Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 42   София 07.04.2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 25.03.2009 год. в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                                    ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                            КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                  при секретар Ирена Велчева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ т. д. № 453/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. Ц. Ц. от гр. С., ул. “. № 10, подадена против решение № 29/27.02.2008 год. по гр. д. № 613/2007 год. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, и се прави искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът се уважи изцяло, ведно с присъждане на направените пред съдебните инстанции разноски. Ответникът К. П. М. от гр. В., ул. “. № 5, чрез пълномощника си а. Р е подал отговор, като счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважениe, а в з. з. жалбата се оспорва от а. М. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 17.01.2000 год. в град С.. П. М. е издал в полза на Г. Ц. Ц. запис на заповед, с който безусловно се е задължил при предявяването му да заплати на ищеца левовата равностойност на 72800 германски марки по фиксинга на БНБ в деня на плащането при посочен падеж 17.04.2000 год. Не е било спорно, че ищецът не е предявил записа на заповед, не е престирал същия, както и, че не се е снабдил въз основа на него с изпълнителен лист. Според приетото от ВТАС записът на запоред е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити изискуеми от закона. Въззивният съд счита, че искът по чл. 534 ал. І ТЗ е процесуално допустим – изложени са съображения, че в процесния случай са налице трите специални предпоставки за неговата допустимост - действителен от формална страна менителничен ефект – запис на заповед, държане на тази ценна книга, и прескрибирано право по нея. С оглед на това е прието, че след като ищецът като приносител на процесния запис на заповед е изгубил възможността да предяви иск срещу платеца в срока по чл. 531 ал. І ТЗ, за него остава правната възможност да предяви специалния иск по чл. 534 ал. І ТЗ в нов тригодишен срок, който към деня на подаване на исковата молба не е изтекъл. За уважаване на иска по чл. 534 ал. І ТЗ, основаващ се на неоснователното обогатяване, въззивният съд приема, че ищецът следва да докаже наличието на три предпоставки – да е настъпило обедняване на ищеца, което означава намаляване на имуществото в патримониума му, да е настъпило обогатяване на ответника или увеличаване на неговото имущество, както и между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да е налице причинна връзка. В случая обаче не било доказано да е настъпило обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и причинна връзка, като до този извод ВТАС стига след обсъждането на заключението на ССЕ, от което категорично се установявало плащане по банков път на 09.04.2001 год. на сумата 75550,00 лв. от ответника на ищеца чрез “Г” ООД гр. В., в което дружество ищецът бил съдружник, управляващ и представляващ. Въззивният съд приема, че е без значение обстоятелството, че плащането е извършено в полза на ООД-то, в което ищецът е съдружник, а не лично на него, и с това плащане ответникът е изпълнил задължението си по процесния запис на заповед, още повече че нямало твърдения тази сума да погасява друго задължение на ответника. Нямало доказателства ищецът да е имал друго вземане спрямо ответника, а съгласно чл. 127 ГПК /отм./ ищецът бил длъжен да докаже наличието на друго вземане. Въззивното решение е неправилно. Съгласно чл. 75 ал. І ЗЗД, изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. Няма спор, че в процесния случай ответникът е платил 75 550,00 лв. на 09.04.2001 год. на “Г” ООД гр. В., в което дружество ищецът бил съдружник. Това плащане обаче не е изпълнение спрямо кредитора, а плащане на трето лице, което не е овластено от кредитора да получи сумата – такива данни по делото няма. Фактът, че ищецът е съдружник в “Г” ООД не означава, че плащането е редовно извършено. Изпълнението към правен субект различен от кредитора, извън хипотезите на чл. 75 ал. І ЗЗД по същество е равно на неизпълнение и не освобождава длъжника от отговорност за задължението. Приетото от въззивния съд, че е без значение обстоятелството, че плащането е извършено в полза на ООД-то, в което ищецът е съдружник, а не лично на него и, че с това плащане ответникът е изпълнил задължението си по процесния запис на заповед, е незаконосъобразно. Неправилно ВТАС счита, че за уважаване на иска по чл. 534 ал. І ТЗ, основаващ се на неоснователното обогатяване, трябвало да се установи настъпило обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, както и причинната връзка между обедняването и обогатяването. Институтът на неоснователното обогатяване в гражданското право включва искове за връщане на получено без основание, на отпаднало основание или неосъществено основание, което предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация. В гражданското право не се допуска при възмезден договор да се иска връщане на получената от едната страна имуществена престация, защото насрещната страна е пропуснала да осъществи своето имуществено право в срока на погасителната давност. В менителничното право е допуснато отклонение от принципа на гражданското право, а именно, че изтеклата погасителна давност е пречка да се осъществи принудително имуществената престация. Обратно, специалният иск по чл. 534 ТЗ за неоснователно обогатяване, принадлежи на приносителите на запис на заповед, или менителница, които менителнични искове са погасени по давност /прескрибирани менителнични ефекти/, или не са извършили необходимите действия за запазване на правата си по тях /преюдицирани менителнични ефекти/, и това право на иск възниква само и единствено от момента на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед, или чека – чл. 534 ал. ІІ ТЗ. Искът ще бъде основателен само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността на реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така защото вземането по ценната книга е прескрибирано или преюдицирано и не може да се инкасира дължимата сума. Обогатяването за издателя на процесния запис на заповед ще се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението. От горното следва, че искът по чл. 534 ТЗ, макар и да е иск за неоснователно обогатяване, се различава съществено от исковете по чл. 55-59 ЗЗД, и за установяване на основателността му не трябва да се изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма, и този извод се налага от специфичността на менителничните правоотношения. Да се търси неоснователно получена имуществена облага при липса на начално основание, отпаднало основание или неосъществено основание в производство по иск по чл. 534 ТЗ, означава да се обезсмисли съществуването на самия иск и да се приеме априори неговата неоснователност. Предвид горното ВКС, ІІ т. о. счита, че частично предявеният иск за сумата 35 000,00 лв., представляваща левовата равностойност на част от вземането по записа на заповед от 17.01.2000 год., издаден за 72 800,00 германски марки, е основателен и следва да се уважи, ведно с присъждане на лихви върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното й плащане, и направените в досегашните производства съдебни разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение № 29/27.02.2008 год. по гр. д. № 613/2007 год. на Великотърновския апелативен съд и вместо него постановява: ОСЪЖДА К. П. М. от гр. В., ул. “. № 5, да заплати на Г. Ц. Ц. от гр. С., ул. “. № 10, сумата 35 000,00 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, на основание чл. 534 ал. І ТЗ по иск предявен като частичен иск за вземане по запис на заповед от 17.01.2000 год., издаден за 72 800,00 германски марки, ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от 11.04.2006 год. до окончателното й плащане, както и съдебни разноски за всички съдебни производства в размер на 3 870,00 лв. /три хиляди осемстотин и седемдесет лева/.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: