3 Р Е Ш Е Н И Е № 479 гр. София, 15 декември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2277 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искания на осъдения Т. И. И. за възобновяване на производството по ВНОХД №27/2011 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград. С присъда №1385 от 20.12.2010 г., постановена по НОХД № 20091230200289/2009 г. по описа на Районен съд- гр.Петрич осъденият Т. И. И. е бил признат за виновен в това, че през месец юли 2008 г., от нива, намираща се в землището на с.Р, община П. отнел чужди движими вещи от владението на В. В. В. на обща стойност 33, 01 лева без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите- предмет на престъплението не са били под постоянен надзор и престъплението е било извършено при опасен рецидив, като на основание чл.199, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на основание чл.41, ал.6 НК, във вр. с чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното на осъдения И. с присъда по НОХД №13422/2007 г. по описа на СРС, НО наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца. С въззивно решение №193 от 19.07.2011 г., постановено по ВНОХД №20111200600027/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград е била потвърдена изцяло присъдата на първостепенния съд. В искането за възобновяване на наказателното производство осъденият И. твърди, че не е доволен от постановеният съдебен акт на Окръжен съд- гр.Благоевград, като моли делото да бъде преразгледано, а решението на въззивният съд да бъде изменено. Представителят на ВКП предлага да не бъде уважавано искането, като поддържа, че отмереното на И. наказание е определено при приложението на чл.55 НК и е най- ниското възможно. Моли да не бъде приета тезата на защитата, досежно приложението на чл.9, ал.2 НК, като бъде отчетено, че присъдата е за извършено престъпление при условията на „опасен рецидив”. Осъденият И. моли да бъде уважено искането, като твърди, че не е извършил престъплението, за което е осъден. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Съдът е сезиран с искане (озаглавено от осъденото лице жалба), в което Т. И. е отразил, че не е доволен от съдебният акт на въззивната съдебна инстанция и е отправил молба делото да бъде преразгледано и постановената присъда да бъде изменена. В искането липсват конкретни оплаквания, свързани с нарушение на материалния закон, с допуснати съществени нарушения на процесуални правила или явна несправедливост на наложеното наказание. Касационният съдебен състав приема, че в производството по глава ХХХІІІ НПК по искане на осъденото лице съдът може да допусне възобновяване на влезли в сила съдебни актове единствено на основанията, посочени в нормите на чл.422, ал.1, т.4- 6 НПК и чл.423 НПК. В случаите когато основанието, на което се иска възобновяване на производството е по чл.422, ал.1, т.5 НПК (както е по това дело) осъденият трябва да е отразил в жалбата кое от посочените в чл.348, ал.1, т.1-3 НПК нарушения твърди, че е допуснато. Липсата на подобно отразяване прави невъзможно произнасянето на касационната инстанция по реда на чл.419 и сл. НПК защото в производството по възобновяване на влезли в сила съдебни актове важат правилата на касационното производство и липсва типичното за предходните инстанции служебно начало. Касационната инстанция разполага с правомощия да отмени атакуван съдебен акт (в касационното производство) или допусне възобновяване на наказателно дело (в производството по глава ХХХІІІ НПК) само във връзка с релевирани от страната, инициираща производството оплаквания. В изпълнение на задълженията си по чл.124 от Конституцията на РБ съдът разполага с възможността да отмени атакувания съдебен акт само на основанията, посочени в жалбата или протеста, като служебното начало е ограничено и е относимо единствено да абсолютните процесуални нарушения по чл.348, ал.3, т.2- 4 НПК. Ето защо когато липсват конкретни оплаквания и от текста на искането не могат да бъдат установени основанията, на които се предлага да бъде допуснато възобновяване на влязъл в сила съдебен акт, касационният съдебен състав не може да се произнесе, защото липсва очертан предмет на производството. При липсата на служебно начало и невъзможност да бъдат установени оплакванията на осъденото лице съдът няма възможност, а и липсва правно основание да осъществи цялостна проверка на влезлите в сила актове в приключилото наказателно производство. В тези случаи за съда не съществува друга възможност освен тази да остави искането без разглеждане. Осъществяването на проверка на постановените съдебни актове при липса на релевирани оплаквания и неустановени основания е от една страна невъзможно, а и недопустимо за касационната инстанция. В конкретното производство съдебният състав установи, че е сезиран с искане, в което липсват конкретни оплаквания, няма твърдения за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на процесуални правила или за явна несправедливост на отмереното на осъдения наказание. В искането е отразено единствено недоволство от постановения въззивен съдебен акт и е отправена молба за преразглеждане на делото и изменението решението на Окръжен съд- гр.Благоевград. Отсъствието на релевирани конкретни оплаквания прави невъзможно произнасянето на касационната инстанция и на това основание искането трябва да бъде оставено без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Т. И. И. за възобновяване на производството по ВНОХД №27/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград, с което е потвърдена присъда №1385 от 20.12.2010 г., постановена по НОХД № 20091230200289/2009 г. по описа на Районен съд гр.Петрич. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.