Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр. София, 20 март 2018 година. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ : МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Атанасова касационно дело № 1077 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 17 от 08.11.2016г. по нохд № 36/2016г. по описа на Военен съд - Сливен са признати за виновни както следва: - подсъдимата цивилен служител С. А. Г. за това, че в периода м. март 2009 – м. април 2010 г. включително, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си – „началник сектор” „Регионални дейности” [населено място] към Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” на Министерство на отбраната - София, самостоятелно и в съучастие като съизвършител с ц.сл. Б. И. Б. – „старши експерт” в сектор „Регионални дейности” [населено място] към ГД „ИО” на МО като длъжностно лице при изпълнение на службата си и гр. л. Ц. К. Ц. – „охранител” въоръжена охрана и Регионален отговорник за област /населено място/и /област/ от фирма [фирма] – /населено място/, като помагач умишлено не положила достатъчно грижи за възложената й работа и от това последвала значителна щета за МО на РБ в големи размери - сумата от 72 483,10лв., като на основание чл.219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 304 НПК, е призната за невиновна и оправдана по първоначално повдигнато й обвинение за престъпление по чл. 212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, алт.1, вр. чл.20 ал.2 от НК. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. На основание чл.37, ал.6 от НК съдът е лишил подсъдимата Г. от правото да заема отговорна длъжност в Министерството на отбраната за срок от две години; -подсъдимият цивилен служител Б. И. Б. за това, че в периода м. март 2009 – м. април 2010 г.включително, в [населено място] при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице при изпълнение на службата си – „старши експерт” в сектор „Регионални дейности” [населено място] към Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” на Министерство на отбраната, самостоятелно и в съучастие като съизвършител с ц.сл. С. А. Г. – началник сектор „Регионални дейности” [населено място] към ГД „ИО” на МО като длъжностно лице при изпълнение на службата си и гр.л. Ц. К. Ц. – „охранител въоръжена охрана” и Регионален отговорник за област /населено място/ и област /населено място/ от фирма [фирма] - /населено място/ като помагач, умишлено не положил достатъчно грижи за възложената му работа и от това последвала значителна щета за МО на РБ в големи размери - сумата от 72 483,10лв., като на основание чл.219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по първоначалното обвинение по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. На основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказание за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. На основание чл.37, ал.6 от НК подсъдимият Б. е лишен от правото да заема отговорна длъжност в Министерството на отбраната за срок от две години; - подсъдимият гражданското лице Ц. К. Ц. за това, че в периода м. март 2009 – м. април 2010 г. включително, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач подпомогнал ц.сл. С. А. Г. - началник сектор „Регионални дейности”[населено място]към Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” на Министерство на отбраната и ц.сл. Б. И. Б. – „старши експерт” в сектор „Регионални дейности” [населено място] към ГД „ИО” - /населено място/, като длъжностни лица при изпълнение на службата си, умишлено да не положат достатъчно грижи за възложената им работа и от това последвала значителна щета за МО на РБ в големи размери - сумата от 72 483,10лв., като на основание чл. 219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 и чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. На основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказание за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по направени разноски и веществените доказателства. С въззивната присъда № 19 от 27.04.2017г., постановена по внохд №96/ 2016 г. на Военно – апелативния съд първоинстанционната присъда е отменена, както следва: - в частта, с която подсъдимата С. А. Г. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и на основание чл. 54 от НК е осъдена на наказание две години лишаване от свобода и лишаване от право да заема отговорна длъжност в Министерството на отбраната за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години; - в частта, в която подсъдимият Б. И. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал. 2 от НК и на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание една година и шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да заема отговорна длъжност в Министерството на отбраната за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години; - в частта, с която подсъдимият Ц. К. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години; - и в частта, с която тримата подсъдими са осъдени за направените разноски по делото, като вместо това е постановена нова присъда, с която: - подсъдимите С. Г., Б. Б. и Ц. Ц. за признати за невиновни и оправдани изцяло по обвинението за престъпление по 219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК за подсъдимите Г. и Б. и чл.20, ал.4 от НК за подсъдимия Ц.; На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Срещу въззивния акт е постъпил касационен протест от прокурор при Военно-апелативната прокуратура.В протеста са релевирани касационни основания по чл. 348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и решаване на делото по същество, като касационната инстанция упражни правомощията си на въззивна такава и потвърди първоинстанционната присъда или алтернативно да намали наложените наказания. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста и пледира за оставяне в сила на присъдата на Военно-апелативния съд, тъй като намира, че не са налице сочените в него касационни основания. Счита, че постановения въззивен акт е правилен, обоснован и законосъобразен. Адвокат И., защитник на подсъдимия Б. Б., изразява становище за правилност и законосъобразност на въззивната присъда. Твърди, че при второто разглеждане на делото пред касационната инстанция, съдебният състав по категоричен начин е посочил, че не е налице престъпление по чл.212 от НК, но независимо от това, прокуратурата отново е внесла обвинителен акт с обвинение по чл.212 от НК. Първоинстанционният съд за първи път, без да има повдигнато обвинение, е приел, че тримата подсъдими са осъществили престъпление по чл.219 от НК – безстопанственост, което е в нарушение на закона. Моли за оставяне в сила на въззивната присъда. Подсъдимата С. А. Г. се явява лично. Не се представлява от упълномощения й защитник адв. Я. Н., поради неявяването на същия, редовно призован. Подсъдимата изразява становище за разглеждане на делото без участието на защитника й. Моли за потвърждаване на въззивната присъда и отхвърляне на протеста. Явява се и подсъдимият Ц. К. Ц.. Не се явява редовно призования му защитник адв. Ц. И.. Подсъдимият дава съгласие делото да се гледа в отсъствие на защитника му. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: За произнасянето по същество на процесното дело е необходимо да се проследи движението на производство между съдебните инстанции и постановените в тази връзка съдебни актове. С присъда № 37 от 16.12.2011 г., постановена по нохд №123/2011г., Военен съд – Сливен е признал за виновни тримата подсъдими, както следва: - подсъдимата С. Г. за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението му за срок от три години. На основание чл. 212, ал. 7 НК съдът е конфискувал лек автомобил марка "марка" рег. [рег.номер на МПС] , собственост на подсъдимата Г.. На основание чл. 212, ал. 7, вр. чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 от НК подсъдимата е била лишена от право да заема отговорна длъжност в Министерство на отбраната, както и да изпълнява контролна дейност в Министерство на отбраната, за срок от три години; - подсъдимият Б. И. Б. за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 212, ал.7 от НК съдът е конфискувал лек автомобил марка "марка" с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на подсъдимия Б.. На основание чл. 212, ал. 7, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия от право да заема отговорна длъжност в Министерство на отбраната, както и да изпълнява контролна дейност в Министерство на отбраната, за срок от три години; - подсъдимия Ц. К. Ц. за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 212, ал. 7 НК съдът е конфискувал лек автомобил марка "марка" с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на подсъдимия Ц.. На основание чл. 212, ал. 7, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК съдът е лишил подсъдимия от право да заема контролна длъжност в държавна организация, както и да се занимава с охранителна дейност, за срок от три години. С решение № 8 от 20.03.2012г. по внохд № 7/2012г. на Военно – апелативния съд е отменена присъда № 37 от 16.12.2011г. по нохд №123/2011 г. на Военен съд – Сливен и делото е върнато на прокурора. При второто по ред производство пред първоинстанционния съд по нохд № 256/ 2012 г. по описа на Военен съд – Сливен, в съдебно заседание от 13.12.2012г., съдът е прекратил съдебното производство и делото е върнато на Военноокръжна прокуратура – Сливен. По внесен нов обвинителен акт в съда е образувано трето по ред производство пред първоинстанционния съд. С присъда № 6 от 17.05.2013г. по нохд № 7/ 2013 г., Военният съд – Сливен е признал подсъдимите за виновни, както следва: - подсъдимата С. А. Г. за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 212, ал. 7 от НК съдът е постановил конфискация на лек автомобил марка "марка" рег. [рег.номер на МПС] и е лишил същата от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК - да заема отговорна длъжност в Министерство на отбраната и да изпълнява контролна дейност в Министерство на отбраната за срок от три години; - подсъдимият Б. И. Б. за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.На основание чл. 212, ал.7 от НК съдът е постановил конфискация на лек автомобил марка "марка" с рег. [рег.номер на МПС] и го е лишил от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК - да заема отговорна длъжност в Министерство на отбраната и да изпълнява контролна дейност в Министерство на отбраната за срок от три години; - подсъдимият Ц. К. Ц. за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 212, ал.7 от НК съдът е постановил конфискация на лек автомобил марка "марка" с рег. [рег.номер на МПС] и го е лишил от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК - да заема контролна длъжност в държавна организация и да се занимава с охранителна дейност за срок от три години. По жалби на тримата подсъдими е образувано внохд №32/2013г. по описа на Военно – апелативния съд, по което с решение №41 от 15.04.2014г. е изменена присъда № 6 от 17.05.2013 г. по нохд №2/2013г. по описа на Военен съд – Сливен като подсъдимите Г., Ц. и Б. са признати за виновни в това, че в периода от месец април 2009г. до месец април 2010г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие като съизвършители, чрез съставяне на документи с невярно съдържание – констативни протоколи и данъчни фактури, съзнателно дали възможност на охранителната фирма [фирма] /населено място/ да получи в [населено място] без правно основание сумата от 57 543,10 лв. за подсъдимата Г., 58 539,10 лева за подсъдимия Б. и сумата от 45 093, 10 лева за Ц., собственост на Министерството на отбраната, големи размери за тримата подсъдими – престъпление по чл. 212, ал. 4, алт. 1 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С решение № 311 от 16.01.2015г. по кнд № 976/2014г. на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, е отменено въззивно решение № 41 от 15.04.2014г. на Военно – апелативния съд по внохд №32/2013г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Военно – апелативния съд от стадия на съдебното заседание. С присъда № 7 от 23.02.2015г. по внохд № 5/2015г. на Военно – апелативния съд е отменена присъда № 6/17.05.2013г. по нохд №7/2013г. по описа на Военен съд - Сливен в частта, с която подсъдимите С. А. Г., Б. И. Б. и Ц. К. Ц. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, алт. 1, вр. чл.26, ал. 1, вр. чл.20, ал. 2 от НК и на основание чл.54 от НК са осъдени на по три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от по три години; в частта, с която на основание чл. 212, ал. 7 НК е постановена конфискация на лек автомобил "марка" с рег. [рег.номер на МПС] , лек автомобил "марка" с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил "марка" с рег. [рег.номер на МПС] ; в частта, с която са лишени за срок от по три години от права да заемат отговорна длъжност по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК; както и изцяло в гражданската й част, с която тримата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят граждански иск на Министерство на отбраната в размер на 65 511.10 лева, ведно с 2620.44 лева държавна такса върху уважения граждански иск, сумата от 200лева юрисконсултско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски в размер на по 562.34 лева за всеки един от тях, и вместо нея е постановена нова присъда, с която: - подсъдимата С. А. Г. е призната за невиновна и на основание чл. 304 от НПК е оправдана изцяло по обвинението да е извършила престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК; - подсъдимият Б. И. Б. е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК е оправдан изцяло по обвинението да е извършил престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК; - подсъдимият Ц. К. Ц. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по обвинението да е извършил престъпление по чл. 212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК; - с присъдата са отхвърлени изцяло солидарно предявеният от Министерство на отбраната срещу подсъдимите граждански иск, представляващ обезщетение за причинените имуществени щети в размер на 72 483,10 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на установяването на вредата, като неоснователен; - в останалата част присъдата е потвърдена. По протест на прокурор от Военно – апелативната прокуратура и касационна жалба от гражданския ищец Министерството на отбраната е образувано второ по ред производство пред Върховния касационен съд, по което с решение № 352/13.10.2015г., по кнд № 824/2015г., на първо наказателно отделение на ВКС, е отменена изцяло въззивна присъда №7/23.03.2015 г. по внохд № 5/2015 г. по описа на Военно-апелативния съд, с която е отменена присъда № 6/17.05.2013 г. по нохд № 7/2013 г. на Сливенски военен съд и делото е върнато за окончателно решаване по същество от друг състав на Военно-апелативен съд. С решение № 31/11.12.2015г. по внохд № 30/2015 по описа на Военно-апелативния съд е отменена присъда № 6/17.05.2013 г. по нохд №7/2013 г. на Военен съд - Сливен, съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Военноокръжна прокуратура гр. Сливен, поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и техните защитници. На 30.05.2016г. е внесен нов обвинителен акт във Военен съд – Сливен и е образувано по нохд № 36/2016г., по което е постановена присъда № 17 от 08.11.2016г., впоследствие отменена частично с присъда № 19 от 27.04.2017 г. по внохд № 96/ 2016г. на Военно – апелативния съд/посочени по-горе/ - предметът на проверка при настоящето разглеждане на делото пред Върховния касационен съд, в хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК. Протеста е допустим, но неоснователен. Предвид гореописаната процесуална хронология на развитие на наказателното производство, водено срещу тримата подсъдими, е необходимо на първо място, да се очертаят пределите на касационната проверка, което предопределя в третото по ред касационно производство правомощията на настоящия състав, произтичащи от една страна от тези в качеството му на касационен такъв, а от друга от изрично предвидената в НПК възможност да упражни правомощията на въззивна инстанция. Без да навлиза в проблематиката по същество на отменителното касационно решение/второ по ред/, както и на последвалите процесуално незаконосъобразни действия на Военно-апелативния съд по връщане на делото на досъдебното производство/без да притежава процесуалните правомощия затова и без възможност за каквото и да било тяхно санкциониране/, от значение е да се посочи, че настоящото касационно производство е резултат от инстанционен контрол на съдебен акт, постановен по внохд № 96/ 2016г. на Военно – апелативния съд, което от своя страна е било образувано по въззивни жалби срещу първоинстанционната присъда на Военен съд - Сливен, постановена по нохд № 36/16г., което дело е образувано по внесен нов обвинителен акт. Последният де факто е същия акт, с който още от самото начало се поддържа обвинение срещу тримата подсъдими за престъпление по чл.212, ал.2 от НК. Изрично в обвинителния акт/стр.29/, представителят на прокуратурата е посочил, че извършените допълнителни действия по разследването, предвид дадените указания от ВАпС/ отменително решение № 31/11.12.2015г. по внохд № 30/2015г./ не са довели “до промяна относно първоначално приетата фактическа обстановка и участието на обвиняемите в нея. На същите отново е било предявено обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като е конкретизиран размера на вредата причинена на Министерство на отбраната, както и до какъв размер е участието на всеки от тях в тази вреда”. Първоинстанционният съд е признал тримата подсъдими за виновни в извършване на престъпление по чл.219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК вр. чл.20, ал. 2 от НК за Г. и Б. и във вр. с чл.20, ал.4 от НК за подс. Ц., като ги е оправдал по обвинението по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Прокуратурата не е протестирала пред въззивната инстанция постановеното оправдаване. С въззивната присъда на Военно-апелативния съд, подсъдимите са оправдани изцяло за престъплението по чл.219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК вр. чл.20, ал. 2 от НК за подсъдимите Г. и Б. и вр. с чл.20, ал.4 от НК за подс. Ц., а оправдаването им по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е било потвърдено. С оглед прецизност следва да се посочи, че при липсата на съответен протест, въззивната инстанция в принципен аспект не би могла да упражни правомощията си по чл.336 от НПК. Касационният протест е насочен срещу постановеното с въззивната присъда оправдаване на тримата подсъдимите за престъплението по чл.219 от НК. При тази процесуална хронология, правомощията на настоящата инстанция, са единствено и само по отношение на постановеното от въззивния съд оправдаване на подсъдимите за престъплението по чл.219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК вр. чл.20, ал. 2 от НК за Г. и Б. и вр. с чл.20, ал.4 от НК за Ц. . Мотивите на апелативния съд са в две насоки, от една страна са относно недоказаност на обвинението, а от друга са във връзка с процесуалната недопустимост на направената преквалификация на деянието от престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК в такова по чл. чл.219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК вр. чл.20, ал. 2 от НК за подсъдимите Г. Б. и вр. чл.20, ал.4 от НК за подс. Ц., без изменение на обвинението от страна на прокуратурата. Безпредметно е да бъдат обсъждани, както доводите в протеста, така и мотивите на съда за съставомерност, респективно несъставомерност на деянието осъществено от подсъдимите по чл.219 от НК, доколкото настоящият състав споделя правилността на въззивните изводи затова, че направената от първата инстанция преквалификация на деянията, осъществени от тримата подсъдим, е недопустима. Безспорно е, че при липсата на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, съдът е оправомощен да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без изрично изменение на обвинението от прокурора по реда на чл.287, ал.1 от НПК. Това изисква съпоставка и преценка за тежестта на наказанията, предвидени в съответните законови разпоредба. Отговор на въпроса, кое наказание е по-тежко е даден в ТР № 57/84г. на ОСНК на ВС/ВКС/, според което приложимият критерий е предвидената санкция в съответната разпоредба от особената част на НК. Принципно отправна точка при сравняване тежестта на наказанията е систематичното им място в чл.37 от НК. Когато обаче санкциите са еднакви по вид, преценката се извършва съобразно допълнителния критерий – размерът на наказанието. При съпоставяне на санкцията по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК- лишаване от свобода от три до петнадесет години, както и конфискация на част или на цялото имущество на виновното лице и лишаване от права по чл.37, ал.1, т. 6 и 7 от НК и тази по чл.219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК – лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 от НК, е видно, че престъплението по чл.219, ал.3 от НК е по-леко наказуемо, поради което първоинстанционният съд принципно би могъл да преквалифицира деянието, без съответна инициатива за изменение на обвинението от страна на прокуратурата, но само в рамките на фактически възведените обстоятелства по обвинението. В настоящия случай обаче за решаващата първа инстанции не е съществувала възможност, без изменение на обстоятелствената част на обвинението да извърши законосъобразна преквалификация, макар и за по-леко наказуемо престъпление. От значение е да се посочат някои принципни положения, касаещи правомощията на прокуратурата по повдигане и поддържане на конкретно обвинение, респективно правомощията на съда за надлежно произнасяне. Обвинителният акт има съществено значение за наказателния процес, като едни от основните аспекти на неговата правна същност са, че той е средство за формулиране на окончателното обвинение и единственото такова за повдигане на обвинението пред съда, поради което обвинението трябва да бъде точно и ясно формулирано, чрез посочване на обстоятелства, обуславящи съставомерните признаци на деянието и на неговите правни рамки. Обвинителният акт определя рамките, пределите на доказване в съдебното производство. По отношение на извършените престъпления, авторството на извършителите и предмета на доказване, прокуратурата е институцията, която чрез внесения обвинителен акт очертава развитието на наказателния процес в неговата съдебна фаза. Съдът се произнася в рамките на възведеното от прокурора обвинение. Изменението на обвинението не е правомощие на съда, а на прокурора при наличие на законовите предпоставки затова. Когато съдът е въвел нов факт, по който подсъдимият не се е защитавал, той е предприел съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, без намесата на прокурора по реда на чл.287 от НПК и като краен резултат той е осъден за престъпление, което никога не му е било предявено. Това винаги води до съществено нарушаване правото на защита на подсъдимия. За първоинстанционния съд съществува процесуална възможност за преквалификация на деянието /с присъдата/, без намеса на прокурора, само в рамките на възведени с обвинителния акт фактически констатации по обвинението. Необходимо е обаче да се направи едно съществено уточнение, а именно, че разпоредбата на чл.287, ал.1 от НПК визира съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а не на обвинителния акт. Фактите на обвинението са тези, които са пряко релевантни, за да се направят изводи за съставомерност на деянието по конкретната правна квалификация и авторството на подсъдимото лице. Те са различни, предвид конкретно, предвидените в особената част на НК съставомерни елементи за различните по вид престъпления. Необходимо е да се посочи, че в настоящия казус разликата в двете престъпления - по чл.212, ал.2 от НК и чл.219, ал.1 от НК е по отношение на субекта на престъплението и отношението му към предмета престъплението, формите на изпълнителното деяние, субективната страна и обществените отношения, обект на наказателно-правна защита. Документната измама по чл.212, ал.2 от НК е налице, когато деецът чрез съставяне на документ с невярно съдържание, на неистински или на преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество. Безстопанствеността по чл.219, ал.1 от НК се състои в неполагането от страна на длъжностно лице на достатъчно грижи при ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или възложена работа, от които са последвали значителна повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото или други значителни щети за предприятието или стопанството. ”Резултатът от осъществяването му се поражда не от непосредствено въздействие върху патримониума на стопанския обект, а е следствие от неправомерното поведение на дееца, несъобразено с действащите правни и обичайни правила на стопанството.”- Решение № 62 от 2208.2017г., постановено по н.д. №8/17г. по описа на ВКС, НК, ІІ н.о. Конкретиката на настоящия казус сочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е изложил множество факти, изведени от доказателствената съвкупност, събрана в хода на досъдебното производство. Независимо от това, както и от отразеното в диспозитива на акта, фактите по обвинението по чл.212, ал.2 от НК са тези, установяващи субекта - всяко физическо лице, времето, мястото на съставяне на процесните документи, авторството им, съдържанието, лицата които са били въведени в заблуждение, за да се разпоредят със съответните средства, лицето, което е получило без правно основание чуждо движимо имущество и същите по никакъв начин не могат да бъдат надлежна основа в процесуален аспект за изводи за осъществено от тримата подсъдими престъпление „безстопанственост”. Това, че прокурорът в обстоятелствената част на обвинителния акт е изложил факти във връзка с длъжностните качества на тримата подсъдими, не означава, че тези факти са по обвинението/доколкото за субекта на престъплението по чл.212, ал.2 от НК не се изисква особено качество/ и могат да бъдат приети за съставомерни при преквалификация на деянието в престъпление по чл.219 от НК. Също така последната разпоредба относно признака “не положил достатъчно грижи”/както е прието от първата инстанция/ изисква преценка на редица обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията на длъжностното лице и най-вече кои от тях не е изпълнил или нарушил, като източниците на задълженията могат да бъдат различни/както беше посочено по-горе/. Тези елементи от състава на безстопанствеността изисква сред фактите на обвинението да бъдат посочени съответните източници на задълженията. Между впрочем прави впечатление затруднението на първоинстанционният съдебен състава при обосноваването на този обективен признак при извършената преквалификация на деянието. Всичко това дава основание на настоящия състав да направи извод, че решаващата първа инстанция с приела нови фактически положени относно обстоятелствената част на обвинението, без за има такива правомощия. Обобщено, правилни са изводите на въззивният съд/не по всички, изложени аргументи/ за това, че Софийски военен съд незаконосъборазно с присъдата си е преквалифицирал деянието от престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, алт.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК в такова по чл.219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК, макар и по –леко наказуемо, без надлежно изменение от страна на прокурора на обстоятелствената част на обвинението. При тези изводи, както беше посочено по-горе е безпредметно да се обсъждат всички останали доводи от протеста, касаещи твърдения за съставомерност на деянието на тримата подсъдими по чл.219 от НК. Въззивната присъда следва да бъда оставена в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 19 от 27.04.2017г., постановена по в.н.о.х.д. № 96/ 2016г. по описа на Военно – апелативния съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Председател: Членове: