Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София, 21.10.2020 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ..…………...…. ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА ……...….......….. и с участието на прокурор …………..……........ИВАЙЛО СИМОВ........……............................……… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 502/2020 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от частните обвинители К. Г., С. Г. и В. Г. чрез повереника им – адв.Е. срещу решение № 63 от 16.04.2020 година по ВНОХД № 614/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. В касационната жалба на частните обвинители са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК и към ВКС е отправено искане за изменение на въззивното решение, като на основание чл.354, ал.2, т.4 от НПК бъде приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция. В съдебното заседание пред ВКС частните обвинители К. Г., С. Г., В. Г. и В. К., редовно призовани не се явяват. Явява се техният повереник – адв.Е., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същото искане. Подсъдимият П. Д., редовно призован се явява, като лично и чрез защитника си – адв.В. изразява становище в подкрепа на въззивния съдебен акт, като намира жалбата на частните обвинители за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП също намира жалбата на частните обвинители за неоснователна, а решението на АС – гр. Пловдив за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 101 от 07.11.2019 г., постановена по НОХД № 1924/2019 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия П. К. Д. за виновен в това, че на 09.12.2017 г. в землището на [населено място], обл.П., на път ІІІ-805, километър 8, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген”, модел „Поло“, с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. С. Г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на което отложил за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила на основание чл.66, ал.1 от НК, а по първоначално повдигнатото му обвинение за допуснато нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП го оправдал. С присъдата си ОС – гр. Пловдив наложил на подсъдимия Д. и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /една/ година на основание чл.343г вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалба от частните обвинители чрез повереника им – адв.Е. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 614/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С решение № 63 от 16.04.2020 г. въззивният съд на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК изменил присъдата на ОС – гр. Пловдив, отменяйки я в частта, с която подсъдимият Д. бил признат за виновен за допуснато нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и го оправдал за наличието на причинна връзка между това нарушение и причинения престъпен резултат, а в останалата част съдебният акт на първата инстанция бил потвърден. Касационната жалба на частните обвинители, депозирана чрез повереника им е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.3 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на частните обвинители К. Г., С. Г. и В. Г. е неоснователна. Основните възражения, поддържани от повереника на частните обвинители – адв.Е. са свързани с приложението на материалния закон и справедливостта на наложените наказания на подсъдимия Д.. На първо място се обосновава като неправилно оправдаването на подсъдимия за това да е допуснал нарушения на правилата за движение по чл.20, ал.1 и по чл.20, ал.2, изр.2 от НК въз основа на твърдяно противоречие между изводите на инстанциите по същество и доказателствените материали. Като аргументи в подкрепа на това оплакване повереникът на частните обвинители сочи заключенията на приетите автотехническа и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи, които установявали по категоричен начин, че тези нарушения са допуснати от подсъдимия. Тези доводи не могат да бъдат споделени. От материалите по делото се установява, че същите са били отправени и чрез въззивната жалба от частните обвинители, а Пловдивският апелативен съд е положил дължимите усилия и е отговорил на всички тях, като постановеният от него въззивен съдебен акт напълно покрива стандарта на чл.339 от НПК. В същото време в касационната жалба, освен декларативното несъгласие с възприетата от инстанциите по същество правна квалификация, не се съдържат конкретни съображения в подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон (а такива не бяха изложени и в съдебното заседание пред ВКС), поради което настоящият съдебен състав не намира за нужно да преповтаря детайлния анализ на въззивния съд, който напълно споделя. По-сериозни аргументи са развити в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия Д. с оглед определянето му при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК. Възразява се както срещу размера на кумулативните наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“, така и срещу изпитателния срок, за който изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено. Същите са преценени като несъответстващи на обществената опасност на деянието и като неефективни за постигане най-вече целите на индивидуалната превенция по отношение на подсъдимия. За да прецени основателността на това оплакване, настоящият съдебен състав внимателно обсъди аргументите на Пловдивския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Д.. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е направила задълбочено изследване на всички обстоятелства, имащи отношение към определянето на законосъобразно и справедливо наказание на подсъдимия и е стигнала до верния извод за това, че същото следва да бъде при условията на чл.55 от НК поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, като в случая правилно е приложен разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. В решението си ПАС изчерпателно и коректно е изследвал смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за личността му, трудовата му и семейна ангажираност, оказаното съдействие в хода на разследването, изразеното съжаление за случилото се, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, които го очертават като личност с ниска степен на обществена опасност. Наред с това като смекчаващо отговорността обстоятелство със значителна тежест е прието и поведението на пострадалия пешеходец Г., който движейки се в тъмната част на денонощието по пътното платно в нарушение на правилата за движение по чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП е допринесъл в значителна степен за настъпването на ПТП. В тази връзка следва да се отбележи, че последователно поддържаната теза от частното обвинение за това, че пострадалият се е движел по пътното платно срещу посоката на движение на автомобилите (както повелява цитираната норма от ЗДвП), е в противоречие с всички доказателствени източници, поради което не може да бъде противопоставена на извода за наличие на съпричиняване в значителна степен на вредоносния резултат от страна на самия пострадал пешеходец. Анализът на посочените обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Д. мотивира касационната инстанция изцяло да възприеме изводите на ПАС за това, че установените смекчаващи отговорността му обстоятелства предвид своята многобройност, обосновават определяне на наказанието по правилата на чл.58а, ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, поради което наложеното наказание от 1 /една/ година „лишаване от свобода” възприе като справедливо. След индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Д. по вид и размер, Пловдивският АС е обсъдил задълбочено и начина на изтърпяването му, като е стигнал до извода, че сериозният превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и тяхното естество – трудова и семейната му ангажираност, малкото на брой (4 към момента на произшествието) за дългия период на правоспособност като водач на МПС административни нарушения по ЗДвП, чистото съдебно минало – го очертават като личност с положителна социална ориентация и обуславят възможността поправянето и превъзпитаването му да бъдат постигнати без ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Този извод се подкрепя и от липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства извън обективно високата обществена опасност на зачестилите напоследък престъпления по транспорта, която обаче не следва да бъде разглеждана извън контекста на обстоятелствата по конкретното наказателно производство. Тези аргументи на съдебните инстанции по фактите изцяло се споделят и от ВКС, който в настоящия си състав намира, че наложеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание на подсъдимия Д. от 1 /една/ година „лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години на основание чл.66 ал.1 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК, поради което жалбата на частните обвинители следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Такова е становището на касационния съд и досежно размера на кумулативно наложеното на подсъдимия Д. наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Обстоятелството, че същият е дългогодишен водач на МПС – от 1996 г. и към датата на произшествието за повече от 20 години е санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение с глоби по фиш 4 пъти през значителни интервали от време, не оправдава тезата на частното обвинение за отрицателната му характеристика в това му качество. Тъкмо обратното – то основателно е довело съдебните инстанции по същество до извод, че подсъдимият не е системен нарушител на правилата за движение и за постигане на възпиращия и поправителен ефект на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, определеното в размер на 1 /една/ година наказание „лишаване от право да управлява МПС“ напълно покрива критерия за справедливост. С оглед на това жалбата на частните обвинители следва да бъде оставена без уважение и в тази й част. Водим от изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 16.04.2020 г., постановено по ВНОХД № 614/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.