РЕШЕНИЕ № 257 София, 20. октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7716 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 367/15.10.2013 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 1337/2013. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси кои допълнителни трудови възнаграждения се считат постоянни и какво е значението на получаването и момента на получаване на допълнителното възнаграждение. По поставените въпроси Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 3 НСОРЗ от 2007 г. брутната работна заплата се състои от три компонента: 1) основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2) допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; и 3) други трудови възнаграждения, определени в нормативни актове или в индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 КТ правно значение имат не всички допълнителни трудови възнаграждения по чл. 3, т. 2 и 3 НСОРЗ, а само тези с постоянен характер. Постоянен характер имат не само допълнителните възнаграждения, които се начисляват и изплащат, макар и в различен размер, ежемесечно или на по-дълги периоди, но и тези, дължимостта на които се определя не според преценката на работодателя, а според обстоятелствата – ежемесечно или на по-дълги периоди. Такива са всички допълнителни възнаграждения, дължими по колективни трудови договори, уреждащи начина на определяне на възнаграждението за труд – според реализираната печалба, според формирания фонд работна заплата и др. Размерът на обезщетенията по чл. 228 КТ се определя според размера на полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ възникването на основанието за обезщетение, но ако работодателят е изплатил по-късно някои допълнителни възнаграждения, дължими за съответния месец, или ако е начислил възнаграждението и бави плащането, или не е начислил възнаграждението, въпреки че го дължи, размерът на обезщетение се определя не от полученото, а от дължимото брутно трудово възнаграждение за съответния месец. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към размера на брутната работна заплата за последния пълен месец, въз основа на който се формира обезщетението при пенсиониране следва да се включи и извършеното по-късно допълнителното плащане на сумата 337,35 лева – допълнително трудово възнаграждение за ІV тримесечие на 2012 г. договорено от работодателя със синдикалните организации съгласно КТД, както следва: 1) за всички работници – 8,358 % върху брутното трудово възнаграждение, 2) според оценките на персонала за тримесечието – още 8,358 %, които да бъдат начислени във фишовете за месец декември, и изплатени: дължимото за месеците октомври и ноември – с декемврийската заплата, а дължимото за месец декември – през първото тримесечие на 2013 г. по преценка на работодателя. Правилно въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението следва да бъде определен според брутно трудово възнаграждение за месец декември 2012 г. и също правилно е приел, че към възнаграждението за този месец не следва да бъдат включени изплатените съгласно КТД допълнителни трудови възнаграждения за месеците октомври и ноември, но наред с индивидуалната месечна заплата в размер на 1,038,00 лева, възнаграждението за прослужено време в размер на 394,44 лева и възнаграждението за нощен труд в размер на 184,86 лева, към размера на брутното трудово възнаграждение за месец декември 2012 г. следва да бъде включено начисленото и изплатено съгласно КТД през месец февруари 2013 г. допълнително трудово възнаграждение за месец декември 2012 г. в размер на 378,23 лева. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответницата по касацията В. Д. К. следва да бъде присъдена сумата 100,00 лева разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 367/15.10.2013 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 1337/2013. ОСЪЖДА М. [фирма], Р., к. Р. „Т. – *”[населено място] да заплати на В. Д. К. от С. З. сумата 100,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.