Р Е Ш Е Н И Е № 114/2016 г. гр.София, 19.01.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 1357 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. С определение № 204 от 12.05.2016 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 142 от 22.12.2015 г. на Окръжен съд – Видин по в.гр.д. № 380/2015 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно правомощията на въззивния съд да осъществи контрол при оплакване за допуснато процесуално нарушение на чл. 214, ал. 1 ГПК, изразило се в липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по искане за изменение на иска. В жалбата, подадена от В. Е. Н. чрез адвокат Л. И. от АК – В., се поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, предвид отказа да бъде упражнен въззивен контрол върху процесуалното бездействие на първоинстанционния съд по заявено искане за изменение на иска. Моли решението на Окръжен съд – Видин да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК. Претендира присъждането на разноски за защитата пред ВКС. Ответниците по касация Е. Т. А. и В. Е. А. не са депозирали отговор на касационната жалба, не се явяват в откритото съдебно заседание и не вземат становище по жалбата. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното: Като собственик на парцел XIV-298 в кв. 36 по РП на [населено място], общ. В., касаторката В. Е. Н., е сезирала Районен съд – Видин с искове по чл. 108 ЗС, както следва : (1) срещу Е. Т. А. – иск за предаването на 53 кв.м., намиращи се в частта на парцел XIV-298 към притежавания от тази ответница ПИ 302 и (2) срещу В. Е. А. - иск за предаването на 7,50 кв.м., намиращи се в частта на парцел XIV-298 към притежавания от тази ответница ПИ 301. След изслушано в о.с.з. 18.05.2015 г. допълнително заключение на СТЕ, устно и в присъствието (лично и чрез процесуални представители) на всички страни по делото, В. Е. Н. е заявила изменение на исковете чрез намаляване на претендираните за ревандикиране площи от собствениците на двата съседни недвижими имота, привеждайки искането си в съответствие със заключението на СТЕ. Съответно – искането й за осъждането на собственицата на ПИ 302 Е. Т. А. се е ограничило до претенция за предаването на 17,50 кв.м., а искането й за осъждането на собственицата на ПИ 301 В. Е. А. се е ограничило до претенция за предаването на 1,00 кв.м. Процесуалните представители на ответниците изрично са заявили, че не възразяват срещу заявеното изменение на исковете. Районният съд е обявил, че по искането по чл. 214 ГПК ще се произнесе в следващото съдебно заседание. Такова е проведено на 15.06.2015 г., но съдът е пропуснал да се произнесе по реда на чл. 214 ГПК. Последвало е постановяването на първоинстанционно решение, с което исковете са уважени в пределите, установени с допълнителното заключение на СТЕ, а за разликите над тези площи до първоначално заявените размери исковете са отхвърлени. При този изход на спора на ищцата не е присъден пълния размер на направените от нея разноски, като при това е натоварена с отговорност да заплати разноски на противната страна, съразмерно на отхвърлените части от исковете. Последвало е подаването на въззивна жалба от В. Е. Н., насочена само срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение (в осъдителната му част същото не е обжалвано и е влязло в сила на 25.08.2016 г.). С въззивната жалба е поддържано оплакване, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е пропуснал да се произнесе по реда на чл. 214 ГПК. Заявено е искане Окръжен съд – Видин да отстрани порочното процесуално действие, като самият той допусне изменението на иска и съответно – отмени решението в отхвърлителната част и преразгледа изцяло въпроса за разноските. В отговор на искането, в о.с.з. 25.11.2015 г. въззивният съд е приел, че дори искането по чл. 214 ГПК да е било направено своевременно, то е принципно недопустимо произнасянето по него да се осъществи след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като в мотивите на мнозинството от членовете на съдебния състав е прието, че изменението на иска става по реда и при условията на чл. 214 ГПК. Първоинстанционният съд е длъжен да постанови определение, с което да допусне или да не допусне изменение на иска. При липсата на такова определение следва да се приеме, че въпреки направеното от ищцовата страна искане, на практика няма изменение на иска. Съответно - съдът е длъжен да се произнесе по петитума, формулиран в исковата молба, а не по петитума, формулиран в молбата за изменение на иска – така, както е процедирал и Видинският районен съд. Съдията – докладчик е подписал въззивното решение с особено мнение, в което е обосновал становището, че в атакуваната част първоинстанционното решение е недопустимо като постановено „свръхпетитум”. Посочил е, че в хипотеза на изменение на иска, изразяващо се в промяна на петитума при запазване на основанието, не е необходима предварителна преценка на съда за неговото допускане. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното (в о.с.з. 18.05.2015 г.) процесуално искане в установената от закона форма съставлява порочно процесуално действие на съда, което следва да бъде отстранено по реда на въззивния контрол. По основанието за допускане на касационното обжалване: С Решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, ІV г.о. е даден отговор на процесуалноправния въпрос за съдържанието на изявлението за изменяване на размера на петитума на предявения иск. Посочено е, че искът се предявява във формата на писмена искова молба, като в основанието се посочват фактите и обстоятелствата, които пораждат претендираното право, а в петитума – неговото съдържание. При изменението на иска по основание ищецът добавя нови факти или изоставя твърденията си за посочени факти, а при изменението на петитума той посочва право с различно съдържание. Ищецът може също, като запази същото право предмет на делото, да измени петитума само по размер, променяйки го в количествено отношение – да претендира повече или по-малко от същото право или друг вид защита (като премине от установителен към осъдителен иск или обратно). При действието на чл. 214 ГПК отсъствието на нарочно определение на първоинстанционния съд за приемане на изменението, а в хипотезите на измененията по чл. 214, ал. 1, изр. 1 и 2 ГПК също и недаването на подходящ срок за отговор на ответника, неизготвянето на допълнителен доклад и недаването на указания във връзка с приетото изменение, са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за които въззивният съд не следи служебно. Споделяйки горното тълкуване на чл. 214 ГПК, в отговор на въпроса за правомощията на въззивния съд да осъществи контрол при оплакване за допуснато процесуално нарушение на чл. 214, ал. 1 ГПК, изразило се в липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по искане за изменение на иска, настоящият състав намира следното: Сега действащият ГПК въвежда редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от страните с цел ускоряване на гражданския процес. В тази насока са и ограниченията за изменение на иска, предвидени в чл. 214, ал. 1 ГПК, като са установени два различни срока : до приключване на първото заседание за разглеждане на делото (когато изменението засяга основанието на иска или претендираното право - чл. 214, ал. 1, изр. 1 и 2 ГПК) и до приключване на съдебното дирене в първата инстанция (когато изменението е само в размера на предявения иск или се преминава от установителен иск към осъдителен и обратно). Когато ищецът е предприел изменението на иска своевременно, липсата на произнасяне от първоинстанционния съд съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение подлежи на отстраняване от въззивния съд при наличието на обосновано оплакване във въззивната жалба. Задължението за въззивния съд да процедира по този начин пряко произтича от разпоредбите на чл. 2 ГПК и чл. 6 ГПК. В хипотеза, когато се касае до намаляване на претенцията, изменението на иска се съчетава с частично оттегляне (чл. 232 ГПК) или частичен отказ (чл. 233 ГПК) от иска. Когато първоинстанционният съд е пропуснал да установи дали намаляването на претенцията е съчетана с частично оттегляне или с частичен отказ, въззивният съд е длъжен да даде съответните указания на ищцовата страна. В хипотезата на чл. 232 ГПК въззивният съд следва да съобрази и становището на ответната страна, след което да се произнесе по искането по чл. 214 ГПК с нарочно определение. Доколкото определенията, с които съдът се десезира от разглеждането на спора, подлежат на самостоятелно обжалване, то и определението, с което при намаление на претенцията производството частично се прекратява, също ще подлежи на самостоятелно обжалване. В хипотеза, когато след влизане в сила на въззивното определение по чл. 214 ГПК се констатира произнасяне от първата инстанция извън рамките на поддържания от ищеца размер на иска, първоинстанционното решение ще се явява постановено „свръхпетитум” и ще подлежи на обезсилване в съответната част. По основателността на касационната жалба: Предвид дадения отговор на значимия за спора правен въпрос, въззивното решение се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Районният съд е бил сезиран в срока по чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК и във формата, предвидена с чл. 100, изр. 1 ГПК, с искане за изменение на иска по размер, по което е пропуснал да се произнесе. С оглед наличието на обосновано оплакване във въззивната жалба, окръжният съд е бил длъжен да упражни въззивен контрол върху процесуалното бездействие на първоинстанционния съд по така заявеното искане. Отказът на окръжния съд да осъществи такъв контрол на свой ред съставлява съществено процесуално нарушение, което се е отразило на крайния изход, поради което въззивното решение следва да бъде отменено. При условията на чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Видин, при което въззивният съд следва да даде указания на ищцовата страна да заяви дали изменението на иска е предприето при условията на чл. 232 ГПК или чл. 233 ГПК, в съответствие с което и при съобразяване на тълкувателните мотиви на настоящото решение да се произнесе по искането по чл. 214 ГПК с нарочно определение. След влизане в сила на последното, въззивният съд ще следва да извърши преценка за допустимостта на решението на Районния съд при очертания след изменението предмет на делото, в зависимост от което ще следва да преразгледа и въпроса как следва да се разпредели отговорността за разноските, включително тези, направени от ищцата за защитата й пред ВКС (чл. 294, ал. 2 ГПК). По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 142 от 22.12.2015 г. на Окръжен съд – Видин по в.гр.д. № 380/2015 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Видин. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: