Р Е Ш Е Н И Е № 190 гр. София, 03.12.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Надежда Трифонова при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНД № 781/19г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от подсъдимия Т. Д. Я., чрез служебния му защитник, срещу решение № 75 от 14.06.2019г. , постановено по ВНОХД № 59/2019г. на Апелативен съд–гр. Бургас, с което присъда № 3/24.01.19г. по НОХД № 542/18г. на Сливенския окръжен съд е изменена в частта относно наказанието, като срокът на лишаването от свобода е намален от десет на осем години, и е потвърдена в останалата й част. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че през нощта на 20 срещу 21.03.2018г. в [населено място], общ.С., умишлено умъртвил П. Р. И.. В жалбата и допълнението към нея е развито касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди се, че Я. не е действал умишлено, тъй като е желаел да се защити от И., а не да го убие. Иска се преквалификация на деянието в такова по чл.124 от НК. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанието, като не са изложени съображения в тази насока, а проверката за допуснати съществени процесуални нарушения или за несъобразени смекчаващи обстоятелства е предоставена на съда. В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба, твърди, че убийството е извършено по непредпазливост, че подсъдимият се е защитавал от нападението на пострадалия. Представителят на прокуратурата намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че апелативният съд е проявил достатъчна снизходителност, като е намалил наказанието на Я.. Самият подсъдим заявява, че не би ударил И., ако последният не го е нападнал. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Настоящата инстанция е сезирана с твърдение за нарушение на материалния закон, изразяващо се в неточно квалифициране на деянието като престъпление по чл.115 от НК, вместо в такова по чл.124 от НК. Изложени са доводи, че поведението на Я. е било отбранително. Така формулираното становище съдържа вътрешно противоречие, поради обстоятелството, че ако подсъдимият е извършил убийството, докато се е защитавал от нападението на пострадалия, следва да се обсъжда евентуалното му оправдаване на основание чл.12, ал.1 от НК или по-лека наказуемост по чл.119 от НК, а не преквалификация на престъплението по чл.124 от НК. Независимо от неточната аргументация на защитната позиция, и констатацията във въззивното решение, че тезата е развита и пред двете инстанции само във връзка с искането за по-леко наказание, а не като основание за приложение на институт, изключващ обществената опасност, съдът е изпълнил задължението си да анализира детайлно установените обстоятелства с оглед, както на възможността Т. Я. да е действал, при условията на неизбежна отбрана, така и на непредпазливост. Обсъдено и обосновано е отхвърлил и евентуалното наличие на състояние на физиологичен афект. Бургаският апелативен съд е разграничил субективната страна на престъпленията по чл.115 и по чл.124 от НК, след което съобразно правната теория и безпротиворечивата съдебна практика е очертал външните прояви, в които е обективиран прекият умисъл за причиняване на смърт. Фактите, с които е обосновал извода си, че Я. е съзнавал общественоопасния характер на поведението си и на последиците от него, и е целял и желаел настъпването им, са достатъчно убедителни и многобройни. В решението е анализирано средството на престъплението и е преценено, че е напълно годно да причини смърт – използвана е брадва, при това ударите са нанасяни с острата й метална част. Анализирана е локализацията на уврежданията – всичките са в главата, която е жизненоважен орган, наслагвани са в дясната слепоочна област. Изтъкнат е броят им – най-малко четири, при възможност смъртта да настъпи и само от един подобен удар. От обективната медицинска находка на множество счупвания на черепните кости и хлътване към черепната кухина на костни фрагменти, в съответствие със заключението на съдебно-медицинската експертиза, е направен извод, че ударите са нанесени със значителна сила. Посочените обстоятелства са обсъдени на фона на ясните представи на извършителя, че пострадалият е възрастен и слаб човек. Решението за категорична неприложимост на чл.124 от НК следва да бъде споделено. Правилно е отхвърлена възможността подсъдимият да е действал при условията на неизбежна отбрана. За правилното приложение на материалния закон е необходимо преди всичко точно установяване на фактическата обстановка. С оглед спецификата на проведената процедура на съкратено съдебно следствие с признание на фактите по реда на чл.371, т.2 от НПК, относимите обстоятелства са безспорно изяснени. Като ги е обсъдил подробно, въззивният съд е достигнал до правилния извод, че когато подсъдимият е нанесъл ударите в главата на пострадалия, с които го е умъртвил, по отношение на него не е било осъществявано непосредствено противоправно нападение. Съобразно подробно очертаната хронология на събитията, докато подсъдимият е лежал на дюшек, поставен на пода в стаята, пострадалият го е удрял с пръчка, след това е донесъл брадва от съседното помещение и го е заплашил с нея, а накрая е наранил лявото му ухо с тъпата й част. Така осъщественото нападение, обаче, е било прекратено от подсъдимия и в решението ясно е посочено по какъв начин е станало това – той е станал от дюшека, отнел е брадвата от пострадалия, а последният е седнал на леглото си. В тази ситуация, преценката на съда, че И. е замахнал с нож, не за да нападне Я., а за да се защити от по-силен физически противник, въоръжен с брадва, в по-изгодна позиция за нападение /изправен срещу пострадалия, който е седнал на леглото/, е напълно точна. Правилният извод на апелативния съд, че институтът на неизбежната отбрана е неприложим, тъй като смъртта е причинена след преустановяване на нападението, следва да бъде допълнен и с друг аргумент. Когато възникнал конфликт е ескалирал до убийство, на неизбежна отбрана не може да се позовава този участник в него, който пръв го е предизвикал с неправомерните си действия. Няма спор, че в случая причина за скандала е противозаконното оставане в чуждо жилище от страна на Я., въпреки изричната, многократно повтаряна покана да го напусне, поведение което е дори съставомерно по чл.170, ал.4 от НК. Именно проявената от подсъдимия наглост и безцеремонност при незачитане на личните права на И. е първопричината за последвалото физическо стълкновение. Без уважение следва да бъде оставено и искането за отмяна на решението и ново разглеждане на делото от въззивната инстанция. Следва да се има предвид, че страните, които сезират касационния съд дължат да посочат данните, подкрепящи наведеното касационно основание. Както в жалбата, така и в допълнението към нея, се претендира връщане на делото в случай, че ВКС прецени, че са допуснати съществени процесуални нарушения. На практика се иска служебна проверка на предпоставките по чл.348, ал.1 т.2 от НПК. Правомощията на касационната инстанция за такава са строго ограничени и се свеждат до констатиране на някое от т.нар. „абсолютни нарушения“ по чл.348, ал.3, т.2-4 от НПК /ТР № 5/2018г. на ОСНК на ВКС/. По конкретното дело съдопроизводствените действия са надлежно протоколирани, не е нарушена тайната на съвещанието, съдебните състави в двете инстанции са формирани съобразно изискванията на чл.28 и чл.29 от НПК и актовете им са мотивирани. ВКС не констатира наличие на основание за намаляване на наказанието поради явна несправедливост. След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, Апелативният съд е намалил срокът лишаването от свобода на осем години. Така индивидуализираното наказание кореспондира с констатация за лек превес на смекчаващи обстоятелства. В мотивите на атакувания акт като такива са посочени чистото съдебно минало на Я. и обстоятелството, че пострадалият пръв е употребил сила. Няма основание за допълнително намаляване на наказанието, тъй като на тях са противопоставени негативните характеристични данни за подсъдимия - конфликтен, раздразнителен, не полага труд, въпреки че е здрав, а живее от благодеянията на съселяните си, често злоупотребява с алкохол, както и особено същественото отегчаващо е обстоятелството, че е причинил смъртта на човек, който по-рано през зимата го е подслонил и е осигурявал прехраната му с пенсията си. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, II наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 14.06.2019г., постановено по ВНОХД № 59/2019г. на Апелативен съд–гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.