6 Р Е Ш Е Н И Е №200 София, 13 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 739/2018 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба, подадена от името на подсъдимия А. М. В., срещу въззивна присъда от 04.06.2018 г., постановена по ВНОХД № 640/2018 г. от Софийски градски съд. Касационната жалба се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като подсъдимият В. е юридически неграмотен и не познава Наредба № 30 от 27.06.2001 г. (отм.) за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30/2001г.). Това му е попречило да осъществи правата и задълженията, предвидени в цитираната наредба, като в жалбата се съдържа препращане към оправдателните мотиви на присъдата, постановена от Софийски районен съд. В подкрепа на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се поддържат доводи за ограничено право на защита, защото по отношение на подсъдимия В. са били налице предпоставките на чл. 94, ал.1, т. 2 от НПК за назначаване на служебен защитник. Явната несправедливост на наказанието се аргументира със съображения за осъждане на невинен гражданин и недоказаност на обвинението. Отправеното искане е за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. Подсъдимият А. М. В. не се явява, редовно призован. Защитникът му поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на постановената присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : I. Софийският районен съд с присъда от 19.01.2015 г., постановена по НОХД № 3615/2014 г., признал подсъдимия А. М. В. за невинен в извършено от него на 09.09.2013 г. престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение. С атакуваната сега въззивна присъда, постановена по протест на прокурора, Софийският градски съд отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и вместо това признал подсъдимия А. В. за виновен в това, че на 09.09.2013 г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,18 на хиляда, установено по надлежния ред, след като деецът е бил осъден за деяние по ал. 1 на чл. 343б от НК с влязла в сила присъда по НОХД № 2514/2011 г., поради което и на основание чл. 343б, ал.2, чл. 54, ал.1 във вр. с чл. 2, ал.1 от НК го е осъдил на пет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим и глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен да управлява МПС за срок от една година. С постановената присъда съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 2514/2011 г. по описа на Софийски районен съд. II. Жалбата е неоснователна. Касационната инстанция не установи да са допуснати нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимия поради неосигурен достъп до правна помощ. Правото на обвиненото лице да има защитник е от основно значение за гарантиране справедливостта на наказателния процес. Ограничаването на това право винаги води до съществено нарушаване на процесуалните правила, обуславящо отмяна на постановения съдебен акт. Претенцията в жалбата е свързана с твърдението за налични предпоставки по чл. 94, ал.1, т. 2 от НПК. Несъмнено в хипотезите на задължителната защита съдът е длъжен да осигури на подсъдимия възможност да бъде представляван от адвокат по свой избор, респективно по назначение, както и че в тези случаи неговото изявление, изразяващо нежелание да ползва адвокатска защита, е без значение. Данните по настоящето дело не разкриват наличие на процесуален порок, като обсъждания. Както в съдебната, така и в досъдебната фаза на наказателния процес подсъдимият В. изрично е заявил, че не желае да ползва адвокатска защита. По делото не се откриват данни, свързани с поведението на подсъдимия, които да са указвали за съществуване на физически или психически недостатък, който да е попречил непреодолимо той да упражни правата си в процеса. Видно от протокола за проведеното на 19.01.2015 г. съдебно заседание, както и от тези, приложени в хода на досъдебното производство, подсъдимият не е показал каквито и да е било трудности, пречещи му да възприема и разбира извършените спрямо него процесуални действия. В съдебното следствие подсъдимият е заявил, че разбира в какво е обвинен и е дал, макар и кратки, обяснения, които не разкриват занижено интелектуално ниво, което да препятства възможността му да упражни правата си в производството, в това число и правото на защита. След като не са били налице предпоставките на задължителната защита, визирани в чл. 94, ал.1, т. 2 от НПК, а и останалите, посочени в разпоредбата на закона, за съда не е възникнал ангажимент да назначи служебен защитник на подсъдимия. Следователно не е налице претендираното процесуално нарушение. Неоснователни са и възраженията, че подсъдимият поради непознаване, съответно не разясняване от полицейските служители, на правата и задълженията по Наредба № 30/2001 г. (отм.), той не е могъл да ги упражни. Безпротиворечиво е установено по делото, че подсъдимият В. на инкриминираната дата е управлявал МПС и е бил спрян за проверка от полицейски контролни органи и тестван за алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510”, като пробата била положителна – показала 1, 18 на хиляда. В съставения на място акт за установяване на административно нарушение, подписан без възражения от подсъдимия, това обстоятелство е било отбелязано . В изпълнение на задълженията си по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30/2001 г.(отм.) длъжностното лице е попълнило талон за медицинско изследване. Талонът е връчен на подсъдимия срещу подпис и му е дадена възможност да се подложи на медицинско изследване в посоченото там медицинско заведение. Така установените данни ясно очертават, че подсъдимият е бил информиран както за резултата от тестването му с техническо средство, така и за възможността да се извърши кръвен анализ. Освен това подсъдимият има известен практически опит за реда, по който се установява и оспорва установената концентрация на алкохол в кръвта, тъй като вече е бил осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, обусловило повдигнатото сега обвинение по алинея 2 на същия престъпен състав. На следващо място, при законосъобразно интерпретиране на доказателствената съвкупност, въззивният съд е обосновал правилни изводи по приложимия материален закон. За да възникне отговорност на дееца по чл. 343б, ал. 2 от НК, освен друго, е необходимо да се установи, че е управлявал МПС с алкохолна концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда, която концентрация да е установена по надлежния ред. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба №30/2001 г. (отм.) употребата на алкохол се установява посредством използване на съответните технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Цитираният подзаконов нормативен акт дава възможност да се направи извод за алкохолната концентрация при водача, единствено въз основа на показанията на техническото средство. Безспорно нормативната уредба дава възможност за оспорване на показанията на техническото средство. Оспорването е предоставено на избора на проверявания водач – чрез съответното химическо изследване на алкохолната концентрация в кръвта (виж чл. 2 от цитираната наредба). В конкретния случай подсъдимият не се е възползвал от възможността да се яви в медицинското заведение за извършване на съответния кръвен анализ, видно от получения отговор от „Първа многопрофилна болница за активно лечение” – София. Вярно е заключението на решаващия съдебен състав, че цялостното му поведение сочи, че той се е съгласил с показанията на техническото средство и не е предприел действия да оспори същите. Поддържаните и сега с касационната жалба доводи, че определения от контролните органи четиридесет и пет минутен срок за явяване в медицинското заведение е недостатъчен, са получили аргументиран и почиващ на закона и съдебната практика отговор. Претенцията за недоказаност на обвинението по изискуемия се от закона начин е неоснователна. Върховният касационен съд е имал възможност да изрази становище, че в случаи като настоящия обвинението наистина почива върху предположение, че показанието на техническото средство за установяване на алкохолната концентрация в кръвта, съответства на действителното, но това предположение е допустимо според бланкетното препращане в чл. 343б от НК към чл. 6 от Наредба № 30/2001 г.. По делото убедително е доказано наличието на изискванията за използване на това предположение в случая – неявяването на подсъдимия В. в определеното му лечебно заведение. Ангажираното с касационната жалба основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК не се аргументира с нарочни доводи, а в негова подкрепа се заявяват претенции за недоказаност на обвинението, които с оглед вече казаното по – горе са неоснователни. При индивидуализацията на наказанието въззивният съд е съобразил редакцията на чл. 343б, ал.2 от НК, действаща към момента на осъществяване на деянието, и е обсъдил всички установени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Акцентирайки върху изминалия период от време от извършване на деянието, съдът е определил наказанието лишаване от свобода близо до предвидения в закона минимум – пет месеца лишаване от свобода, но не е имал основание да пренебрегне, че подсъдимият е наказван нееднократно по административен ред за управление на МПС след употреба на алкохол. Наложеното наказание „глоба” е ориентирана към средния размер от 200 лева. Така индивидуализираната комплексна санкция не е явно несправедлива, тъй като не е в очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца, както и с целите по чл. 36 от НК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 04.06.2018 г., постановена по ВНОХД № 640/2018 г. от Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.