О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60514 София, 23.06.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 876 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. И., чрез пълномощника й адв. А. П. против решение № 559/19.11.2020 г. по в.гр.д. № 725/2020 г. на Окръжен съд Плевен, с което е отменено изцяло решение № 84 от 19.06.2020 г., постановено по гр.д. № 552/2019 г. по описа на Районен съд Левски и вместо него е постановено друго, с което е признал на основание чл.422 ГПК за установено, че Е. П. И. и „Медицински център Бел Медик“ ЕООД дължат солидарно на „Многопрофилна болница за активно лечение - Белене“ ЕООД следните суми, установени с акт за начет № 11-04-1/03.01.2019 г., издаден от АДФИ и посочени в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр.д. № 302/2019 г. на Районен съд Левски, а именно: 33 047,00 лв. - главница, 12914,00 лв. –лихва за забава за периода от 03.02.2014 г. до 03.01.2019 г., 1 138,00 лв. – лихва за забава за периода от 04.01.2019 г. до 07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното изплащане и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото в размер на 5 115,00 лв. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа, че е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иск, по който за ищеца не е налице правен интерес, доколкото дори и да се приеме, че ответникът „Медицински център – Бел Медик“ ЕООД, чиито собственик е Община Белене, е получил нещо без правно основание, то последният следва да го върне на ищеца „Многопрофилна болница за активно лечение - Белене“ ЕООД, което дружество също е собственост на Община Белене, т.е. не е налице разместване на блага. На следващо място се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Неправилно съдът е приел, че наличието на „икономическо образование“ е достатъчно за доказване на прекия умисъл, а всъщност доказателства за образованието и дали има или няма стаж по специалността по делото липсват, като не са налице и твърдения в тази насока и в акта за начет липсват. Според касатора образователната степен не доказва наличието или липсата на умисъл в действията за увреждане, тъй като съгласно закона, от значение е конкретното психично отношение на дееца към причинените вреди – дали се иска или допуска тяхното настъпване. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил и факта, че ищцата Е. И., като управител на болницата е била задължена от действащата правна рамка да сключи процесните договори, респ. че при сключването им тя не е имала намерение да уврежда интересите на принципала; не е обсъдена и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която процесните счетоводни документи съдържат всички необходими реквизити съгласно счетоводния стандарт. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1/„Достатъчно ли е наличието само на образователна степен за да се докаже несъмнено наличието на умисъл“ и 2/ „Когато неоснователното разместване на блага е станало между юридически лица, които са под контрол на едно и също трето лице, има ли правен интерес обеднялото юридическо лице да води осъдителен иск срещу обогатилото се юридическо лице, без да е получило изрични инструкции за това от собственика на капитала“. Насрещната страна по жалбата „Многопрофилна болница за активно лечение-Белене“ ЕООД, чрез адв. К.К. в отговор на касационната жалба излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и доводи за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 2 и т. 3 ГПК. За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове са отхвърлени, въззивният съд е приел, че в конкретния случай управителката на МБАЛ-Белене в качеството си на такава и на лице с икономическо образование е знаела какви документи са необходими за оправдаване на извършените разходи за направени консултации за лежащо болни пациенти в болницата. Въз основа на фактическите констатации в акт за начет, подкрепени с доказателства, които не са оборени, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.21, ал.1, т.1 ЗДФИ. Посочил е, че установяването на вида, броя, времето и от кого са извършени съответните медицински консултации в болницата е било в тежест на ответницата, но последната не е провела успешно доказването на тези факти и съответно не е оборила презумпцията на 22, ал.5 ЗДФИ. Отчитайки, че умисълът по чл.21, ал.1, т.1 ЗДФИ може да бъде пряк или евентуален, съдът е приел, че във всички случаи управителката на болницата в качеството си на такава и образованието, което притежава, както и като представляваща страните по договора за медицински консултации, е съзнавала, че всички разходи по сключените договори следва да са документално оправдани и установени, поради което е пристъпила и към създаване на съответните протоколи, но не с достатъчно подробно съдържание, като е съзнавала, че от тях не може да се установи кога, какви и от кого са извършени консултациите, но изготвяйки ги в този вид, тя е допускала настъпването на вредни последици. С така приетото в мотивите, въззивният съд е дал разрешение на първия въпрос, формулиран в изложението, който обаче се нуждае от уточнение / т. 1, изр.3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, предвид предмета на спора по делото, а именно: „Достатъчно ли е наличието на умисъл по смисъла на чл.21, ал.1, т.1 ЗДФИ да бъде аргументирано с образованието, което притежава привлеченото към имуществена отговорност лице“, покрива общото и допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като на настоящия съдебен състав не е служебно известна практика на ВКС по този въпрос. Създаването на такава практика по реда на чл.290 ГПК по въпроса би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на материалния закон от съдилищата в подобни случаи, съответно за разглеждането на делата според точния смисъл на закона. По втория поставен въпрос касационният съд ще се произнесе при разглеждане на доводите за неправилност на обжалваното решение. За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 96,54 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 559/19.11.2020 г., постановено по в.гр.д. № 725/2020 г. по описа на Окръжен съд Плевен. УКАЗВА на Е. П. И. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 941,98 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на IV г.о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: