Р Е Ш Е Н И Е
№ 50005
Гр. София, 16.02.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на 26 януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Балевски т.д. № 703/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.47 и сл. ГПК.
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД/ съкр. ЕСО“ЕАД/ срещу „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД с правно основание чл. 47 ал.1,т.2 , и т.5 ЗМТА за отмяна на решение от 12.01.2022 г. на Арбитражния съд при БТПП по АД №138/2019 по описа на същия.
Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е предявено в законовия тримесечен срок за това. Същото е обосновано с твърденията на ищеца, че валидно арбитражно споразумение под формата на уговорка в чл.10.2 от Договор за балансиране , сключен между страните на 26.09.2012 г., не е било изобщо налице, тъй като самият договор в цялост не е бил подписан от страна на „ЕСО“ ЕАД от надлежен представител -изп. директор на дружеството И. Й., а от друго лице, за което не е доказано, че разполага с пълномощно да представлява това дружество при сключване на договори, включително процесуални такива. Навеждат се доводи, че наличието на посочения порок по отношение на процесуален договор, т.е. договор с предмет уговарянето на арбитражна компетентност по отношение решаването на определен материалноправен спор не попада в приложното поле на чл.301 ТЗ, който се отнася единствено и само до търговските сделки, но не и до арбитражните договори, които са самостоятелен вид процесуални договори. В случая не е налице и изрично потвърждаване на действията без представителна власт по реда на чл.42 ал.2 ЗЗД, тъй като по своето съдържание съответните писма от 02.10.2012 г. и от 10.02.2014 г. не съдържат такова изрично потвърждение.
На второ място се навежда като евентуално основание за отмяна конкретна хипотеза на чл.47 ал.1, т.5 ЗМТА, в насока, че ако се приеме, че горната арбитражна клауза е валидно сключена, то с атакуваното решение на АС при БТПП е решен спор, който не попада в обхвата на тази арбитражна клауза, тъй като договорът за балансиране , част от съдържанието на който е последната, е сключен при действие на ПТЕЕ от 2010 г., които регламентират нормативно неговото съдържание и не допускат сключването на договори по повод отговорност за небаланси на обединения на балансиращи групи, с какъвто предмет е бил спорът пред АС при БТПП.
Исковете се поддържат от процесуалния представител на ищцовото дружество в открито съдебно заседание. Претендира се присъждане в полза на ищеца на разноските, направени от негова страна в настоящото съдебно производство.
Ответникът „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД в писмен отговор оспорва двата иска като неоснователни , като счита за неоснователни всички доводи и твърдения на ищеца по съображения, подробно развити в самия писмен отговор. Твърди се, че в полза на Р. П., който е подписал като представител на „ЕСО“АД арбитражното споразумение, сключено под формата на уговорка в чл.10.3 от Договор за балансиране от 26.09.2012 г. е било издадено от страна на И. Й.-изп. директор на същото дружество, нотариално заверено на 08.12.2010 г. писмено пълномощно да представлява „ЕСО“ЕАД, включително да подписва всички договори, свързани с дейността на дружеството, следователно и процесуалните такива, доколкото за последните не се изисква от закона изрично упълномощаване. Така издаденото пълномощно не е било оттеглено към датата на сключването и подписването на от пълномощника в това му качество на Договор за балансиране от 26.09.2012 г. Като евентуален довод за неоснователност на иска по чл.47 т.2 ЗМТА се сочи и изпълнението на фактическия състав в хипотезиса на правната норма в чл.301 ТЗ, доколкото същата се прилага по отношение на всички договори между търговци и следователно, дори и пълномощникът да не е притежавал представителна власт , то след като „ЕСО“ АД е узнало за сключения договор, съдържащ арбитражна клауза и не се е противопоставил веднага след узнаването, то следва да се приеме, че същият е потвърдил неговото сключване. Освен така изложените доводи се сочи и че в случая е налице потвърждаване на действията по сключения арбитражен договор по реда на чл.42 ал.2 ЗЗД, тъй като по своето съдържание съответните писма от 02.10.2012 г. и от 10.02.2014 г. представляват такова потвърждение при спазване и на изискуемата се писмена форма. Излагат се съображения за преклузия на възраженията на ответника в арбитражното производство-ищец в настоящото, относно невалидност на арбитражната клауза, доколкото въз основа на нея между страните вече е водено арбитражно производство ВАД №32/18 по описа на АС при БТПП и в рамките на същото страната не е правила съответното оспорване на тази клауза.
По отношение на втория обективно съединен иск по чл.47 т. т.5 ЗМТА, основаващ се на това, че с атакуваното решение на АС при БТПП е решен спор, който не попада в обхвата споровете, за които се отнася конкретната арбитражна клауза, са изложени съображения, че възражението за липса на арбитражна компетентност е направено след депозиране на отговора на ИМ в арбитражното производство, т.е. същото е преклудирано, вкл. и за повдигане пред съдилищата по реда на чл.47 ЗМТА-аргум. от разпоредбата на чл.20 ЗМТА.
Тези съображения се поддържат от процесуалните представители на страните в открито заседание.
По допустимостта на исковото производство съдът се е произнесъл с изрично определение по реда на чл.307 ал.1 ГПК.
По същество на спора, като съобрази становищата на страните и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира следното:
Арбитражното производство по АД №138/2019 е било образувано пред Арбитражния съд при БТПП, според данните по преписката по същото, по ИМ на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД/ съкр. ЕСО“ЕАД/. Към ИМ е приложен и Договор за балансиране , сключен между страните на 26.09.2012 г. съдържащ уговорка в чл.10.2, според която „Страните се съгласяват всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително спорове, отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и спорове за попълване на празнота в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, както и противоречия, претенции или различия, произтичащи от или във връзка с настоящия договор, да се решават по пътя на преговори“.В текста на ал.3 на същия член 10 от Договора се предвижда, при непостигане на съгласие по горните въпроси, споровете ще бъдат отнасяни за разрешаване пред състав от трима арбитри на АС при БТПП по неговите процедурни правила с прилагане на българското материално право.
В ИМ по настоящото дело, от страна на ищеца „ЕСО“ ЕАД се оспорва, че арбитражно споразумение, под формата на уговорка в чл.10.3 от Договор за балансиране , сключен между страните на 26.09.2012 г., е било изобщо налице, доколкото последният не е бил подписан от надлежен представител на „ЕСО“ ЕАД, именно от изп. директор на дружеството И. Й., а от друго лице, за което не е доказано, че разполага с пълномощно да представлява това дружество да сключва договори от негово име, включително процесуални такива. В тази връзка в отговора на ИМ от страна на ответника „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД е представено в копие , издадено от страна на И. Й.-изп. директор на „ЕСО“ЕАД, нотариално заверено на 08.12.2010 г. пълномощно, с което Р. Л. П. е упълномощен в т.4 да представлява същото дружество, включително да подписва всички договори, свързани с дейността на дружеството.
Във връзка с оспорването на автентичността на подписите, съответно на: Р. Л. П.-положен за „ЕСО“ АД под текста на договора за балансиране и на И. В. Й. -за упълномощител по издаденото от последния като изп. директор на „ЕСО“ЕАД, нотариално заверено на 08.12.2010 г. пълномощно, представено в копие от страна на ответника в настоящото производство, беше назначена СГрЕ и прието заключението на вещо лице-графолог, от което става ясно, че подписите, положени от горните лица върху съответните актове принадлежат на същите тези лица. В тази насока са и представените в открито съдебно заседание писмо от нотариус Д. А. с рег. № 595 от рег. на НК, с р-н на действие СРС и извлечение от общия регистър на последния, от които се вижда, че под рег. № 19121 от 08.12.2010 г. е заверено пълномощно , с което Р. Л. П. е упълномощен в т.4 от страна на И. В. Й. - изп. директор на „ЕСО“ЕАД да представлява същото дружество, включително да подписва всички договори, свързани с дейността на дружеството.
При така събраните писмени доказателства няма как да се счете, че между подписалия процесния Договор за балансиране, сключен на 26.09.2012 г., съдържащ и спорната арбитражна клауза, Р. Л. П. и „ЕСО“ЕАД липсва мандат по отношение на първия да сключи същия договор като представител по пълномощно на това дружество. Няма каквото и да е основание, да се приеме, че за сключването на арбитражен договор е необходимо изрично упълномощаване. В тази насока е и цялостната практика на ВКС: цит. в отговора на ИМ: Р №2 /15.02.2022 по т.д. № 1406/20 на Второ т.о., Р№ 194/14.01.2021 г. по тд. № 794/20 на Второ т.о. , Р №59/21.04.21 г. по т.д. № 2390/20 на Второ т.о. и др.
Следва да се изложат и съображенията на настоящия състав на ВКС,Първо т.о. по отношение на това, че дори да беше налице сключването на процесния договор от лице без представителна власт по отношение на „ЕСО“АД, то спрямо последния е налице потвърждаване на действията на представителя без представителна власт в хипотезата на чл.42 ал.2 ЗЗД, тъй като, съгласно съдържанието на писмото от 10.02.2014 г., в него се правят предложения от страна на „ЕСО“ АД до „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД за промяна на сключения на 26.09.2012 г. Договор за балансиране, като се заличи занапред спорната арбитражна клауза, представлява именно потвърждение на факта на сключването му и то при спазване и на изискуемата се форма-писмена. Съгласно задължителните постановки в ТР 5/2014 от 12.12.2016 год, „ако мнимо представляваният веднъж е потвърдил договора, съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, след това не може да има позоваване на недействителността ... Потвърждаването съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД има обратно действие във времето – договорът се валидира към момента на неговото сключване и поражда целените с него правни последици така, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт“-край на цитата от ТР. Никъде в текста на ТР 5/2014 не е поставено изискване за изрично потвърждаване в тесния смисъл на буквално формално изразена воля за това/ в смисъла на израза „потвърждаваме“ и прочие/ , като за пораждането на ефекта на утвърждаването е достатъчно недвусмислено изразена воля за зачитане на настъпилите последици от сключения договор от страна на мнимо представлявания. В случая, в писмото от 10.02.2014 г. се съдържа оферта на „ЕСО“ АД за бъдещо предоговаряне и заличаване на вече сключената арбитражна уговорка, т.е. последната се приема за валидна, независимо от това, дали подписалото я като пълномощник на „ЕСО“АД лице е разполагало с представителна власт за сключването й, каквото и представлява по своето естество потвърждаването.
От всичко гореизложено следва неоснователността на исковата претенция по чл.47 т.2 ЗМТА, основаваща се на доводи за сключването на арбитражна уговорка от лице без представителна власт по отношение на „ЕСО“АД. С оглед на това е излишно да се обсъжда приложимостта на чл.301 ТЗ за конкретните спорни правоотношения.
По отношение на оплакванията за евентуално наличие на основанието по чл.47 ал.1 т.5 ГПК: ако се приеме, че горната арбитражна клауза е валидно сключена, то с атакуваното решение на АС при БТПП е решен спор, който не попада в обхвата на тази арбитражна клауза, тъй като договорът за балансиране, част от съдържанието на който е последната, е сключен при действие на ПТЕЕ от 2010 г., които регламентират нормативно неговото съдържание и не допускат сключването на договори по повод отговорност за небаланси на обединения на балансиращи групи, с какъвто предмет е бил спорът пред АС при БТПП.
Ищцовото дружество се позовава на практика на неправилно разглеждане и произнасяне от страна на арбитражния орган по отношение на материалноправния спор, с който е приел, че е сезиран. Подобни оплаквания не попадат сред основанията за отмяна стриктно изброени в разпоредбите на чл.47 ал.1,т.т. 1-6 и ЗМТА и съдебният контрол в настоящото производство не е инстанционен такъв относно правилността на арбитражния акт.В тази насока е постоянната практика на ВКС по спорове основани на чл.47 ЗМТА.
От друга страна, в съдържанието на ал.3 на уговорките в член 10 от Договора се предвижда, при непостигане на съгласие, споровете ще бъдат отнасяни за разрешаване пред състав от трима арбитри на АС при БТПП по неговите процедурни правила с прилагане на българското материално право. Обхватът на споровете, за които страните уговарят арбитражна компетентност на АС при БТПП е определен възможно най-широко в съдържанието на предходния текст на чл.10.2, според който „Страните се съгласяват всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително спорове, отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и спорове за попълване на празнота в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, както и противоречия, претенции или различия, произтичащи от или във връзка с настоящия договор…“.
Следователно не може да се направи извод в насока, че с атакуваното решение на АС при БТПП е решен спор, който не попада в обхвата на тази арбитражна клауза.
С оглед всичко изложено така предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на разноските:
С оглед изхода по спора в полза на ответника „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД следва да се присъдят разноските в настоящото производство в размер на 35 205,09 лева-възнаграждение за процесуално представителство, съгласно приложените два броя фактури, авизо за местен превод от 27.09.2022 г. и списък по чл.80 ГПК и 300 лева-платено възнаграждение за в.л. по съдебно-графологическа експертиза.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от страна на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] срещу „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] с правно основание чл. 47 ал.1,т.2 , и т.5 ЗМТА за отмяна на решение от 12.01.2022 г. на Арбитражния съд при БТПП по АД №138/2019 по описа на същия.
ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата от 35 505,09 лева-разноски в настоящото производство пред ВКС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|