В. Д. против въззивно решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-ро Б отделение, постановено на 2.11.2009 г. по гр. д. № 1496/2005 г. С обжалваното решение е отменено решение на СРС, 71 състав от 4.01.2005 г., постановено по гр. д. № 12905/2002 г., /с което са уважени исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ/ и е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от А. М. Т., Н. Б. М., С. Б. Т. и К. Б. П. срещу „Е.”, АД, гр. София, бул. „Ц. Б. ІІІ” № 54А обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, като неоснователни и недоказани. За ответника по касация „Е.”, АД, гр. София исковете са оспорени по съображения, изложени с писмено възражение от процесуален представител адвокат К. Караиванов. Касационната жалба е подадена от заинтересовани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд и е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, поради което е процесуално допустима. С определение на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение № 378/16.04.2010 г. по гр. д. № 329/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с процесуалноправни въпроси за надлежния ответник по делото, посочен с исковата молба и конституиран като страна в процеса и задължен ли е ищецът да следи за правосубектността на ответника в случаите на правоприемство – въпроси от значение за изхода на делото, разрешени от въззивния съд в нарушение на съдопроизводствени правила и установена практика на Върховния касационен съд и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да се произнесе по жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: С искова молба от 14.06.2000 г. ищците са предявили пред Х.я районен съд срещу Министерство на отбраната - поделение 66340-Пловдив обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди по повод смъртта на техния наследодател-съпруг на първата ищца и баща на другите ищци, която е настъпила в причинно-следствена връзка с професионалното му заболяване „силикоза”, от което той е заболял при отбиване на редовната си военна служба, признато за установено с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 297/99 г. на Х. окръжен съд. С писмено становище от командира на поделение 66340-Пловдив исковете са оспорени, като е посочено, че съгласно § 1, ал. 1 ПЗР на Закона за преобразуване на С.те В., В. на министерството на транспорта и В. на К. по пощи и далекосъобщения /обн., ДВ, бр. 57/14.07.2000 г., изм. и доп./, считано от 1.09.2000 г. С.те В., в т. ч. и поделение 66340-Пловдив са закрити. Допълнително с писмена молба до Х. районен съд от 12.02.2001 г. процесуален представител на Министерство на отбраната на РБ е направено възражение за липса на пасивна легитимация по исковете, като е посочено, че след справка е установено, че поделение 66340 е в състава на С. В., които са закрити с посочения по-горе закон и на тяхно място е образувано Държавно предприятие „С. и възстановяване”-юридическо лице със седалище гр. София. В изпълнение на указание на Х. районен съд за уточняване пасивна легитимация по предявените искове ищците са посочили като ответник Държавно предприятие”Строителство и възстановяване”, гр. София, ул. „Ц. Б. ІІІ” № 54. По възражение на ответника за местна неподсъдност на делото Х.ят районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил на Софийски районен съд. По твърдение на ищците за настъпило правоприемство на страната на ответника и на основание чл. 120 ГПК /отм./ Софийският районен съд, 71, с-в е конституирал като ответник по делото „С. и възстановяване – СВ”, АД, гр. София, ул. „Ц. Б. ІІІ” № 54А и срещу това дружество е уважил исковете. По въззивна жалба на акционерното дружество /с променено наименование [заличено име на фирма], гр. София с решение № 28/24.10.2007 г. по ф. д. № 2675/1994 г. на СГС, ФО/ въззивният съд е приел, че „Е.”, АД, гр. София не е правоприемник на С. В. съгласно § 2, т. 1 ПЗР на Закона за преобразуване на С.те В., В. на министерството на транспорта и В. на К. по пощи и далекосъобщения, отменил е първоинстанционното решение и поради липса на пасивна легитимация е отхвърлил исковете. С касационната жалба на А. М. Т., Н. Б. М., С. Б. Т. и К. Б. П. поддържат, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Касационната жалба е основателна. Въззивното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, относими към правилността на постановения резултат. Въззивният съд е отхвърлил исковете без да съобрази допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ГПК/отм./, задължаваща съдът във всяко положение на делото служебно да взема предвид липсата на процесуална дееспособност на страните, приложима и при преобразуване на юридически лица. Въззивният съд не е констатирал, че районният съд незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 120 ГПК, конституирайки като ответник „С. и възстановяване – СВ” АД, гр. София, бул. „Ц. Б. ІІІ” № 54 А, регистрирано с решение № 1/15.02.1994 г. по ф. д. № 2675/94 г. на ФО, 3-ти състав, СГС, при наличие на писмени доказателства, видно от които собственик на акционерното дружество е Г. управление на С.те В. /Г./, създадено е с внесен изцяло капитал от 50000 лв., учредено е за неопределен срок от време и не е правоприемник на друго юридическо лице, нито на ответника по делото Държавно предприятие „С. и възстановяване”, гр. София. Въззивният съд не е съобразил, че първоначално посочения от ищците ответник поделение 66340-Пловдив /не се спори, че поделението е в състава на С. В./ е било закрито със закриването на С. В. със Закона за преобразуване на С.те В., В. на министерството на транспорта и В. на К. по пощи и далекосъобщения /ДВ, бр. 57/14.07.2000 г./ и че съгласно § 2 ПЗР от същия закон правоприемник на закритите С. В. е Държавно предприятие „С. и възстановяване”, гр. София - самостоятелно юридическо лице със седалище гр. София, регистрирано с решение № 1/25.09.2000 г. по ф. д. № 11044/2000 г. на ФО, СГС, което предприятие не е търговско дружество. От решението за регистрация на предприятието е видно, че то е в системата на министерството на регионалното развитие и благоустройството с орган на управление министъра на регионалното развитие и благоустройството, определен от М. съвет за упражняващ правата на собственост на държавата в предприятието с разпореждане на МС № 11/31.08.2000 г. Съгласно § 163, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ /отм./, както и § 1 от ПЗР на Закона за преобразуване на С. В., В. на министерството на транспорта и В. на К. по пощи и далекосъобщения именно министърът на регионалното развитие и благоустройството има правата на министъра на отбраната по отношение на военнослужещите от състава на С. В., с оглед на което надлежен ответник по делото е министерството на регионалното развитие и благоустройството. По изложените съображения неправилното въззивно решение следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което съобразно указанията в настоящото решение съдът следва да даде възможност на ищцовата страна да уточни надлежния пасивно легитимиран ответник, по отношение на когото следва да се произнесе по предявените искове, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ Б отделение от 2.11.2009 г., постановено по гр. д. № 1496/2005 г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: