7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 27.04.2022 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като разгледа докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1003 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 73/02.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № 33/2022г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, III състав е потвърдено разпореждане №1353/30.12.2021г. по ч.гр.д.№776 по описа за 2021г. на РС-Луковит, с което е оставено без разглеждане заявлението на М. И. К. за приемане по опис на наследството, останало от М. И. К. поради недопустимост.
Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 1153/22.02.2022 г. (с отбелязване, че е подадена по пощата на 21.02.2022 г.), подадена от М. И. К., чрез адв.Р. М. М. от АК-Л., с оплаквания, че е неправилно, доколкото в случая фактическите ѝ действия, изразяващи се в изтегляне на паричните средства от сметките на наследодателя показват волята ѝ да приеме наследството и това приемане да е по опис, доколкото имуществото е налично и не се е разпореждала с него, и с искане определението на Окръжен съд – Ловеч и потвърденото с него разпореждане на РС-Луковит да бъдат отменени.
Поддържа, че желанието ѝ да приеме наследството по опис е съобразено единствено за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 2 ЗН, като ще може да отправи претенция за възстановяване на запазена част от дарено от наследодателя ѝ имущество. С оглед на това навежда довод, че фактическото изтегляне на сумите от сметките на наследодателя би имало за последица приемане на наследство при евентуален отказ от наследство, какъвто обаче не е настоящият случай, като самото приемане може да бъде направо или по опис.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 , ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса в случай на изтегляне на паричните средства от банковите сметки на наследодателя от наследниците, призовани към наследяване по закон и закриване на процесните сметки, допустимо ли е да се приеме от тях наследството по опис при положение, че наследниците продължават да държат изтеглените парични средства и не са се разпореждали с тях.
Този въпрос жалбоподателят поставя с оглед обстоятелството, че в преклузивния срок по чл. 61, ал. 1 ЗН е заявила пред компетентния районен съд, че приема по опис наследството от съпруга си М. И. К., починал на 24.09.2021г., като в допълнително заявление е уточнила, че след смъртта на наследодателя е изтеглила суми от притежаваните от него сметки, като заедно с другия наследник по закон, а именно неговия син, държат и към момента на депозиране на заявлението сумите съгласно наследствените им права, а причина за изтеглянето на парите е да не са по банкови сметки, за които се дължат такси.
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд - Ловеч, съставът на I г.о. на Върховния касационен съд намира следното:
Пред Районен съд - Луковит е образувано производство по ч.гр.д.№ 776/2021 г. по молба на М. И. К., с която същата е заявила, че иска да приеме по опис наследството, останало след смъртта на нейния съпруг М. И. К..
С разпореждане от 20.12.2021г. на молителката са дадени указания да индивидуализира имуществото, включено в наследствената маса, като посочи размера, валутата и банката, от която наследодателят е имал парични вземания, като с допълнителна молба от 29.12.2021г. молителката е уточнила, че наследодателят е имал банкова сметка в „О.“ АД, по която е имало налични 12000лв. и в „Д.“ АД, по която имало налични 6400 евро, но и двете суми били изтеглени от молителката и другия наследник по закон, след което сметките били закрити.
За да остави така подадената молба без разглеждане съдията-докладчик от РС-Луковит е изложил съображения, че наследството, останало след смъртта на М. И. К., вече е прието с конклудентни действия – разделянето на паричните суми от двамата наследници, които самостоятелно са упражнили правото си на вземане срещу съответната банка, изтегляйки сумите от сметките, т.е. наследството е прието направо, поради което е недопустимо последващо приемане по опис.
Този извод на РС-Луковит е изцяло споделен от Окръжен съд – Ловеч, като е прието, че след като наследникът вече е приел наследството, то подадената по чл. 61 ЗН молба се явява без предмет, както и че липсва правен интерес от повторно приемане на наследство.
Изложени са съображения, че според чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, което представлява едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие, и то произвежда действие от откриване на наследството. Взето е предвид, че приемането на наследството може да бъде извършено по два начина – изрично (чл. 49, ал. 1 ЗН) или мълчаливо чрез конклудентни действия (чл. 49, ал. 2 ЗН), като изричното приемане може да бъде направо (чл. 49, ал. 1 ЗН) и по опис (чл. 61 ЗН).
Посочено е, че приемането на наследството по опис има значение за отговорността на наследника за задълженията на наследството, а според ТР №3 от 19.12.2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС приемането на наследството по опис е и материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.
Изложени са съображения, че мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши освен в качеството си на наследник (чл. 49, ал. 2 ЗН), като предвид многообразието на тези действия законодателят е предоставил на съда възможността да извърши преценка за всеки конкретен случай доколко извършените от наследника действия предполагат или са израз на волята му да приеме наследството. Прието е, че фактическите действия, изразяващи се в получаване на паричните средства от сметките на наследодателя, показват по недвусмислен начин волята на наследниците да приемат наследството, като е посочено, че в този смисъл е и практиката на ВС и ВКС – решение №10 от 10.01.1956г. по гр.д.№7819/1956г. на IV г.о. на ВС; решение №1238 от 05.12.1985г. по гр.д.№284/1985г. на I г.о. на ВС; решение №249 от 22.04.1991г. по гр.д.№227/1991г. на I г.о. на ВС; решение №17 от 19.01.1994г. по гр.д.№594/1993г. на I г.о. на ВС; определение №429 от 18.10.2019г. по гр.д.№2024/2019г. на II г.о. на ВКС. И доколкото такъв е и настоящият случай, въззивният съд е приел, че следва да бъде направен извод, че М. И. К. е приела мълчаливо наследството на своя съпруг М. И. К. и подадената по чл. 61 ЗН молба се явява без предмет. Изложени са съображения, че след като с конклудентните си действия наследникът е приел мълчаливо наследството, е недопустимо последващо приемане по опис, вкл. с оглед принципа на правната сигурност, доколкото същото би нарушило правата както на останалите наследници, така и на трети лица като кредитори на наследодателя, а дори теоретично да се допусне, че е извършено вписване на приемане на наследство по опис, то това приемане би било нищожно.
При тези данни и при така изложените от въззивния съд съображения настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че с оглед особеностите на настоящия случая са налице предпоставки да допускане на постановеното от въззивния съд определение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора въпрос, след което да се извърши преценка по правилността на изводите на съда.
По така поставения въпрос настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че в случай на изтегляне на паричните средства от банковите сметки на наследодателя от призованите към наследяване лица и закриване на тези сметки, последващо приемане на наследството по опис е недопустимо, дори ако изтеглилите паричните средства лица продължават да ги държат и не са се разпореждали с тях, тъй като изтеглянето на паричните средства от влога на наследодателя и заявяване на искане за неговото закриване представлява мълчаливо приемане на наследство.
Съображенията за това са следните:
Според възприетата в българското законодателство система на наследяване, наследството преминава към призованото към наследяване лице само ако бъде прието – съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Тази система се основава на действително изразената воля на призованото към наследяване лице, изразена изрично с формална правна сделка (волеизявление) или с конклудентни действия. Приемането на наследството може да бъде извършено изрично (чрез писмено изявление, отправено до районния съдия, в района на който е открито наследството) или мълчаливо (когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество), като по отношение на факта на преминаване на наследственото имущество в патримониума на призованото към наследяване лице правните последици са идентични. Приемането на наследството по опис е вид изрично приемане, чието извършване има за цел ограничаване на отговорността на приелия наследството за наследствените задължения само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2 ЗН), респ. спазване на изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН.
Приемането на наследството, независимо дали ще бъде извършено изрично или мълчаливо, направо или по опис, е еднократен акт, който с факта на извършването си придава на призования към наследяване качеството наследник (по закон или по завещание, доколкото и наследството по завещание също следва да бъде прието). Последващо ново изявление за приемане на наследство би представлявало недействителна сделка, доколкото с вече извършеното приемане наследството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения вече е преминало в патримониума на призования към наследяване, който по този начин е придобил качеството „наследник“ на починалия. Липсва предмет на последващото изявление за приемане на наследството, след като то веднъж вече е било прието, освен ако първото по време действие не е било извършено само и единствено с цел запазване на наследственото имущество, тъй като приемането на наследството представлява еднократно, едностранно и неотменимо изявление (определение № 315 от 23.06.2015 г. по ч.гр.д. № 3092/2015 г. на I г.о.).
Приемането на наследството по реда на чл. 49, ал. 2 ЗН се извършва чрез действие, което по несъмнен начин предполагат намерението на призованото към наследяване лице да приеме наследството и е от такова естество, че приемащият да може да го извърши само бидейки наследник, т.е. притежател на наследственото имущество. Именно такова действие представлява изтеглянето на паричните средства от банковите сметки на наследодателя и закриването на сметките, тъй като само наследник по закон или по завещание би могъл валидно да го извърши. По естеството си изявлението на призования към наследяване за изтегляне на паричните средства от банкова сметка на наследодателя представлява отправено до банката искане за изпълнение на нейното задължение към наследодателя да му предаде оставените на влог парични средства, т.е. искане за изпълнение на задължение от лице, с което наследодателят се е намирал в облигационна връзка, а искането за закриване на влога по естеството си представлява изявление за прекратяване на тази облигационна връзка. Такива изявления могат да бъдат направени само от лице, което встъпва в правата на наследодателя по силата на наследствено правоприемство. Подобно действие не би могло да бъде определено като такова, извършено само и единствено с цел запазване на наследственото имущество дори по съображения да не бъдат заплащани такси към съответната банка и с намерение наследството да бъде прието по опис след неговото извършване, доколкото законът предвижда и специално правило по отношение на действията по разпореждане с наследствено имущество след приемане на наследството по опис – съгласно чл. 65, изр. второ ЗН наследникът, който е приел наследството по опис, не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите – до три години, освен с разрешение на районния съдия. Това, установено в интерес на кредиторите на наследството правило, обосновава извод, че изтеглянето на паричните средства от банковата сметка на наследодателя по естеството си представлява действие на разпореждане, доколкото намиращите се в банковата сметка средства биха могли да послужат за удовлетворяване на съдебно признатото вземане на кредитора по реда на чл.450а и сл. ГПК. И ако такива действия бъдат извършени без разрешение на районния съдия, изгодите на приемането по опис отпадат, вкл. и предвидената в чл. 30, ал. 2 ЗН, доколкото в тази хипотеза целта на съставянето на опис на наследственото имущество е да се внесе яснота за състоянието на това имущество.
С оглед дадения отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че обжалваното определение на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила като постановено в съответствие с практиката на ВКС – както е прието в решение №10 от 08.03.2022г. по гр.д.№2260/2021г. на II г.о. на ВКС, при положение, че правото на наследяване е вече упражнено чрез мълчаливо приемане, последващото изрично приемане е нищожно поради невъзможен предмет. От тук следва изводът, че искането за последващо приемане на наследството по опис е процесуално недопустимо.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 73/02.02.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 33/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 73/02.02.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 33/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
|