Р Е Ш Е Н И Е № 252 гр. София, 02 декември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи ноември двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА със секретаря Мира Недева при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1078 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството по реда на чл.346 т.2 и сл. от НПК е образувано по жалба на частния тъжител В. К., чрез повереника му адв. С. К. против въззивна присъда № 24/15.06.2016 г., постановена по внчхд № 1123/2016 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. В жалбата са наведени оплаквания относно наличието на касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т. 2 от НПК. Посочено е, че въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, в нарушение на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК не е изяснил релевантните за изхода на делото факти – не е констатирал противоречия между твърдяното от подсъдимия, полицаите и останалите свидетели, като е отказал да бъдат констатирани противоречия и в показанията на свидетеля Д. А., депозирани пред двете съдебни инстанции. Твърди си, че второинстанционният съдебен акт е постановен при липса на мотиви, тъй като направеният от страна на окръжния съд анализ на събраните по делото доказателства е еднопосочен, като е даден приоритет на доказателства, които подкрепят постановената оправдателна присъда. Претендираните процесуални нарушения са довели до оправдаването на подсъдимия, в което се изразява неправилното приложение на материалния закон. Настоява се да бъде отменено въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане на окръжния съд. В съдебно заседание частният тъжител В. К. редовно призован не се явява. Повереникът му адв.К. поддържа депозираната жалба и пледира тя да бъде уважена по наведените в нея доводи. Представителят на ВКП дава становище, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Подсъдимият Д. Л. Д. и защитникът му адв. М. К. молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по подробно изложените в постъпилото по реда на чл.351 ал.3 от НПК писмено възражение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: След отмяна на първоинстанционната изцяло оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от РС - Казанлък, с присъда № 29/10.03.2016 г., постановена по нчхд № 16/2015 г. подсъдимият Д. Л. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. С присъдата подсъдимият е признат за невинен, в това да е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. К. в негово присъствие и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.146 ал.1 от НПК. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски – 636 лв. по сметка на районния съд и 506,50 лв. на частния тъжител. От своя страна частният тъжител е осъден да заплати на подсъдимия 1 525 лв. – частично направени от него разноски по делото. По жалба на подсъдимия Д. е образувано внчхд № 1123/2016 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. С обжалваната въззивна присъда, която е предмет на настоящата касационна проверка, е отменена първоинстанционната – в частта, в която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 от НК и при условията на чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, както и в частта относно разноските и вместо нея е постановена нова, с която Д. Д. е признат за невинен в това на 23.04.2012 г. в [населено място], [общ.], [област] да е причинил на В. К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК подсъдимият е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК. С присъдата частният тъжител е осъден да заплати разноските по делото: 3 550 лв. на подсъдимия Д. и 816 лв. по сметка на РС - Казанлък за допуснати по негово искане съдебно медицински експертизи. В останалата – оправдателна част първоинстанционната присъда е потвърдена, т.е. тя има характер на решение на окръжен съд, влязла е в сила и не е предмет на касационна проверка. Отправените в жалбата оплаквания за недостатъци, свързани със съдържанието на мотивите към въззивната присъда са неоснователни. Внимателният прочит на атакувания съдебен акт не дава основание да се приеме, че оценката на доказателствените източници по делото, най-вече на гласните такива, е направена еднопосочно, едностранчиво или превратно. В случая е безспорно, че показанията на оформилите се две групи свидетели съдържат противоречиви доказателствени факти от значение за правилното решаване на делото. От една страна, показанията на св.В. Д. и М. Д. – син и съпруга на Д. Д. подкрепят заявеното в обясненията от самия подсъдим, а от друга – показанията на св.С. К., Т. М. – съответно син и снаха на частния тъжител и на св.Р. Г., който първоначално също е бил частен тъжител, но поради оттегляне на тъжбата е разпитан като свидетел, са в съответствие с изложеното в самата тъжба. За преодоляване на противоречията в съдържанието на така посочените доказателствени източници въззивният съд е съпоставил заявеното от свидетелите с показанията на оформилата се трета група от така наречените, незаинтересовани от изхода на делото лица още повече, че братята К. С. Д. и Д. С. А. са били и преки очевидци на случилото се. Показанията на двамата индиректно съответстват и на заявеното от появилите се на местопрестъплението, непосредствено след приключване на инцидента – полицейските служители И. И. и Б. Г., както и на дежурния офицер Г.. Действително показанията на св.Д. М. съдържат данни за нанесен удар с керемида, както се твърди в жалбата, но не от подсъдимия и не спрямо пострадалия, а спрямо св.В. Д.. На тази основа и при уклончивите показания на свидетелите П. Б. и Л. Чауш при решаването на въпроса дали подсъдимият е извършил вмененото му във вина престъпление основателно е прието, че частният тъжител, сина му и св.Г. във видимо нетрезво състояние са се озовали пред дома на подсъдимия, за да се „разберат” относно установеното с влязло в сила решение парично задължение от около 3000 лв. на В. К. към В. Д.. Изяснен е и механизмът на получената контузия на главата на пострадалия, съпроводена с мозъчно сътресение с период на отзвучаване от една до три седмици, без да остават последствия за здравето му. Изложените в тази насока съображения от страна на въззивната инстанция се споделят изцяло и от касационния състав, като следва да се допълни, че в случая дори в мотивите на отменената първоинстанционнна осъдителна присъда районния съд е приел, че инцидентът е възникнал, не както се твърди в тъжбата. Ето защо може да се направи извод, че оценката на доказателствените източници е направена по действителното им съдържание, като окръжният съд е отчел наличните роднински или приятелски зависимости във всяка от двете основни групи свидетели. По този начин въззивната инстанция е изпълнила в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на относимите към главния факт от предмета на доказване обстоятелства. При тази констатация относно процесуалната дейност на окръжния съд не се установяват наведените в жалбата претенции за допуснати процесуални нарушения при разкриването на обективната истина по делото, т.е. вътрешното му убеждение е формирано правилно и е съобразено с изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК. В този смисъл изразеното в касационната жалба несъгласие с доводите на второинстанционния съд, не води до ревизия на атакуваната въззивна присъда, тъй като не са допуснати процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото. Дадената интерпретация на показанията на свидетелите, която съответства и на заключенията на назначените по делото съдебно медицински експертизи относно начина на причиняване на установената телесна повреда на пострадалия не води и не може да мотивира осъдителен извод относно авторството на инкриминираното в тъжбата деяние. Тъй като при извършената касационна проверка не се установиха наведените в жалбата нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 24/15.06.2016 г., постановена по внчхд № 1123/2016 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: