Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр. София, 20 септември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 676 по описа за 2016 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. С. С. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 103 от 16.05.2016 г, по ВНОХД № 60/16, с което е изменена първоинстанционна присъда на Окръжен съд, Велико Търново, № 35 от 25.05.2016 г, по НОХД № 418/14, като деянието е преквалифицирано по чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК, намалени са сроковете на наложените наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от право да се управлява МПС” до една година, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.04.2014 г, на път, намиращ се в района между [населено място] и [населено място], при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост, е причинил смъртта на С. З. С., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от две години, както и да заплати на наследниците на починалия П. С. З. и З. С. З. обезщетение за неимуществени вреди в размери от по 20 000 лв, заедно със законните последици. С жалбата, насочена срещу наказателната част на въззивния акт, се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, а в допълнение, представено на основание чл. 351, ал. 3 НПК, се сочи и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно, че деянието не съставлява престъпление, че е налице хипотезата на чл. 15 НК, че наложеното наказание е явно несправедливо / не е отчетено съпричиняването на резултата, отказано е приложението на чл. 55 НК /. С жалбата са прави искане да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и подсъдимият да бъде оправдан. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира по всички касационни основания и прави искане за произнасяне в полза на жалбоподателя не само по наказателната отговорност, но и по гражданската такава. Подсъдимият не участва лично в производството пред ВКС. Частните обвинители и граждански ищци изразяват писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС, II НО, № 38 от 25.02.2016 г, по н. д. № 44/16, е отменено първото въззивно решение № 230 от 30.11.2015 г, по ВНОХД № 167/15 по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е изменена първоинстанционната присъда, като деянието е преквалифицирано по чл. 343 а НК, наложените наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от право да се управлява МПС” са намалени до размер на една година и четири месеца, а присъдата е потвърдена в останалата й част. Касационният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което делото е върнато за ново разглеждане във въззивната инстанция с дадени указания. При новото разглеждане на делото са изпълнени указанията от отменителното решение. Що се отнася до оплакването, че и второто въззивно решение страда от процесуални пороци, то не може да бъде обсъждано, тъй като не е надлежно релевирано и отделно, по този въпрос има произнасяне на друг състав на ВКС, като липсва твърдение за неизпълнение на указанията, залегнали в отменителното решение. ВКС намира, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният съд е изложил съображения относно липсата на чл. 15 НК, които са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Избраната от подсъдимия скорост на движение от 76 км/ч се явява несъобразена с конкретните пътни условия: нощно време, валеж от дъжд, мокър асфалт. Водачът е възприел пешеходеца на пътното платно, когато е съществувала техническа възможност да избегне удара / на разстояние 100 м, на прав пътен участък, при добра видимост, осигурена от светлините на автомобила /. Той обаче е нарушил задълженията си по чл. 20, ал. 2 ЗДП, като не е намалил скоростта до безопасна стойност, респективно, не е предприел аварийно спиране, а се е задоволил с незначително намаляване на скоростта и заобикаляне на пешеходеца. При това положение, верен е изводът, че деянието съставлява транспортно престъпление и чл. 15 НК е неприложим. Във въззивния акт са изложени съображения, че пострадалият също е допуснал нарушение на правилата за движение, имащо характер на съпричиняване, тъй като се е движил неправомерно на пътното платно. С оглед на изложеното, материалният закон е приложен правилно: деянието съставлява транспортно престъпление и деецът следва да носи наказателна отговорност за извършването му. При тази хипотеза, не са налице условия за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция, тъй като казусът попада извън обхвата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / липсва осъждане за деяние, което не съставлява престъпление /. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Правилни са разсъжденията на въззивната инстанция, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се реализира при условията на чл. 54 НК. Вярно е оценена степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца, като е отдадено дължимото значение на съпричиняването като смекчаващо обстоятелство. Верен е изводът, че макар и да са налице многобройни смекчаващи обстоятелства: млада възраст на подсъдимия, чисто съдебно минало, критично отношение към деянието, съпричиняване, липсва втората кумулативна предпоставка на чл. 55 НК, а именно: най-лекото, предвидено в закона наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. При превес на смекчаващите обстоятелства и при съобразяване на целите по чл. 36 НК, отмерените от въззивната инстанция наказания / сведени до срокове от по една година /, при приложението на чл. 66 НК, се явяват съобразени с критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не се налага тяхното по-нататъшно смекчаване. Що се отнася до гражданската отговорност, в рамките на настоящата касационна проверка попада единствено преценката за това: дали е изпълнено указанието на първия касационен състав, като отговорът на този въпрос е положителен. Поради това, искането на подсъдимия за намаляване на присъдените обезщетения за вреди е недопустимо и е налице процесуална пречка да бъде обсъждано. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че съпричиняването на престъпния резултат е отчетено още от първата инстанция при определяне на размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди / в този смисъл, недопустимо е това обстоятелство да бъде ценено за втори път и от въззивната инстанция /. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Великотърновски апелативен съд № 103 от 16.05.2016 г, по ВНОХД № 60/16. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: