Ключови фрази
договор за покупко-продажба на акции * поредност за погасяване на задължения * погасителна давност * договор за новация

 

                                      

 

Р    Е    Ш    Е   Н    И    Е

 

98

 

София 07.07. 2009 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на  трети юни   две хиляди и девета  година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ  

                                                                              КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА

 

при секретаря   Ирена  Велчева

изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова

т.дело №  518/2008 година

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. о. срещу решение № 73 от 30.04.2008 г. по гр.д. № 278/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 19.10.2007 г. по гр.д. № 482/2007 г. за отхвърляне на предявен срещу „Н”А. , гр. С. иск за сумата 666 415 лв. – мораторна лихва за забавено плащане по договор № РД-56-135/08.02.2002 г. за покупко-продажба на акции от капитала на „Б” А. , ведно със законната лихва от завеждане на делото. С въззивното решение е отхвърлен този иск и за размера на допуснатото пред САС увеличение – до 856 765.09 лв. , ведно със законна лихва от 23 711.93 лева.

С определение № 98 от 24.11.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че съдът, в отклонение от трайната практика на ВКС, се е произнесъл по въпроси, свързани с начина и формата за изменение на съществени условия на сключения договор за продажба на акции, от разрешаването на който произтича и решаването на въпроса относно датата на падежа на задължението на ответното дружество за плащане цената на акциите.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон – чл.86, ал.1 във връзка с чл.84, ал.1 ЗЗД и съществени нарушения на процесуалния закон при преценка на доказателствата по спора и възможността за новиране на крайния срок за заплащане цената на прехвърлените акции. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и решаване спора по същество, като се уважат изцяло исковите претенции, с присъждане на разноски.

Ответникът по касация –„Н” А. , гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно. Поддържа доводи за законосъобразно изменение на договора в частта относно продажната цена, при спазване предвидената в чл.293 ТЗ писмена форма, поради което не се дължи и обезщетение за забавено плащане. Правят се и възражения за неизпълнени договорни задължения от страна на С. о. за джиросване на временните си удостоверения за продаваните акции в деня на подписване на договора, поради което е приложима разпоредбата на чл.96 ЗЗД за освобождаване на длъжника от последиците на забавата. Поддържа се и възражението за погасяване по давност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на решението, с оглед инвокираните основания за касационно обжалване, приема следното:

За да постанови обжалваното отхвърлително решение по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по сключен между страните договор на 08.02.2002 г. за покупко-продажба на акции от „Б” А. първоначално постигнатото съглашение относно крайния срок за плащане на уговорената цена на акциите – шест месеца от деня на подписване на договора, е новиран в резултат на разменена кореспонденция между страните и той е следвало да бъде определен след промяна на съществуващите договорености. Направен е извод, че поради липса на срок за изпълнение задължението на купувача за заплащане на акциите, би могло да се приеме, че последният е в забава само при отправена надлежна покана за изпълнение. Предвид липсата на забава по отношение на сумата 2 673 840 лв., заплатена от ответното дружество на 26.09.2003 г. и заплащането на разликата от 517 517.30 лв. веднага след получаването на нотариалната покана от 29.08.2006 г., исковата претенция е отхвърлена изцяло.

Решението е неправилно. При постановяването му решаващият съдебен състав не е обсъдил прецизно писмените доказателства, относими към изменението на съществени елементи на сключения на 08.02.2002 г. облигационен договор за покупко-продажба на акции от капитала на „Б” А. , в резултат на което са направени необосновани фактически изводи и незаконосъобразни правни изводи.

При сключване на договора страните са изразили ясно волята си както по отношение броя на временните удостоверения за продаваните акции, съставляващи цялото акционерно участие на С. о. , така и по отношение на цената – 3 191 357.30 лева и срока за плащането й – в шестмесечен срок от деня на подписване на договора. Липсват договорни клаузи, от които би могло да се изведе извод за приблизително или неокончателно определяне на цената, така както необосновано се е поддържало от ответника пред инстанциите по същество. Доводите на ответното дружество, че всъщност действителната воля на страните е била да се обвърже срока за плащане с момента на джиросване на временните удостоверения, а не с момента на подписване на договора, не могат да бъдат споделени. В тази насока е налице позоваване на протокол от 07.02.2002 г., какъвто не е представен по делото, но и той би бил относим единствено към преддоговорните отношения между страните. Доводите за забава на кредитора, изразяваща се в джиросване на временните удостоверения в полза на купувача след около година и половина след сключване на договора, и произтичащите от това последици за длъжника, се въвеждат за пръв път в процеса и затова е недопустимо произнасянето по същество. Но дори и да бяха допустими, тези доводи не биха могли да се преценят като основателни, тъй като по делото липсват доказателства за твърдяната кредиторова забава, а от друга страна в чл.11, б.”Д” от договора изрично е посочено, че неразделна част от договора са копия от джиросаните за прехвърляне и за залог временни удостоверения за 1 725 058 обикновени, поименни, налични акции, с номинална стойност 1 лв. всяка, от капитала на „Б” АД.

Безспорно е установено по делото, че в рамките на определения шестмесечен срок, считано от деня на подписване на договора, ответното дружество не е изпълнило задължението си за заплащане цената на акциите и считано от 09.08.2002 г. купувачът е изпаднал в забава. По отношение на писмо от 29.07.2002 г., изпратено от изпълнителния директор на „Н” А. до кмета на С. о. , с което се прави искане за разсрочване с три месеца, считано от 08.08.2002 г., плащането на цената на закупените акции или алтернативното предложение за извършване на СМР на определени от продавача общински обекти на стойност равна на цената на акциите, липсва отговор от страна на С. о. . Затова не би могло да се приеме, че отправените от купувача предложения са били приети от страна на продавача и, че те са рефлектирали на поетите с договора задължения от страна на купувача. Необосновано е изразеното от въззивната инстанция становище, че изпратеното след повече от една година писмо на С. о. съставлява отговор на предложенията на купувача по договора.

По основния спорен въпрос – дали страните са постигнали съгласие за изменение на договора, или за новиране, настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд. Съгласно възведения в чл.293, ал.VІ от Търговския закон принцип, когато за сключването на търговската сделка е предвидена писмена форма, тя се отнася и за измененията на сделката. Такава писмена форма е необходима и при договор за обективна новация, по силата на който да се изменят някои от съществените елементи на стария договор. От обективираните изявления в разменената между страните кореспонденция – писмо от 28.08.2003 г. , подписано от кмета на С. о. , с изх. № 2* и писмо от 29.08.2003 г. /без изходящ номер/, подписано от законния представител на „Н” А. , не би могло да се направи категоричен извод за постигнато между страните валидно съгласие за намаляване цената на закупените акции, нито за изменение на срока за плащането й. Преди всичко, няма данни за достигане на писмото на дружеството до насрещната страна. Дори и да се приеме обаче, че е сключен новационен договор между кмета на С. о. и „Н” А. , той би бил нищожен, тъй като няма данни за вето решение на Столичен общински съвет в посочения смисъл, в изпълнение на което да е направено изявлението в писмо от 28.08.2003 г. Поради това не може да се направи извод за валидно настъпило обективно подновяване на задълженията относно цената на акциите и срока за нейното плащане. С оглед този извод, предявеният иск е доказан по основание. С настъпването на изискуемостта на договорното задължение на купувача за заплащане цената на закупените акции, длъжникът е изпаднал в забава, тъй като денят за изпълнение е определен/ чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД/.

Неоснователни са поддържаните в исковата молба доводи за приложението на установената в чл.76, ал.2 ЗЗД поредност на погасяване на главницата, лихвите и разноските, в случай, че изпълнението не е достатъчно за покриването на тези вземания. Доводите на ответника по касация, основани на предвидените в чл.76, ал.1 ЗЗД правила за изпълнение при множество задължения и за установената презумпция за реда на погасяването, са неотносими, тъй като в случая процесните задължения са в съотношение на акцесорни към главно и е неприложим чл.76, ал.1 ЗЗД. Независимо от това, следва да се отчете фактът, че страните са се съгласили на друга поредност на погасяване, което е допустимо с оглед неимперативния характер на нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД. Релевантни за този извод са изричните изявления на дружеството – длъжник в платежните документи, както и насрещните изявления на С. о. , обективирани в нотариална покана от 28.08.2006 г. и изявленията във въззивната жалба, касаещи плащането на цената на прехвърлените временни удостоверения.

Предвид горното, следва да се приеме, че ответното дружество дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, както следва : за периода от 09.08.2002 г. до 26.09.2003 г. – върху цялата неизплатена цена по договора от 3 191 357.30 лв., а за периода от 26.09.2003 г. до 28.09.2006 г. – върху остатъка от главницата от 517 517.30 лв. Изчислени по правно-информационната система Апис – финанси, тези размери са съответно: 478 391.55 лв. и 195 924.67 лева, или общо 674 316.22 лева. За разликата до пълния предявен размер искът е неоснователен.

Като неоснователно следва да бъде преценено направеното в първоинстанционното производство, поддържано и пред ВКС, възражение за погасяване по давност на вземането. Действително, приложима е кратката тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД. При произнасяне по възражението, следва да се отчетат следните обстоятелства : В нотариалната покана, изпратена до ответното дружество на 29.08.2006 г., връчена на 04.09.2006 г. изрично са посочени както размера на дължимата законна лихва върху цената на закупените акции до деня на частичното плащане, така и размерите на дължимия остатък от главницата и на законната лихва върху този остатък. Непосредствено след получаване на нотариалната покана, ответното дружество е извършило плащане на дължимия остатък от главницата, а по отношение на обезщетенията за забава не е направено възражение. Поради това е приложима разпоредбата на чл.117, ал.1 във вр. с чл.116 „а” ЗЗД и вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва не може да се счита за погасено към момента на депозиране на исковата молба.

Предвид изложеното, въззивното решение в частта за отхвърляне на предявеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 674 316.22 лева следва да се отмени като неправилно и съобразно правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново решение по същество, с което да се уважи иска в този размер.

При този изход на делото на касатора се дължат разноски по делото общо в размер на 31 433.90 лв., съставляващ юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.ІІ, т.4 от Тарифа № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и внесената държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

 

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 73 от 30.04.2008 г. по гр.д. № 278/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав в частта за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 674 316.22 лева, вместо което постановява:

ОСЪЖДА „НИКМИ” А. , гр. С. да заплати на С. о. сумата 674 316.22 / шестстотин седемдесет и четири хиляди триста и шестнадесет лева и двадесет и две стотинки/ лева – съставляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане цената на продадени акции от капитала на „Б” А. по договор от 08.02.2002 година.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.

ОСЪЖДА „НИКМИ” А. , гр. С. да заплати на С. о. сумата 31 433.90/ тридесет и една хиляди четиристотин тридесет и три лева и деветдесет стотинки/ лева – разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: