Р Е Ш Е Н И Е № 481 гр.София, 17.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Велинова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1552 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. И. Х. срещу присъда № 177 от 14.06.2012 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 1331/2012 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Твърди се несъставомерност на деянието по чл. 206, ал. 1 НК, тъй като чуждите вещи не били предоставени във фактическа власт на подсъдимия. Посочено е също явна несправедливост на наказанието поради несъответствие със събраните доказателства и установените по делото обстоятелства. В съдебно заседание защитникът (адв. Й.) поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 177 от 14.06.2012 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 1331/2012 г. е отменена оправдателната присъда от 7.12.2011 г. по н. о. х. д. № 9048/2010 г. на Софийския районен съд и подсъдимият И. И. Х. е признат за виновен в това, на неустановена дата през м. април 2009 г. до 10.05.2009 г. в гр. София противозаконно да е присвоил чужди движими вещи на обща стойност от 5 500 лева , които пазел, като обсебването представлява опасен рецидив. Поради това и на основание чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 54 НК на подсъдимия е наложено наказание от пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК за срок от осем години. Съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия и в негова тежест е възложил разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В нея са развити съображения, насочени изцяло да опровергаят изводите на съда за съставомерност на деянието по чл. 206, ал. 1 НК. В тази връзка се твърди, че съдът не е имал доказателства за това подсъдимият да е осъществявал фактическа власт върху вещите и да е поемал отговорност за тяхното опазване. Доводите са неприемливи. От фактическа страна въззивният съд е счел за установено, че подсъдимият Х. живеел с разрешението на св. Т. и разполагал с ключове от помещенията в партиен клуб на [улица] в гр.С., поемайки заедно с това и ангажимента да охранява обекта и да опазва от евентуални кражби имуществото вътре и на двора. Противно на уговореното и без съгласието на собствениците, в периода 14.04.2009 г. – 10.05.2009 г. подсъдимият продал на св. И. и св. М. инкриминираните по делото вещи. При установените факти и обстоятелства съдът законосъобразно е направил заключението, че подсъдимият противозаконно се е разпоредил в своя полза с чуждите вещи, които са се намирали в негова фактическа власт, оставени му да ги пази. За да приеме, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху имуществото съдът обстойно е анализирал съвкупността от доказателствени източници, в т. ч. показанията на св. Т. и на св. В., които не е тълкувал превратно, а логично и задълбочено. Оценил е техните показания като достоверни, откривайки сигурна подкрепа и в останалите доказателствени материали. В рамките на приетите за установени факти, изведени без съществено процесуално нарушение, правните изводи на въззивния съд за съставомерност на деянието са законосъобразни. При индивидуализация на наказанието съдът е отчел всички значими обстоятелства и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Наложеното наказание не разкрива явна несправедливост, която да оправдава касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Жалбата е неоснователна, съответно присъдата на Софийския градски съд трябва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 177 от 14.06.2012 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 1331/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: