5 РЕШЕНИЕ № 10 гр. София, 05 февруари 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП К. ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 1118 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по постъпила жалба от подсъдимия В. Б. С. срещу въззивно решение № 206/ 04.10.2018 год., постановено по в.н.о.х.д. № 280/2018 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В нея се сочат доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК като се прави искане за намаляване на размера на наложените на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“. Претендира се и наличието на касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и претендира за уважаването й по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно. Частният обвинител З. С., редовно призована, не се явява в съдебното заседание. Представлява се от повереник – адвокат Т., който изразява становище за справедливост на наложените на подсъдимия наказания, поради което пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Подсъдимият В. Б. С. моли да бъде намален размера на наложените му наказания. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 42/12.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 44/2018 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, подсъдимият В. Б. С. е признат за виновен в това, че на 18.11.2016 год. около 11,00 часа в [населено място], на [улица]до № 6 и № 8, при управление на МПС – л. а. „Ф.“, модел „У.“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение – чл. 15 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП и чл. 73, ал.1 и чл. 67, ал.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Г. И. / починала на 21.11.2016 г. /, след което направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. с чл. 343, ал.1, б. „в“ , вр. с чл. 342, ал.1, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдан по обвинението да е нарушил чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Със същата присъда на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати и съответните разноски, направени по водене на делото. Присъдата е обжалвана от подсъдимия пред Апелативен съд – Велико Търново, който с решение № 206 /04.10.2018 год., постановено по в.н.о.х.д. № 280/2018 год. я потвърдил изцяло. Касационната жалба, депозирана срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е подадена от лице, което има право на това и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В жалбата се твърди, че въззивният съд при постановяване на решението си е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че подсъдимият не се е съобразил с намиращите се в зоната на произшествието пътни знаци А19 „Деца“ и Ж 19 „Препоръчителна скорост 40“. Прави се и възражение, че въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, като в обжалвания акт не посочила мотиви защо приема, че е налице лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а същевременно не изменила първоинстанционната присъда, в която наказанията били определени при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Всъщност, макар и с твърдения за допуснати нарушение нарушения на материалния и процесуалния закон, касаторът оспорва справедливостта на наложените на подсъдимия наказания. При проверката на въззивното решение се установява, че първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК – с признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие от него да не се събират доказателства за тях. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК и след като е отчел баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, първостепенният съд е определил на подсъдимия наказание две години лишаване от свобода, което редуцирал на основание чл. 58а, ал.1 от НК с една трета. Изтърпяването на редуцираното по посочения ред наказание от една година и четири месеца, е отложено за изпитателен срок от три години. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда, като е отчел допълнително смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне на наказанието „лишаване от свобода“ предходните съдебни инстанции коректно са отчели като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на дееца, съдействието му за разкриване на обективната истина на досъдебното производство, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни по месторабота и полаганите от него грижи за родителите му, които са с влошено здравословно състояние, както и каузалния принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. В посока утежняване на отговорността са взети предвид извършените повече от едно нарушения на правилата за движение, управляването на МПС с превишена скорост в населено място, по обедно време, когато движението е интензивно и покрай детска градина, при реалната опасност от поява на пешеходци, както и санкционирането на дееца по административен ред за извършени от него други нарушения на правилата за движение, за които са издадени седем наказателни постановления. Касационният съд изцяло приема доводите на съдилищата по фактите относно така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не се споделя от настоящия съдебен състав твърдението на жалбоподателя, че предходните инстанции не са обърнали достатъчно внимание на поведението на дееца след деянието. Действията на същия по сигнализиране на тел. 112 и оказване помощ на пострадалата са взети предвид при квалифициране на деянието по чл. 343а от НК, като правилно е съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 56 от НК не могат да бъдат отчетени повторно като смекчаващо отговорността обстоятелство. Оставането на местопроизшествието, запазването на следите от ПТП и съдействието на органите на КАТ, са задължения на всеки водач, участвал в пътно произшествие, посочени изрично в нормата на чл. 123 от ЗДвП, поради което не могат да се отчитат като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, каквото е искането на жалбоподателя. Основателно е възражението на касатора за това, че въпреки настъпилата реабилитация за предишното осъждане на подсъдимия, въззивният съд го е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство. Съгласно чл. 85 от НК реабилитацията заличава и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Една от тези негативни последици е именно отчитането на осъждането на дееца като утежняващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието, поради което незаконосъобразно е прието от въззивната инстанция като такова. Неправилно въззивният съд е отчел като отегчаващо обстоятелство и несъобразяването на подсъдимия с пътни знаци А19 „Деца“ и Ж 19 „Препоръчителна скорост 40“. По делото не е установено на местопроизшествието да е имало такива знаци, които да са били относими към движещите се в посоката на движение на автомобила на подс. С. превозни средства, с които той да е бил длъжен, но да не се е съобразил. Контролираният съд, макар да е отчел като отегчаващо посоченото обстоятелство, не е допуснал нарушение на материалния закон, каквото оплакване прави касатора, тъй като не е разширил обхвата на обвинението, повдигнато срещу подсъдимия, чрез запълване на бланкетната норма на чл. 343а, ал.1, б. „б“ от НК и с нарушения на правилата за движение, свързани с посочените пътни знаци. В този смисъл твърдението на жалбоподателя за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК е неоснователно. Въпреки че неправилно е отчел посочените обстоятелства като отегчаващи, въззивният съд е преценил, че определеното с първоинстанционната присъда наказание „лишаване от свобода“ е справедливо и не следва да бъде изменяно. Настоящият съдебен състав споделя становището на контролирания съд и също не намира основание за корекция на санкцията. Наказанието „лишаване от свобода“ е съобразено с обективно отчетения от предходните съдилища баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /което не означава пълно равенство на едните и другите, каквото законът не изисква/, като удовлетворява изискването за законосъобразност и справедливост. Определените след редукцията по реда на чл. 58а от НК размер и начин на изпълнение на наказанието, чрез отлагане на изтърпяването му за определен изпитателен срок, са изцяло съобразени с обществената опасност на деянието и дееца, както и с целите, визирани в чл. 36 от НК. Не е налице очевидно несъответствие на санкцията, обосноваващо наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, поради което наказанието „лишаване от свобода“ не следва да бъде изменено в желаната от касатора посока. Не може да бъде удовлетворена и претенцията за намаляване срока на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ / при определянето на който и без друго е проявена достатъчно снизходителност/, предвид забраната /ППВС №1 от 17.01.1983г./ този срок да бъде по-малък от срока на наказанието „лишаване от свобода“. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 206/ 04.10.2018 год., постановено по в.н.о.х.д. № 280/2018 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.