Р Е Ш Е Н И Е № 50133 София, 28.10.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Теодора Стамболова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 701 по описа за 2022 г. Касационното производство е образувано по жалба на С. А. А., чрез служебния защитник адвокат М. Т., против решение № 90 от 30.05.2022 г. по в.н.о.х.д. № 147/ 2022 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, І.наказателен състав. С жалбата е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 5, т. 2 от НПК – за явна несправедливост на наказанието, поради отмяна на института на условното осъждане. Касаторът твърди, че с допуснатото от въззивния съд изменение на първоинстанционната присъда е нарушен принципът за справедливост на санкцията, тъй като целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на определеното по реда на чл. 25 от НК общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода. Прави съпоставка между мотивите на окръжния и на апелативния съд. Срещу касационната жалба е постъпило писмено възражение от адвокат К. П., особен представител на малолетния частен обвинител З. И., с твърдения за справедливо отмерено наказание лишаване от свобода и правилно приложен общ режим за неговото изпълнение в затвор. В съдебно заседание на касационното производство подсъдимият С. А. А. и служебният му защитник адвокат М. Т. поддържат жалбата по изложените в нея подробни съображения. Допълнително се навеждат и аргументи, че подсъдимият няма противообществени прояви след деянието, а заедно с майка си се грижи за малолетното дете, конституирано като частен обвинител (и внук на пострадалия). Подновяват искането за изменение на въззивното решение с прилагане на института на условното осъждане. Особеният представител на малолетния частен обвинител З. М. И. (адв. П.) оспорва касационната жалба и пледира за потвърждаване на ефективното наказание като справедливо. Привежда в подкрепа на становището си особената укоримост на деянието, проявената от подсъдимия отмъстителност и жестокост, което завишава личната му обществена опасност, както и ниската правна и житейска култура, слабите волеви задръжки, показани при инцидента. Частният обвинител М. И. М., повереникът му адвокат С. М., частните обвинители: М. И. М., А. А. А. и Х. А. А., техният повереник адвокат К. А., както и частните обвинители: З. М. Р. и Р. М. И., не вземат становище пред касационната инстанция. Частните обвинители: П. М. Й., И. М. Д. и М. М. М. изразяват становище за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и в писменото възражение, изложените от страните устни съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 2 от 24.01.2022 г. по н.о.х.д. № 2764/ 2021 г. Старозагорският окръжен съд признал подсъдимия С. А. А. за виновен в това, че на 23.06.2020 г. в гр. Стара Загора, следствие на умишлено причинена средна телесна повреда на И. М. Д., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия (черепно-мозъчна травма), причинил по непредпазливост неговата смърт, настъпила на 27.06.2020 г., поради което и на основание чл. 124, ал. 1 пр. второ във вр. с чл. 129 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода. Окръжният съд групирал по правилата на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК отделно наложените на подсъдимия наказания по процесното производство и по н.о.х.д. № 2648/2021 г., по описа на Старозагорския окръжен съд (за престъпление по чл. 143 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на същата дата и място), като определил едно общо най-тежкото от тях, а именно – три години лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК отложил изпълнението на така определеното общо наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С решение № 90 от 30.05.2022 г. по в.н.о.х.д. № 147/ 2022 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, І.наказателен състав изменил присъдата, като отменил института на условното осъждане и определил първоначален общ режим за изпълнение на общото най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Приспаднал при изпълнението му предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 27.06.2020 г. до 17.02.2021 г. В останалата част потвърдил присъдата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, срещу съдебен акт подлежащ на касационна проверка и от легитимирано лице с право да обжалва въззивното решение. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Съдилищата правилно определили разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Вярно преценили, че наличният превес от смекчаващите обстоятелства налага справедливото по размер наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК законосъобразно било определено на три години. Въззивната инстанция се съгласила и с мотивите на първоинстанционния съд, че правилата на чл. 25 от НК налагат определяне на едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода измежду така наложеното и наказанието от една година лишаване от свобода за извършеното по същото време и място съучастническо престъпление по чл. 143 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – принуда над свид. М. И. М.. Различията им се състоят в изводите за приложението на института на условното осъждане по чл. 66 от НК и доколко целите на санкцията по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и без ефективното изпълнение на общото най-тежко наказание лишаване от свобода. Съображенията на окръжния съд като подробни и убедителни следва да бъдат подкрепени. С необходимото внимание са изследвани чистото съдебно минало на подсъдимия, проявеното от него в хода на процеса разкаяние за стореното, обстоятелството, че деянието е инцидентна проява в неговия живот, липсата на други противообществени прояви, отсъствието на престъпни навици, фактът, че е отишъл на местопрестъплението загдето бил повикан от майка си, след неоснователния отказ на свид. М. М. да удовлетвори молба ѝ и да съдейства за издаването на паспорт на припознатото от него малолетно дете З. М. И.. В преценката за постигане на целите на специалната превенция при прилагане на института на условното осъждане важна роля играе личността на дееца. Окръжният съд ясно е извел ниската степен на обществена опасност на подсъд. С. А., ръководейки се от смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. С нужното внимание е преценил личностовото разстройство на половия идентитет на подсъдимия, изразен в прояви на трансексуалност – да живее и да бъде възприеман като жена, да изглежда като жена и да се придържа към женски ролеви модели (според приетата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза). А това обстоятелство правилно е анализирано като непригодно за специфичните условия в местата за лишаване от свобода, където подсъд. А. може да бъде подложен на ненужно личностово унижение, неравнопоставеност в отношенията си с останалите осъдени и на сегрегация от тях. За да отмени приложението на чл. 66 от НК апелативният съд е поставил под внимание основно отегчаващите отговорността обстоятелства – проявената от подсъдимия агресия, изразена в допълнителни удари по тялото на пострадалия И. Д. след падането му на земята и настъпилата при този единствен удар от дееца черепно-мозъчна травма (средна телесна повреда). Въззивният съд е охарактеризирал поведението на дееца с проява на жестокост, но така нанесените допълнителни удари след падането не са в пряка причинно-следствена връзка с умишлено причиненото увреждане, нито с настъпилата по непредпазливост смърт. В своята преценка съдът е пренебрегнал обстоятелството, че подсъдимият А. е бил реално провокиран от пострадалия с обидно, цинично и язвително поведение и изказ, защото застанал прав в стаята и със свалени гащи започнал да псува и да се заканва на майката на подсъдимия и към самия него, след появата му, че ще ги насили сексуално, а преди това скубал и дърпал свид. А. П. за косата. Засегнатата лична чест и достойнство на дееца, както и унизената чест и достойнство на родната му майка и в нейно присъствие, се явяват повод за отключване на агресия и желание за саморазправа. И макар физиологичният афект да е експертно изключен, окръжният съд правилно е оценил поведението на дееца като емоционално обусловено и при ниска степен на волевите задръжки. Апелативната инстанция е подценила провокационното поведение на пострадалия и не е взела предвид бушуващата емоция у подсъд. А., унижен заради личностовите си качества, което състояние градирало в нападателно поведение. Общото наказание по реда на чл. 25 от НК е наложено на подсъд. А. и за престъпна принуда, извършена по същото време и място, но разгледана в друго наказателно производство, макар физическата сила спрямо свид. М. М. да е упражнена изцяло от свид. А. Й. А.. Съучастието им е изведено от общностния умисъл с подсъдимия С. А., който по това време нападнал и удрял възрастния пострадал И. Д., като всеки от съизвършителите възприемал противоправните действия на другия. Това второ престъпление не способства към завишаване на обществената опасност на подсъдимия, нито към задължителното ефективно изпълнение на определеното по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода. При така изложените обстоятелства касационният състав счита за неправилна отмяната на института на условното осъждане от въззивната инстанция. Ефективното изпълнение на санкцията от три години лишаване от свобода няма да способства към по-пълноценното поправяне и превъзпитание на подсъд. С. А. А., съобразно установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и спецификата на неговото личностово разстройство. Тъкмо обратното – разкритите в хода на производството мотиви и подбуди за извършване на умишленото деяние с настъпил по небрежност по-тежък резултат, особената специфика на личността на дееца и най-вече – провокационното поведение на пострадалия налагат убеждението, че целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с приложение на института по чл. 66 от НК. Воден от тези съображения Върховният касационен съд намери касационната жалба за основателна, а обжалваното въззивно решение – за явно несправедливо с извършената от Пловдивския апелативен съд отмяна на условното осъждане. Предвид констатираната проява на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 5, т. 2, пр. второ от НПК въззивното решение следва да бъде изменено, като се приложи неправилно отказания институт по чл. 66 от НК и при определения с първоинстанционната присъда изпитателен срок от пет години. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 90 от 30.05.2022 г. по в.н.о.х.д. № 147/ 2022 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, І.наказателен състав като ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното на подсъдимия С. А. А. наказание от три години лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл. 124, ал. 1 във вр с чл. 129 от НК, като определя изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, определеното на подсъдимия С. А. А., по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, като определя изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.