1 Р Е Ш Е Н И Е № 91 гр.София, 23 февруари 2011 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Севдалин Мавров с участието на прокурора Мария Михайлова и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело 13/2011 година. Производството е образувано по жалба на осъдения Х. Х. Х. срещу решение № 165 от 01.12.2010 год. по вчнд 165 на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение на Ш. окръжен съд постановено на 30.09.2010 год. по чнд № 157/2010 год. за отказа на съдебна реабилитация по чл.87 НК. В жалбата се твърди, че следва да бъде реабилитиран, тъй като от последното наложено наказание са изминали повече от три години, не е осъждан за друго престъпление и е с положителна характеристика от кметството по местоживеене.В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Прокурорът намира жалбата за неоснователна, след като наложеното наказание не е изтърпяно. Жалбата е неоснователна по следните съображения: С протоколно определение от 30.09.2010 год. по чнд № 157/2010 год., Ш. окръжен съд е оставил без уважение молбата на Х. Х. за реабилитация на наложеното наказание по нохд № 277/2002 год. на ШОС, както и това по нохд № 641/2002 год. на Ш..Прието е, че не са били налице обективните предпоставки по чл.87 ал.1 НК поради това, че не е изтекъл срока определен от закона за да бъде постановена реабилитация. Варненският апелативен съд е потвърдил определението на Окръжния съд. Молителят е осъден по нохд № 641/2002 год. на РС-Шумен на четири години и шест месеца лишаване от свобода, като със същата присъда на основание чл.25, вр. с чл.23 НК, са групирани наказанията по това дело и по нохд № 277/2002 год. но ОС-Шумен и е определено общо наказание от шест години и шест месеца лишаване от свобода. От данните по делото е видно, че към 09.09.2010 год. наказанието наложено с присъдата по нохд № 277/2002 год. не е приведено в изпълнение, тъй като осъдения Х. не е установен на посочения от него адрес и се укрил.С телеграма № 969 Б от 09.10.2002 год. на ДНСП е обявен за общодържавно издирване и не е намерен.Недопустимо е да се иска реабилитация за наказание което не е изтърпяно.Първата предпоставка на чл.87 ал.1 НК изисква да са изтекли три години от изтърпяване на наказанието, а в случая то дори не е започнало да се изпълнява.Без значение е дали са налице останалите предпоставки.Искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 ал.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 01.12.2010 год., постановено по вчнд № 372 по описа за 2010 год. на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: