5 Р Е Ш Е Н И Е № 426 Гр. София, 12 март 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Т. Комов като разгледа докладваното от съдия Харалмпиев наказателно дело № 1418/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на частния обвинител Б. Г. К. против присъда от 15. 04. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4896/2014 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 13 въззивен състав. В жалбата е посочено, че присъдата е „неправилна, незаконосъобразна и постановена в разрез с фактическата обстановка по случая”, поради което жалбоподателят настоява за отмяната и. В допълнение към касационната жалба е изразено несъгласие с изводите на въззивната инстанция за несъставомерност на деянието. В подкрепа на тезата за незаконосъобразност на правните изводи е изтъкнато обстоятелството, че първата от двете суми, дадени от частния обвинител на подсъдимия, не е внесена по сметка на дружеството, не е осчетоводена и не е използвана по предназначение, а междувременно подсъдимият прехвърлил фирмата си, с което демонстрирал намерението да въведе в заблуждение съконтрахента си. В писмено възражение срещу касационната жалба са изложени доводи за недопустимостта и, тъй като е посочено, че е подадена от пострадал, а съгласно чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1 от НПК право на касационна жалба имат единствено страните по делото. Наред с това са изложени и доводи за неоснователността и, като в подкрепа на тази теза се изтъква, че вътрешното убеждение на съда е изградено в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. В съдебно заседание повереникът на частния обвинител поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на атакувания съдебен акт. Защитникът на подсъдимия счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката и анализа на събраните по делото доказателства, които не установяват подсъдимият да е действал с измамлива цел. Пледира присъдата да бъде оставена в сила. Подс. К. Д. не изразява лично становище във връзка с основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че събраните доказателства сочат единствено, че между подсъдимия и частния обвинител са възникнали гражданскоправни отношения по повод договор за заем, при които Д. е бил неизправна страна, но не е действал с намерение да въведе в заблуждение свид. К.. Пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 11. 06. 2014 год. Софийският районен съд, Наказателно отделение, 17 състав, постановена по н. о. х. д. № 8762/2011 год. е признал подс. К. Д. Д. за виновен в това, че за времето от неустановена дата на м. януари 2005 год. до 08. 08. 2005 год. при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Б. Г. К., с което му причинил имотна вреда в големи размери с обща стойност 109 166,62 лева, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдебният акт е проверен по въззивна жалба на подсъдимия, като с присъда от 15. 04. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4896/2014 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 13 въззивен състав, е отменен, а К. Д. е оправдан по повдигнатото му обвинение. По допустимостта на касационната жалба: Доводите на защитата на подсъдимия за недопустимост на касационната жалба не могат да бъдат споделени. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице, тъй като с определение, постановено в съдебно заседание на 24. 04. 2013 год. първостепенният съд е конституирал Б. К. като частен обвинител. От този момент К. е придобил качеството на страна в наказателния процес с всички произтичащи от чл. 79 от НПК процесуални права, включително и правото да атакува съдебните актове, които накърняват правата и законните му интереси. Обстоятелството, че в касационната жалба е посочено, че подателят и е пострадал, а не частен обвинител, не дава основание да се счита, че той е загубил качеството си на страна в наказателния процес. Отделен е въпросът, че за да бъде конституирано едно лице като частен обвинител, то трябва да бъде пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК. Предвид изложеното не може да бъде удовлетворено искането на защитата касационната жалба да бъде оставена без разглеждане. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. По своята същност твърденията на жалбоподателя представляват доводи за неправилно приложение на материалния закон, а внимателният прочит на материалите по делото води до извод, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Макар да е бил пестелив при излагане на съображенията си, градският съд законосъобразно е приел, че отношенията между подс. Д. и частния обвинител, касаещи невръщане на двукратно дадени в заем суми за увеличаване на оборота на борса за продажба на алкохол, безалкохолни напитки и пакетирани стоки и за закупуване на терена, където се намирали складовите помещения, представляват неизпълнение на договор и се уреждат от гражданското, а не от наказателното право. Както доктрината, така и съдебната практика неизменно приемат, че в принципен план е възможно договорните отношения да бъдат използвани като средство за мотивиране на пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане без деецът да предостави насрещната престация, за която страните по сделката са постигнали съгласие. Не всяко неизпълнение на договор обаче е измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК. Разграничителните критерии между престъпното посегателство и неизпълнението на договор са свързани с намерението на дееца реално да се задължи към своя съконтрахент и с възможността да изпълни поетите задължения. За да се приеме, че деянието осъществява коментирания престъпен състав, трябва да се установи, че още към момента на сключване на сделката деецът няма намерение да се задължи и няма възможност реално да изпълни поетите задължения, които са единствено средство за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши последният съответния акт на имуществено разпореждане. Обратно, когато отношенията се уреждат изцяло на плоскостта на гражданското право, неизправната страна по договора го е сключила с намерението да изпълни поетия ангажимент и да престира уговореното в съответния срок и по начина, договорен от страните по сделката. Наред с това тя по принцип има възможност да изпълни задълженията си, но по една или друга причина не съумява да стори това. Тези принципни положения са били съобразени от въззивния съд при дължимия анализ на съвкупността от правно значими действия на подсъдимия. На констатацията на СГС, че не е налице измамливо поведение на К. Д. по повод първия от двата заема – този за 30 000 щ. д., частният обвинител противопоставя обстоятелството, че получената от подсъдимия сума не е заприходена в счетоводството на [фирма]. Това обстоятелство обаче правилно е оценено от контролираната инстанция като недостатъчно за изискуемия от НПК безспорен и категоричен извод, че заемополучателят е действал с намерение да въведе в заблуждение своя съконтрахент относно предназначението на парите, възможността си да погаси задължението си към него и евентуалната печалба от сделката между двамата. От една страна по несъмнен начин е установено, включително и посредством показанията на самия частен обвинител К., че през целия инкриминиран период, а и след това, борсата за продажба на алкохол, безалкохолни напитки и пакетирани стоки е продължила да функционира и търговецът е поддържал на склад, както асортимент, така и количество, позволяващи му да осъществява дейността си. От друга страна, не са събрани каквито и да било доказателства за евентуална промяна в обема на търговската дейност преди получаване на заема и след това, както и за причините за подобно изменение, а с оглед изтеклия значителен период от време (повече от единадесет години) обективно е невъзможно установяването на това обстоятелство посредством експертно изследване на съответните счетоводни документи. За обосноваване на претендирания от касатора извод за съставомерно поведение на подсъдимия не може да послужи и обстоятелството, че след получаване на първия от двата заема К. Д. е прехвърлил търговското си предприятие на търговско дружество, управлявано и представлявано от негов родственик. Сам по себе си този факт може да бъде третиран единствено като косвено доказателство в претендираната от частното обвинение насока, но той не позволява еднопосочност на заключението за наличие на измама, доколкото причините за подобно поведение на К. Д. могат да бъдат от най-различно естество и да не са свързани непременно с постигане на някаква престъпна, включително и измамлива цел. С оглед обстоятелството, че и след прехвърляне на предприятието подсъдимият е продължил да работи на същото място и да осъществява същата дейност както и преди това, извод за съставомерност на деянието, а оттам и за неправилно приложение на материалния закон не може да бъде направен и въз основа на момента в който е извършено прехвърлянето на предприятието – преди настъпване на падежа по първата от двете записи на заповед, издадени за обезпечаване вземането на частния обвинител. Аналогични съображения следва да бъдат изложени и по отношение на п. 2 от обвинението, касаещ невърнат заем в размер на 40 000 щ. д. Действително получаването на сумата е последващо прехвърлянето на търговското предприятие, а подсъдимият е обосновал пред частния обвинител искането си за заем с възможността да закупи терена, върху който се намирали складовете на борсата. Тези факти обаче могат да обосноват извод за съставомерност на деянието само ако се разглеждат изолирано и не се отчита, че независимо от промяната в собствеността върху търговското предприятие борсата е продължила да функционира, а подсъдимият е останал ангажиран с ръководството и осъществяване на дейността и. От съществено значение за извода, че деянието не съставлява престъпление, е фактът, че не е установено след получаване на сумата подсъдимият да се е укрил и да е станал неоткриваем за своя кредитор. Напротив, съгласно показанията на свидетелите И. и К. К. Д. е продължил да пребивава в склада в кв. /наименование/ и пак там го е намерил частния обвинител след настъпване на падежа по втората запис на заповед. Нещо повече, подсъдимият в нито един момент не е отричал, че има задължения към свид. К. и, което е по-важно, е предприел действия по погасяването им, като е върнал на частния тъжител общо 9 500 щ. д. Тъй като в обвинителния акт поначало липсват подобни твърдения само за пълнота на изложението касационната инстанция отбелязва, че плащането е извършено след получаването на втория заем, поради което не може да се интерпретира като средство за създаване на неверни представи у частния обвинител относно платежоспособността на подсъдимия. С оглед всички тези съображения настоящият състав на ВКС счита, че материалният закон е приложен правилно и не са налице основания за отмяна на атакуваната въззивна присъда. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 15. 04. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4896/2014 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 13 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.