Р Е Ш Е Н И Е   № 172   гр.София, 07 май  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети април  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                        ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                                                                                            със секретар   Иванка Илиева и с участието на прокурора   МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 80/2009 година   Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимите Г. С. Т. и И. Г. Г., както и по жалба от служебният защитник на Г. срещу решение № 168 от 29. ХІІ.2008 год. по внохд № 239/2008 год. на Бургаския апелативен съд. В трите жалби се прави оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение с отказът на първоинстанционния съд да проведе съкратено съдебно следствие след предварително изслушване на подсъдимите по реда на чл.372, ал.4 НПК. В жалбата си Г. възразява и срещу това, че за извършените престъпления са осъдени само той и Т. , след като техни съучастници и „инициатори по случая” са били лицата И. Върбанов и Веселин М. Г. Т. иска наказанието му да бъде намалено при условията на чл.55 НК или делото да се върне на „Ямболска окръжна прокуратура за преразглеждане”. Ив. Г. иска изменяване на въззивното решение и намаляване на наказанието му с прилагането на чл.55 НК. Служебният защитник на Ив. Г. иска връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимите и защитниците им поддържат подадените жалби, които прокурорът преценя за неоснователни и дава заключение за оставяне на обжалваното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 74 от 16.ІХ.2008 год. по нохд № 167/2008 год. на Ямболския окръжен съд, подсъдимите Г. С. Т. и И. Г. Г. са признати за виновни в това, че на 30.І.2008 год. в с. И., Ямболска област, действайки в съучастие като съизвършители и при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, насилствено са се съвкупили с гражданката на Великобритания Н. К. М., за което и на основание чл.152, ал.3, т.1 и 5 НК са осъдени на по 8 години лишаване от свобода. Т. и Г. са признати още за виновни в това, че по същото време и на същото място, действайки в съучастие като съизвършители, са осъществили с пълнолетната Н. К. М. насилствени блудствени действия, за което и на основание чл.150, предл.първо НК са осъдени на по 4 години лишаване от свобода. Само Г. е признат за виновен в това, че по същото време и на същото място, действайки при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, е употребил насилие при кражбата от Н. К. М. на движими вещи с обща стойност 99 лева, за което и на основание чл.199, ал.1, т.4 НК е осъден на 7 години лишаване от свобода. Само Т. е признат за виновен в кражбата, извършена при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК по същото време и вблизост до мястото, където е пострадала Н. К. М. , на 180 лева от гражданина на Великобритания К. Р. М. , за което и на основание чл.196, ал.1, т.1 НК е осъден на 5 години лишаване от свобода. По правилото на чл.23, ал.1 НК на всеки от подсъдимите е определено общо наказание от по 8 години лишаване от свобода, което наказание, по реда на чл.24 НК, е увеличено по отношение на Г. на 10 години, по отношение на Т. на 9 години и е постановено да се изтърпи при строг първоначален режим. Г. и Т. са задължени солидарно към Н. К. М. с общо 30 000 лева за обезщетяване на причинените й с изнасилването и блудството неимуществени вреди. С обжалваното въззивно решение е потвърдена горната присъда. Жалбите са основателни. В съдебното заседание, проведено от първоинстанционния съд на 16.ІХ.2008 год., всеки от подсъдимите е заявил, че се признава „за виновен по обвиненията, които са… повдигнати”. След тези изявления, съдържащи признание „изцяло/на/ фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт”, защитниците на Г. и Т. са поискали да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 НПК. Направените искания са задължавали съда единствено да провери, дали самопризнанията на подсъдимите „се подкрепя/т/ от събраните в досъдебното производство доказателства” и ако това е така, да проведе съдебно следствие и постанови присъда съгласно чл.373, ал.2 НПК. Вместо да стори това, първоинстанционният съд е отказал да проведе съкратено съдебно следствие по поискания от страната на подсъдимите ред с мотива, че е „необходимо част от доказателствата… да бъдат събрани непосредствено”, в същото съдебно заседание е разпитал свидетелите В. М. и И. М. Върбанов, но не и пострадалата Н. К. М. /срещу необходимостта от непосредственото възприемане и на нейните показания, съдът не е изложил никакви съображения/, след което е постановил присъдата си.       Пред въззивния съд подсъдимите са възразили срещу процесуалната законосъобразност на мотива, с който първата инстанция е отказала да уважи искането им за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 НПК, което възражение апелативният съд е отхвърлил със също така незаконосъобразния мотив, че въпреки самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 НПК и наличието на подкрепящи го доказателства, установени при досъдебното разследване, съдът може да откаже провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 НПК, ако това го изискват основните принципи на наказателното съдопроизводство, залегнали в чл.чл.13 и 18 НПК. При това решението на въззивния съд е постановено на 29. ХІІ.2008 год., след влизането в сила на правилото на чл.370, ал.2 НПК /със ЗИДНПК, обн., ДВ, бр.109 от 23. ХІІ.2008 год./, което вече и з р и ч н о задължава първоинстанционния съд да проведе предварително изслушване, вкл. по чл.371, т.2 НПК и ако са налице законовите предпоставки-признание на всички релевантни факти, признанието да е направено от всички подсъдими, признанието да се подкрепя от други доказателства, установени при досъденото разследване – да проведе съдебно следствие и постанови присъда при условията на чл.373, ал.2 и 3 НПК. Съкратеното съдебно следствие се подчинява на особени правила и макар някои от тези правила частично да се отклоняват от основните принципи в процеса, приложими са особените, а общите-само при липсата на особен регламент /повече за съкратеното съдебно следствие в първата инстанция вж. т.р.1-2008 г., ОСНК/. Допуснатото процесуално нарушение е отстранимо от всяка по-горна инстанция. Видно от отразеното в мотивите към първоинстанционната присъда, изцяло възприети от въззивния съд, самопризнанията на Г. и Т. , направени в съдебното заседание на 16.ІХ.2008 год., се подкрепят от всички, без изключение доказателства, установени посредством устни, писмени и веществени доказателствени средства, подробно изброени на л.10 от мотивите към първоинстанционната присъда /л.129 от първ.д./. Това обстоятелство, наред със съответното искане от двамата подсъдими и признаване от тях на фактите, изложени в обвинителния акт, налагат наказанията им да бъдат определени при условието на чл.55, ал.1, т.1 НПК за престъпленията по чл.чл.152, ал.3, т.1 и 5 НК, 199, ал.1, т.4 и 196, ал.1, т.1 НК, и при това на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК за престъплението по чл.150, предл.първо НК. Високата обществена опасност на извършените престъпления и тази на двамата подсъдими обуславят определянето на наказанията им по чл.55, ал.1, т.1 НК възможно най-малко под най-ниския предел, при което наказанията на Г. и Т. за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 и 5 НК се намаляват на по 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, наказанието на Г. за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 НК се намалява на 4 години и 11 месеца лишаване от свобода и наказанието на Т. за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 НК се намалява на 1 година и 11 месеца лишаване от свобода. Наказанията на двамата подсъдими за престъплението по чл.150, предл.първо НК се намаляват на пробация, включваща за срок от по 3 години регистрация на настоящия им адрес, периодични срещи с пробационен служител, забрана да напускат с. И. за повече от 24 часа без прокурорско разрешение, забрана да напускат жилището, което обитават, във времето от 20 ч. до 6 ч. и по 320 часа годишно безвъзмездно полагане на общественополезен труд. На основание чл.23, ал.1 НК на Г. се определя общо наказание от 4 години и 11 месеца лишаване от свобода, а на Т. общо наказание от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода. Тези общи наказания, поради наличието в тях на повече от едно наказание лишаване от свобода, е допустимо да се увеличат по реда на приложения от предходните инстанции чл.24 НК /вж. П.4-65 г., Пл./ с 2 години и 5 месеца по отношение на Г. , с което общото му наказание става 7 години и 4 месеца, които са под сбора на отделните наказания лишаване от свобода /7 години и 10 месеца/ и под максималния размер от 15 години лишаване от свобода, предвидени за изнасилването и грабежа, и с 1 година и 5 месеца по отношение на Т. , с което общото му наказание става 4 години и 4 месеца, под сбора на отделните наказания лишаване от свобода /4 години и 10 месеца/ и под максималния размер от 15 години лишаване от свобода, предвиден за престъплението по чл.152, ал.3 НК. Съобразно с дотук изложеното и чл.354, ал.2, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯВА решение № 168 от 29. ХІІ.2008 год. по внохд № 239/2008 год. на Бургаския апелативен съд КАТО НАМАЛЯВА НАЛОЖЕНИТЕ на И. Г. Г. и Г. С. Т. НАКАЗАНИЯ, както следва: на по 2 години и 11 месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 и 5 НК; на 4 години и 11 месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 НК; на 1 година и 11 месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 НК; на пробация за престъплението по чл.150, предл.първо НК, включваща за срок от по 3 години задължителна регистрация на настоящия адрес, периодични срещи с пробационен служител, забрана да напускат с. И. за повече от 24 часа без прокурорско разрешение, забрана да напускат дома си във времето между 20 ч. и 6 ч., безвъзмездно полагане по 320 часа годишно на общественополезен труд. ОПРЕДЕЛЯ НА И. Г. Г. ОБЩО НАКАЗАНИЕ от 4 години и 11 месеца лишаване от свобода И ГО УВЕЛИЧАВА с 2 години и 5 месеца, което общо наказание от 7 години и 4 месеца лишаване от свобода да се изтърпи при строг първоначален режим. ОПРЕДЕЛЯ НА Г. С. Т. ОБЩО НАКАЗАНИЕ от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода И ГО УВЕЛИЧАВА с 1 година и 5 месеца, което общо наказание от 4 години и 4 месеца лишаване от свобода да се изтърпи при строг първоначален режим. В останалата част оставя горното решение в сила. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: