Р Е Ш Е Н И Е №422 гр.София,14 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА СПАС ИВАНЧЕВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1153/2015 година Осъденият М. Р. Д. е отправил до ВКС „молба” (според регистрацията ѝ в затвора-на 23.VІ.2015 год.), преценена по съответния ред като искане от задочно осъден (дни след задържането му от властите ) да бъде възобновено, съобразно предвиденото в глава тридесет и трета от НПК, делото за неговото осъждане. Делото – нохд 5/2006, е на Разградския окръжен съд като първоинстанционен и е завършило с осъдителна присъда № 22/13.VІІ.2006 год. за М.Д. и неговите двама съучастници в убийството на М. Д. С. – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, във връзка с чл.20, ал.2 НК, за което на всички са наложени наказания по 15 години лишаване от свобода. Делото е преминало в още две инстанции, както е предвидено за него по закон: във Варненския апелативен съд – като втора (въззивна) инстанция, и пред ВКС – като трета (касационна) инстанция. Единствено обаче ВАпС е извършил промени в осъждането, като увеличил наложените наказания на 18 години, а това решение е оставено в сила от ВКС. В своята „молба” (а всъщност-искане) осъденият е посочил, че напуснал страната, след като е получил оправдателна присъда по същото обвинение, за което по-късно бил осъден, но без да участва по делото в съда поради отсъствието си; настоява то да бъде разгледано с негово участие. Искането за възобновяване е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът в тази инстанция е за отхвърлянето му като неоснователно. ВКС намери, че влязлото в сила осъждане на М.Д. трябва да бъде оставено в сила и по реда на възобновяването. Искането на задочно осъдения за възобновяване на делото му поначало „се уважава, освен ако осъденият … не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина” (чл.423, ал.1 НПК) – разпоредбата предвижда и други хипотези за отхвърляне на искането, но те нямат отношение към конкретния случай. Самият М.Д. твърди, че е заминал за Турция след първоначалното му оправдаване от РзОС на 29.ІХ.2004 год. (заминаване, което е станало възможно, защото като задържан той е бил освободен още в съдебната зала, вместо да бъде върнат в затвора да търпи лишаването от свобода по друга, влязла в сила присъда – за това недоразумение вж.документацията на л.494-500 от нохд 368/2003 на РзОС). Не само обаче, защото Д. е напуснал страната без съответното разрешение, неговото неучастие при последвалото ново разглеждане на делото в окръжния съд е „без уважителна причина”. Макар останал на свобода след оправдаването си, на него все пак е била определена мярка за неотклонение подписка, а тя на общо основание го е задължавала освен друго, да посочва промените в адреса, на който да бъде намиран. След като Д. не е изпълнил това си задължение, и РзОС на общо основание (т.1 на чл.269, ал.3 НПК) е могъл да проведе задочно за него новото разглеждане на делото, без съдът на свой ред да е длъжен да провежда и „щателно издирване” (т.2 от цитираната разпоредба). С оглед на това разпределение на процесуалните задължения всякакви претенции към съда да осигури участието на подсъдимия по делото, в което е бил осъден – като например да го призове в Турция на адрес, за който липсват данни по делото, или чрез майка му, която обаче живеела в Белгия – са претенции, напълно недопустими като целящи възползване от собственото му неправомерно поведение на отклонение от наказателното производство. Още по-малко „уважителна причина” за предприетото отклонение е заявената пак от Д. пред ВКС: да открие в Турция основния свидетел по делото и да се върне, за да изчисти името си на участник в убийство, което не е извършвал (вж. протокола на съдебното заседание). Подобна причина, от друга страна, е разбира се, възможно основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.3 НПК, но с него е компетентен да се занимае първо съответният окръжен прокурор, към който осъденият би трябвало да се обърне пряко (чл.420, ал.1 НПК). Ръководен от всичко изложено и с оглед още на другите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 666/28.ІХ.2007 год. по нд 330/07 на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, с което е оставено в сила въззивно решение № 62/12.ІV.2007 год. по внохд 53/07 на Варненския апелативен съд, изменящо присъда № 22/13.VІІ.2006 год. по нохд 5/2006 на Разградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ