1 Р Е Ш Е Н И Е № 58 ГР. С. 09.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12 март през 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б. като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №580/12 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Й. П. за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. №1389/08 г. на Градски съд С. /ГС/ на осн. чл.303, ал.1,т.4 от ГПК. В поддържаната уточнителна молба се сочи, че това решение противоречи на друго влязло в сила решение от 4.02.03 г. по гр.д. №4891/02 г. на Районен съд София/РС/. Ответникът по молбата Ю. държавно предприятие я оспорва като недопустима / просрочена/ и неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.4 от ГПК и е допустима. Срокът се брои от влизане в сила на последното решение по гр.д. №1389/08 г. на 8.03.11 г., когато с определение на ВКС не е допуснато касационното му обжалване – чл.296,т.3 ГПК, и не е изтекъл към подаване на първоначалната молба на 19.05.11 г. ВКС на РБ, като разгледа молбата намира следното по основателността й: С решението на РС – София по гр.д. №4891/02 г. са уважени предявените от молителя срещу Министерство на земеделието искове по чл.344, ал.1, т.1,2и 3 от КТ – отменено е уволнението на молителя от длъжността директор на Държавно лесничейство „Р.” в Национално управление по горите/Н./ към МЗ и той е възстановен на предишната работа. Прието е, че МЗ е страна по тр. договор и надлежен ответник по исковете. С решението по гр.д. №1389/08 г. на ГС – С. е отхвърлен искът на молителя срещу Н. по чл.225, ал.3 от КТ за обезщетение за недопускане на работата, на която ищецът е възстановен за времето от 25.02.03 г. до 15.09.05 г. Прието е, че Н. не е работодател на ищеца и съотв. не е пасивно материалноправно легитимиран по иска. Съгласно ППВС №2/77 г. отмяна по чл. 231, б. "г" ГПК, отм. /сега 303,т.4/ е допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. Под "същите страни" по смисъла на чл. 303,т.4 ГПК следва да се разбират не само лицата, от чието име и срещу които се води делото, както гласи чл. 26,ал.1 ГПК, т. е. ищецът и ответникът, а всички лица, по отношение на които решението според чл.298 ГПК има сила на присъдено нещо / вкл. наследниците и правоприемниците на страните по първоначалното дело, както и приобретателят на спорното право/.При противоречие между две решения отмяна е допустима не само при идентичност на страните, а и когато те са издадени на еднакво основание и по еднакво искане, както и когато предметът на едното е част от предмета на другото. Или отмяна е допустима във всички случаи, когато двете противоречиви решения разрешават въпросите по даден спор със сила на присъдено нещо между едни и същи страни В случая посочените вл. в сила решения не си противоречат по см. на чл.303, т.4 ГПК. Липсва обективно тъждество на споровете , които са с различен предмет / основание и искане/, различни са и предприятията– ответници по исковете. Силата на пресъдено нещо на първото решение за отмяна на уволнението и възстановяване на работа не се разпростира и не обвързва ответника по второто дело за обезщетение по чл.225, ал.3 КТ . Той няма качеството на страна по първото дело, нито е правоприемник на такава страна или приобретател на спорното право. Различното решаване в мотивите към двете решения на преюдицалния въпрос: кой е работодателят по тр. правоотношение с ищеца, легитимиран да отговаря по исковете, не е основание за отмяна по чл.303, т.4 ГПК. Така в р.№99/72 г. ОСГК е посочено: Отмяна по чл. 231, буква "г" ГПК се допуска само при наличието на две и повече влезли в сила противоречиви решения, постановени при кумулативно дадено по споровете тъждество на страни, искания и основания. При липсата на такова тъждество противоречието, допуснато в тях по въпроси от преюдициален характер, неразрешени по реда на чл. 118 ГПК, не е основание за допускане на такава отмяна. Молбата за отмяна е неоснователна, поради което ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Градски съд С. по гр.д. №1389/08 г. от 12.01.10 г., на осн. чл.304, ал.1,т.4 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: