Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр.София, ...................... 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети
септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора НИКОЛАЙ
ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 326/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалби на пълномощниците на частните обвинители и граждански ищци И. Д. Х. и С. С. Х. и подсъдимия А. Н. В. против решение № 48/08.04.2009 год. по въззивно нохд № 666/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата на повереника на Ил. Х. и Стр. Х. се поддържа, че е допуснато нарушение на закона както при определяне на наказанието като е приложен чл.55 НК, така и при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди-чл.52 ЗЗД. Прави се искане за връщане на делото с оглед приложение на чл.54 НК и определяне на наказанието в по-висок размер, и за изменение в гражданската част с увеличаване обезщетенията до пълния предявен размер на гражданските искове.
В първата се поддържа, че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение – да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и да се наложи наказание в справедлив размер с приложението на чл.66, ал.1 НК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма нарушение както при определяне на приложимия материален закон за поведението на подсъдимия, така и относно размера на наказанието и на обезщетенията за неимуществени вреди по предявените граждански искове. По тези съображения и като намира, че наказанието и обезщетението съответстват на изискванията за справедливост прави искане решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите на своята компетентност и намира:
Пловдивският окръжен съд с присъда № 2/22.01.2008 год. по нохд № 1146/2007 год. признал подсъдимия А за виновен в това, че на 02.07.2006 год. в землището на с. К., Пловдивска област при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.5, ал.1 и ал.2, т.1, чл.15, ал.4, чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.25, ал.1 ЗДвП умишлено причинил смъртта на В. Х. и средни телесни повреди на Кр. П. На основание чл.342, ал.3, пр.1 и 2, б. Б и б. В вр.ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 7 години лишаване от свобода, за изпълнението на което наказание определил първоначален строг режим и го оправдал по обвинението за допуснато нарушение на чл.8, ал.1 ЗДвП.
Приложил чл.342, ал.4 НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС завинаги.
Предявените граждански искове от Х. и Х. за вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на: по 1 000 лева за имуществени и по 50 хил.лева за неимуществени – със законните последици, и в размер на 70 хил.лева за неимуществени със законните последици за К. П. Отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери.
Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства по делото, за размерите на държавната такса и на дължимите разноски.
Пловдивският апелативен съд с решение № 156/16.07.2008 год. по въззивно нохд № 190/2009 год. изменил присъдата само в частта относно обвинението за допуснато нарушение на чл.5, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, за което го оправдал, и потвърдил присъдата в останалата й обжалвана и протестирана част. Осъдил подсъдимия да заплати направените пред тази инстанция разноски.
По повод жалби на страните В касационен съд с решение № 624/2008 год. по нохд № 640/2008 год. отменил решението на въззивния съд по съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценка на доказателствения материал и върнал делото за ново разглеждане с оглед правилно решаване на въпросите по чл.301 НПК.
Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 666/2008 год. изменил присъдата само в частта й относно осъждането за нарушения на чл.20, ал.1 и чл.15, ал.4 ЗДвП, за които го оправдал и потвърдил присъдата в останалата й част.
Въззивният съд предвид процесуалните си задължения по чл.314 НПК и чл.355, ал.1 НПК с оглед указанията в отменителното решение на касационния състав допуснал повторен разпит на свидетели, подсъдимия и вещото лице К. Приел, че е необходимо провеждането на съдебното следствие за пълно изясняване на конкретни обстоятелства от кръга на относимите за да се отстранят констатираните противоречия в доказателствения материал. В решението си изложил подробно възприетата фактическа обстановка, която не се различава от установената и подробно мотивирана от първоинстанционния съд, след съпоставка и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, за който приел не само че е достатъчен и възможния, но и че е събран по предвидения процесуален ред. Обосновал фактическите си изводи, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил със скорост 90-92 км/час на къси светлини, че не е бил заслепен от насрещно движещ се автомобил до степен на пълна загуба на видимост и че е имал възможност от около 50 метра да види спрелия в крайната дясна част на пътя-върху ограничителната линия на платното за движение или в непосредствена близост до нея, с включени светлини мотоциклет и съответното разположение на пострадалите, че лентата, по която се е движел е била без препятствия и достатъчно широка, както и че от момента на видимост е отклонил автомобила леко в дясно-по посока на пострадалите, без това да се е налагало, в резултат на което му поведение е настъпил удара. Доколкото е имало противоречия в показанията на свидетелите и подсъдимия съдът ги е отстранил. Изложил е подробни съображения за кои обстоятелства кои доказателства е приел за достоверни, последователни и логични и защо е отхвърлил изцяло или частично другата част. Заключението на вещото лице, подкрепено и с допълнителните обяснения във въззивното производство, е възприел изцяло, но след като го е съпоставил с останалия доказателствен материал, за което е изложил убедителни съображения.
Не е вярно твърдението в жалбата на подсъдимия, че въззивният съд се е доверил основно на показанията на св. М в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. За да приеме за установено, че мотоциклетът е бил видим за подсъдимия, защото са били включени светлини, съдът е взел предвид още показанията на св. П, за която е отчел обстоятелството, че е пострадала и в определен смисъл заинтересована. Подробно и задълбочено ги е анализирал и е мотивирал отказа си да ги оцени като недобросъвестни или преднамерени, дадени с користна цел да злепоставят подсъдимия. Относими към това обстоятелство са и други данни, съдържащи се в показанията на св. Г за възможността при конкретните обстоятелства подсъдимият да е могъл да види пострадалите и да е имал техническата възможност да продължи безпрепятствено движението си напред, без да се налага да предприема отклоняване в дясно към тях, което е и причината за произшествието. Показанията на останалите свидетели и обясненията на подсъдимия не са оценявани според това в какви отношения се намират и в кой момент са пристигнали на мястото на произшествието, а с оглед съдържащите се в тях данни за относими към предмета на доказване обстоятелства и в съответствие с изискванията да не се пренебрегват нито разобличаващите, нито оправдаващите доказателства, а с оглед действителното им значение, т.е. в съответствие с процесуалното задължение в посочената норма.
Няма нарушение на закона в смисъла, поддържан в жалбата – неправилна квалификация на деянието на подсъдимия като умишлено престъпление. Изводите за формата на вина са основани на данните за обективираното поведение на подсъдимия при конкретно установената фактическа обстановка. Преследвайки една определена цел и мотивиран от отношението си към пострадалата П. при вярна оценка на психическото му здраве и характерови особености, данни за които се съдържат както в заключението на психиатрично-психологическата експертиза, така и в свидетелските показания, са основание за извода за съзнаване, че с действията си – движение с несъобразена скорост в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и предприемане на движение в дясно по платното за движение към спрелия мотоциклет в нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП има вероятност да настъпи и друг страничен резултат, който е общественоопасен – причиняване на увреждане на лицата до спрелия мотоциклет, както и кои са те. К. е възприел изводите на съда, които повторно е мотивирал, основавайки се на подробния и задълбочен анализ на всички доказателства и техния действителен смисъл, въззивният съд е направил законосъобразен извод, че преследваната цел и допускания и съзнаван от подсъдимия допълнителен престъпен резултат обосновават приложението на разпоредбата на чл.342 НК. След като е установено, че съзнателно е допуснал настъпването на общественоопасните последици, преследвайки друга своя цел, т.е. че е действал при евентуален умисъл, няма основание деянието да се преквалифицира по чл.343 НК и като извършено по непредпазливост – в някоя от формите по смисъла на чл.11, ал.3 НК.
Въпросът за явната несправедливост на наложеното наказание е обсъден в жалбите в две посока – в тази на подсъдимия като завишено, защото е съобразено със санкцията по чл.342 НК, а в другата – защото е наложено при предпоставките на чл.55 НК, поради което е несправедливо като занижено. По съображенията, изложени за законосъобразно приложение на закона, няма основание да се обсъжда доводът за явна несправедливост на наказанието като завишено, нито за приложението на чл.66 като недопустимо предвид липсата на предвидените в нормата предпоставки.. В жалбата на частните обвинители се поддържа, че е допуснато нарушение с приложението на чл.55 НК, поради което наказанието е занижено. В същия смисъл са поддържани доводи и пред въззивния съд и в решението се съдържат съображения за тяхната неоснователност, мотивирани по начин и със съдържание според изискванията в чл.339, ал.2 НПК, които и настоящият състав изцяло възприема. При определяне размерът на наказанието не е допуснато нарушение на правилата за индивидуализация. Отчетени са и са взети предвид всички данни, съдържащи се в доказателствения материал, за личността на подсъдимия – включително чистото му съдебно минало, поведението му по време и след извършване на деянието, особеностите на личността и неговата възраст, формата на вина, личността му като гражданин, подбудите, обусловили в конкретния случай извършването на деянието. Изводът, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства не се опровергава от установеното за наличието и на други обстоятелства, които по своя характер отегчават отговорността му – резултата и последиците, поведението му като водач на МПС и предхождащи деянието нарушения на правилата за движение. Предвидената от законодателя като изключение правна възможност да се определи наказанието под предвидения минимум е приложима за конкретния подсъдим. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, а наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 7 години съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, които изключват възможността да бъде еднозначно с възмездие.
Основателно е възражението, че в гражданската част решението е постановено в нарушение на закона. Поначало законосъобразно въззивният съд е приел, че са налице основанията за гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД след като е установено, че в резултат на неправомерното поведение на подсъдимия е настъпило увреждането и смъртта на пострадалия В. Х. Отчел е установените относими обстоятелства – близостта и добрите отношения между детето и родителите, взаимните грижи, привързаност и уважение, действителните болки и страдалия от непрежалимата загуба, т.е. наличието на претърпени болки и страдания, които имат неимуществен характер и определянето на които е подчинено на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Независимо, че се е съобразил с характера и тежестта на установените обстоятелства, обаче, въззивният съд е надценил значението на съдебната практика, която е оценил в смисъла на задължителна фиксирана сума за всички случаи. Съдебната практика за този вид вреди може да се приеме като ориентир с оглед конкретните икономически условия в страната, но не могат да бъдат подценени тежестта и значението на установените обстоятелства, които имат съществено значение за определяне размера на обезщетението по предявените граждански искове за неимуществени вреди и в различните случаи. Цялостната оценка на тези обстоятелства в настоящият случай налага извода, че за да отговаря на изискването за справедливост и за съответствие на гражданската отговорност на подсъдимия с действително извършеното при липсата на основания за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД размерът на обезщетението следва да бъде увеличен с по 10 хиляди лева за всеки един от гражданските ищци. Подсъдимият дължи и следва да заплати държавна такса в размер на 120 лева.
Предвид изложеното като намира, че жалбата на подсъдимия е изцяло неоснователна, а тази на частните обвинители и граждански ищци-само досежно размера на обезщетението поради допуснато нарушение на закова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.354, ал.2, т.5 вр.ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 48/08.04.2009 год. по въззивно нохд № 666/2008 год. на Пловдивския апелативен съд в гражданската част като увеличава присъденото на И. Д. Х. и С. С. Х. обезщетение за неимуществени вреди с по 10 000/десет хиляди/лева за всеки един, които подсъдимият А. Н. В. следва да им заплати с лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Осъжда подсъдимия А. Н. В. да заплати държавна такса в размер 120/сто и двадесет/лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: