Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * обществено порицание * споразумение


Р Е Ш Е Н И Е


№ 36


гр. София, 22 януари 2013 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП А. ЛАКОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1820/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 422, ал. 1,т. 5 НПК, вр. чл.421, ал.3, вр. чл. 420, ал. 2 НПК по искане, подадено от осъдения М. Й. П. за възобновяване на производството по нохд №1109/2012 год. на Районен съд гр.Стара Загора и за отмяна на постановеното по делото определение от 31.05.2012 год., в частта по отношение на осъдения П., в която е одобрено споразумение за решаване на делото по реда на чл. 381 и сл. НПК. Съгласно одобреното споразумение подсъдимите М. Й. П. и В. П. В. са признати за виновни: П. - за престъпление по чл. 196, ал. 1,т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 20, ал. 2 и ал.1 НК и вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и му е определено наказание лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален строг режим, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип ; В. – за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 НК, и вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, предл.2, хип. 2 НК му е определено наказание “обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред учителския и ученическия състав на ПГИ „Д. А.” –гр.Стара Загора.
В искането на осъдения П. се твърди допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, изразено в непривличане в наказателното производство срещу осъдените П. и В. като съучастник и лицето – Е. И. Е., посочено от искателя като подбудител за извършване на деянието. Претендира се връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред ВКС осъденият П. се явява лично и с назначеният от ВКС служебен защитник адвокат Д. П. от САК. Поддържат искането с молба да бъде уважено.Защитата моли и за преоценка на справедливостта на определеното на осъдения П. наказание.
Прокурорът от ВКП декларира мнение за неоснователност на искането, поради липса на касационни основания.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И ПРИЕ СЛЕДНОТО :
Искането за възобновяване е ДОПУСТИМО като подадено в срок, от легитимирана страна, срещу непроверен по касационен ред и влязъл в сила съдебен акт, който е от кръга на подлежащите на възобновяване.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Първостепенният съд е спазил всички императивни правила в глава ХХІХ НПК за решаване на делото със споразумение и не е нарушил процесуалния и материален закон. Производството по нохд №1109/2012 год. на Районен съд гр.Стара Загора е решено с определение от 31.05.2012 год. за одобряване на споразумение между прокурора и защитниците на подсъдимите П. и В.. Споразумението съдържа съгласие на страните относно всички въпроси от съдържанието на повдигнатото срещу подсъдимите обвинение за извършено деяние по чл. 196, ал. 1,т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 20, ал. 2 НК от М. Й. П. и по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК от В. П. В. . В споразумението и в съдебния протокол осъдените са заявили, че признават авторството по повдигнатото им обвинение за съвместното им участие в самото изпълнение на деянието, вината под формата на общ пряк умисъл в извършване на деянието и съгласието им относно правната квалификация на деянието за всеки от тях, както и какъв да бъде видът, и размерът на наказанието. Споразумението е подписано от прокурора, защитника и двамата обвиняеми, чието съгласие относно съдържанието му е отразено в съдебния протокол от 31.05.2013 год., след като преди това са декларирали пред съда, че се отказват от съдебно разглеждане на делото по общия ред (спр. л.23-л.25 от съдебното производство).
Непротиворечието на споразумението със закона е извод на съда в съответствие с доказателствената съвкупност от досъдебното производство относно деянието, авторството, правната му квалификация. Съдът се е произнесъл по законосъобразността на споразумението след като е изпълнил задължението си съгласно чл. 382, ал. 2 - ал. 6 НПК да установи и впише в съдебния протокол наличието на положителните предпоставки за одобряването му, а именно: дали подсъдимите разбират обвинението, признават ли се за виновни, разбират ли последиците от споразумението, съгласни ли са с последиците от решаването на делото със споразумение и да се увери относно доброволния характер на подписването му от подсъдимите П. и В.. Видно от съдебния протокол е, че П. и В. са дали утвърдителен отговор по посочените въпроси. При тези данни съдът е изпълнил стриктно задължението си и по чл. 382, ал. 7 НПК .
ВКС намира за неоснователно оплакването в искането, че непривличането като съучастник на осъдените, под формата на подбудител и на друго лице в съвместната престъпна дейност, представлява допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 382, ал. 7 НПК. В случая по делото няма обективни данни да е било привлечено като съучастник на подсъдимите и друго лице като подбудител за извършването на инкриминираното деяние на 23.02.2012 год. Суверенно право на разследващите органи и на прокурора е да преценят какъв да бъде кръгът от привлечените към наказателна отговорност лица за конкретното деяние, съучастието и формите му, видът и броят на повдигнатите обвинения за престъпления и спрямо кои лица да бъдат повдигнати. При решаване на делото със споразумение съдът го одобрява като се ръководи само от съдържанието и пределите на повдигнатото обвинение срещу съответните привлечени като обвиняеми лица. Намесата на съда в правомощията на разследващите органи и на прокурора е напълно недопустима поради различните процесуални функции на основните субекти в наказателния процес. Това се отнася както за разглеждането на делото по общия ред, така и за диференцираните процедури по НПК, една от които е решаването на делото със споразумение.
Неоснователно е и оплакването на защитата на осъдения М. П. за ревизиране като незаконосъобразно на определението и в частта му, в която е определено наказанието. То е одобрено при условията на отразеното в съдебния протокол съгласие на осъдения П. относно вида и размера на определеното в споразумението наказание и с последиците от одобряването на споразумението от съда. Волята на страните , отразена в споразумението е неоттегляема и като правно действие то е породило правните си последици.
Съдът не е нарушил закона и морала, одобрявайки същото в частта за наказанието, тъй обективните данни по делото за тежестта на извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1,т. 1 НК са обусловени от участието в задружна престъпна дейност, от немалката стойност на предмета на престъплението и от завишената опасност на личността на осъдения П., който за времето между 2002-2011 година е осъждан шестнадесет пъти за престъпления от общ характер -посегателства срещу собствеността.
При тези мотиви, ВКС в настоящият съдебен състав намира , че не са налице основания за уважаване искането за възобновяване , поради което и съгласно чл.424 и чл.425 НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Й. П. за възобновяване на производството по нохд №1109/2012 год. на Районен съд гр.Стара Загора и за отмяна на постановеното по делото определение от 31.05.2012 год. за решаване на делото със споразумение в частта за осъдения П..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :