1 Р Е Ш Е Н И Е № 26 С., 26.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 872/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 9819/26.04.2010 г. от [фирма],[населено място], чрез управител Е. И. В. с процесуален представител адвокат Н. Д. за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 2639/1999 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което на основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ вр. чл. 62, ал. 2 КТ /отм./ по отношение на Е. И. В., действащ като [фирма], П. е признато за установено, че за периода от 21.05.1998 г. до 28.05.1999 г. е възникнало и съществувало трудово правоотношение между него и П. В. П. от[населено място] и на основание чл. 128, т. 2 КТ Е. И. В., в качеството на [фирма], П. е осъден да заплати на П. В. П. сумата 8535.59 лв., съставляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 21.05.1998 г. до 28.05.1999 г., ведно със законна лихва, считано от 15.07.1999 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 800.00 лв. С влязло в сила на 11.03.2010 г. съдебно решение по гр. д. № 381/2007 г. на П. районен съд, постановено в производство по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ е признато за установено между Е. И. В. и [фирма], представлявано от Е. И. В. от една страна и П. В. П., от друга страна, престъпно обстоятелство, а именно, че П. В. П. е съставил неистински документ-техническа книжка /месечна книжка за предполетно и следполетно обслужване на вертолет тип АН-2, опознавателен знак LZ-1501/, като е попълвал същата и е полагал подписи от името на Е. И. В. през периода от 14.07.1998 г. до 3.08.1998 г., с цел този документ да бъде използван-извършено престъпление по чл. 308, ал. 1 НК. На основание влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 381/2007 г. и с оглед на факта, че документът е представен като доказателство и приет като такова в съдебно заседание на 15.10.1999 г. по гр. д. № 2639/1999 г. на ПОС, молителят счита, че има правен интерес да поиска отмяна на влязлото в сила на 16.11.2005 г. решение по гр. д. № 2639/1999 г. на ПОС. Поддържа, че именно въз основа на този неистински документ – техническата книжка-Е. И. В., лично и като собственик и управител на [фирма] /правоприемник на [фирма], П./ е бил осъден да заплати на П. В. П. сумата 8535.59 лв. за неизплатено трудовото възнаграждение за периода от 21.05.1998 г. до 28.05.1999 г. ведно със законна лихва. Моли на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК да се отмени влязлото в сила решение по гр. д. № 2639/1999 г. на ПОС и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд. Към молбата са приложени документи по списък. Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е подадена от заинтересована страна в срока по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Според една от хипотезите, уредени с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежен ред се установи престъпно действие на страна по делото във връзка с решаването на делото. В тази хипотеза неправилността на влязлото в сила съдебно решение е в резултат именно на извършеното от страната престъпление. За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е достатъчно престъплението да е установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./. Необходимо е извършеното престъпление да е обусловило неправилност на влязлото в сила решение. Когато решението би останало същото като резултат, независимо от извършеното и установено престъпление, основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като липсва изискваната от закона връзка между престъпното деяние и решаването на делото. Такъв е конкретният случай. Спорът, предмет на делото, в случая е разрешен по същество с окончателно съдебно решение, постановено от Върховния касационен съд в съдебно производство по реда на чл. 218и вр. чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК/отм./. При повторно касационно разглеждане на делото касационният съд е уважил обективно съединените искове на ответника по молбата срещу дружеството на молителя, предявени на основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ вр. чл. 62, ал. 2 КТ/отм./ и чл. 128, т. 2 КТ. Съдът е признал за установено, че в рамките на периода от 21.05.1998 г. до 28.05.1999 г. между страните е съществувало трудово правоотношение и е присъдено полагащото се на служителя неизплатено трудово възнаграждение. Решаващият правен извод на съда, за да приеме, че по безспорен начин е установено, че между страните е сключен устен трудов договор, по силата на който служителят е полагал труд по трудово правоотношение през исковия период от време е основан на гласни доказателства /показания на разпитани по делото свидетели/ и на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, но не и на техническата книжка, за която с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./ е признато за установено, че ответникът по молбата е попълвал и полагал подписи от името на молителя през периода 14.07.1998 г. до 3.08.1998 г., която е приложена към исковата молба и е приета като писмено доказателство по първоинстанционното гр. д. № 2639/99 г. на ПОС. При това положение Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] чрез собственик и управител Е. И. В. и процесуален представител адвокат Н. Д. за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 2639/1999 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: