Р Е Ш Е Н И Е № 117 София 25.06.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3773 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 123 от 22.02.2021г. по касационната жалба на Л. П. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 100236 от 25.08.2020г. по в.гр.д. № 128/2020г. на Апелативен съд Велико Търново, с което потвърдено решение № 57 от 6.02.2020г. по гр.д.№ 490/2018г. на ОС Русе като е отхвърлен иска й, с правно основание чл.45 ЗЗД, срещу доктор И. П. О. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 27 000лв.и 737лв.имуществени вреди, вследствие причинено й увреждане –при проведено през м.01.2015г. лечение на зъб с код 22, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2018г., като решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“АД. Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ съдържанието на исковата молба при предявен иск за присъждане на обезщетение за вреди причинени в резултат на оказана медицинска помощ в нарушение на установените медицински стандарти, пред вид евентуалното противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 2525/2015г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 5554/2013г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 1411/2009г./ В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени становища от процесуалните им представители. Становището, изразено от адвокат П., пълномощник на касаторката е за основателност на предявения иск, след като безспорно е установено, че на посочената дата доктор О. е перфорирала втория горен зъб на ищцата при пломбирането му. Това е станало причина за развитие на възпалителен процес, който е следвало да се лекува от други специалисти. Нейното поведение е признато за лекарска грешка от Етичната комисия и й е наложено наказание. Месец по-късно е установено, че перфорацията е към зъб 23, каналът не е обработен и това е причинило възпаление на меките тъкани. Впоследствие са извършвани и други медицински лечения и се е стигнало до перфорация на максиларен синус. Независимо, че експертизата отрича връзка между пробиването на зъба и максиларния синус, налице е виновно поведение на ответната страна, заради причиненият от нейните действия възпалителен процес, довел до морални и материални вреди на касаторката, които тъй като са в причинна връзка с него, следва да бъдат обезщетени. Становището, изразено от адвокат Р., пълномощник на доктор О. е за неоснователност на подадената касационна жалба. Заявява, че не съществува медицински стандарт за дейността на лекаря и в тази връзка Правила за добра медицинска практика не са приемани. Отделно, по делото няма ангажирани доказателства, които да установяват виновно поведение. Установеният хроничен максиларен синуит, в ляво, не е причинен от твърдяна перфорация и няма зъбен произход. Позовава се на приетото заключение на експертиза, съгласно което няма връзка между максиларния синус на ищцата и устната й кухина. Няма и налична перфорация на зъб 22 към настоящия момент /същият е екстрахиран/. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното : По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав изцяло споделя вече установената съдебна практика, съгласно която – когато ищецът претендира вреди, в резултат на лекарска грешка, неговото задължение по чл.127, ал.1, т.4 ГПК да изложи обстоятелствата, на които се основава иска, не следва да се тълкува буквално. Това е така, защото се касае до специализирана медицинска материя, във връзка с която ищецът обичайно не разполага с точни познания, поради което не може да се очаква от него да е прецизен при обосновката и оценката на всички настъпили факти и обстоятелства. С оглед на това, когато ищецът е описал конкретното вредоносно събитие, свързано с предприетата медицинска интервенция и настъпилите последици за здравословното му състояние и е ангажирал доказателства за тяхното установяване, не може да се приеме, че в претенцията му не е включено конкретно негативно изменение и това да е повод за отхвърляне на иска за вреди за съответстващата му част. Основанието на иска са фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси. В конкретния случай е безспорно по делото, че в началото на м.01.2015г., ищцата поради наличие на болка във втори горен зъб, вляво, е посетила кабинета на доктор О., за да потърси от нея медицинска помощ в качеството й на лекар по дентална медицина. След проведен преглед й е обяснено, че следва да се направи пломба, за което ищцата се е съгласила. По време на лечението, е била извършена перфорация на зъба. Последното се установява от представения Констативен протокол от 18.12.2015г. на лекарска комисия по професионална етика при Българския зъболекарски съюз – Районна колегия Русе, изготвен във връзка с подадена от пострадалата жалба, по реда на чл.93 от Закона за здравето, в която тя се е оплакала от некоректно лечение, липса на информирано съгласие, причинени силни болки по време и след лечението. Комисията, след като се е запознала с представените три броя сегментни снимки и три диска с панорамни снимки, „направени през различни периоди“на 2015г. е стигнала до следните констатации: „По време на лечението на втори горен зъб се установява ренгенологично, недвусмислено патологичен ход извън кореновия канал, водещ в дистална посока. Има разширена перидонтална цепка и просветляване в апикалната част от лекувания зъб. Няма проведено ендодонско лечение и обтуриране на кореновия канал.Това се установява и на последната панорамна графия от 28.10.2015г.“ Решението на Комисията, състояща се от трима специалисти по дентална медицина е: „Комисията смята, че колегата е допуснал пропуск в лечебния процес – не е завършил ендодонтското лечение, неправомерно е взел хонорар без да обтурира кореновия канал“. „Комисията смята, че на д-р И. О. трябва да се направи устна забележка и да възстанови хонорара, взет за непроведеното до край ендодонско лечение“. С уведомително писмо изх.№ 225 от 29.10.2018г., съдът е информиран, че на д-р О. не е наложено административно наказание. Заключението на Комисията е потвърдено и от разпита на свидетеля С., също лекар дентална медицина, който е извършил преглед на ищцата непосредствено след случая и на 21.06.2015г. е изготвил медицинска бележка за състоянието й /стр.15/. В нея е отразено следното: „От направената интраорална ренгенография се вижда голяма обтурация и странична перфорация на корана в посока на зъб 23. Няма данни от Rogr за обработка на канала. Считам, че усложненията са настъпили от перфорацията и липсата на еднодонско лечение“. Тази своя констатация за наличие на перфорация и липсата на еднодонско лечение, той е потвърдил при разпита си, извършен пред съда. Посочил е и че „ при всяка перфорация на зъба и при такава давност, защото тя дойде при мен след половин година, има загуба на костта. Възпаляват се меките тъкани, което се изразява с отток, болка и дискомфорт“. Наличието на „перфорация в средната част на кореновия канал на зъб 22“ се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза. Свидетелят С. е потвърдил, че пациентката е изпитвала силни болки и е споделила, че през изминалата половин година /до м.06.2015г./ „е посетила много зъболекари“, „ходила е на много места и се е чудела какво да прави“. Последното се потвърждава и от показанията на свидетеля Х. /нейн съпруг/, който е присъствал по време на всички посещения на съпругата си в лекарския кабинет на д-р О., включително и по време на първото през м.01.2015г. Той установява, че по време на работата на д-р О., ищцата е изпитала силна болка, извикала е и когато той е погледнал е видял, че тя стои изправена и се държи за устата. След като е попитал какво става, д-р О. е казала, че няма проблем. Вечерта съпругата му е изпитвала силни болки, наложило се е да пие обезболяващи. При следващото посещение в кабинета на д-р О. отново се е повторило същото – изпитала е силна болка и е станала от стола. Тогава ответницата е обяснила, че е направила малка грешка, но ще изпрати пациентката на лечение при колеги. При третото им посещение, д-р О. е отказала отправеното предложение да ги препрати за лечение при колеги и им е казала да се оправят сами. Причиненото страдание на съпругата му е станало причина да не продължат работата си в Германия /до м.01.2015г.двамата са работили в кухня в Германия и решили да се върнат, за да лекуват зъбите си/, а да останат в България. От устата на съпругата му постоянно е изтичала течност. Тя е държала кърпичка и това е направило невъзможно работата им с храна, в кухня. Освен това заради състоянието си, тя се е притеснявала и е спряла да се среща с хора. Болките са продължили дълъг период от време. Наложили са се консултации с различни специалисти. Обикаляли са различни градове- Русе, Тутракан, София /в „Токуда“ и „Пирогов“/, посещавали са частни кабинети. Наложил се и продължителен прием на антибиотици, като накрая зъбът е бил изваден. Страданията са продължили до операцията във [населено място], която била тежка, с пълна упойка и въпреки това много болезнена. Безспорно е и че през м.06.2018г. ищцата е била лекувана в УМБАЛ „Св.Марина “ гр.Варна от хроничен максиларен синуит, вляво. Извършена е радикална антротомия, операция при която се навлиза в синусната кухина, с цел да се отстрани възпалителна тъкат. Вещите лица, изготвили приетото заключение на съдебно медицинска експертиза са категорични, че няма връзка и извършената операция не е в резултат на разпробиването на костта на зъб 22, което е станало през 2015г. При така установените обстоятелства, независимо че въззивният съд е приел за безспорно установено, че д-р О. е направила грешен ход с който е причинила перфорация на кореновия канал, е отхвърлил иска поради неустановяване на твърдените в исковата молба – възпалителен процес в костта, причинило увреждане на максиларния синус. Решаващият му мотив е за липса на доказателства, установяващи твърдяното в исковата молба противоправно поведение – допусната перфорация на максиларен синус. Посочено е, че акцентирането на разпробиването на канала, липсата на лечение и загуба на зъб е навеждане на ново обстоятелство, в хода по същество и в жалбата, което като несвоевременно, не следва да се обсъжда. Имайки пред вид изложените факти и даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд, поради което счита постановения от него акт за неправилен. В исковата молба ищцата е описала конкретното вредоносно събитие, настъпило при посещението й за лечение в кабинета на д-р О. през м.01.2015г., предприетата спрямо нея медицинска интервенция и настъпилите последици за здравословното й състояние, като е ангажирала доказателства за тяхното установяване. Това, както и че е посочила че счита, че „при провеждане на дентално лечение на втори, горен, вляво зъб 23, ответницата е действала в отклонение на добрите дентални практики“, в резултат на което се е стигнало до усложнения, е достатъчно за определяне на фактите, с които тя свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси. Решаването на въпросът – дали в резултат на това е получена инфекция на горната челюст, довела до максиларен синуит - изисква медицински познания, каквито от ищцата не могат да се очакват, поради което не може предметът на делото да се счита лимитивно ограничен до посоченото от нея като твърдяно противоправно поведение. Въззивният съд е следвало да извърши преценка - дали от тези изложени от ищцата факти и обстоятелства, които са установени въз основа на ангажираните по делото доказателства – се извежда противоправно действие или бездействие на ответната страна, в качеството й на лекар. Съдебната практика /вж.напр.решение по гр.д.№ 985/2020г. на ІV г.о./ приема, че противоправно е поведението, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ– чл.79, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл.6, ал.1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, ал.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество, което понятие е посочено в чл.80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, посочени в чл. 86, ал.1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал.1 ЗЗ. В конкретния случай, противоправно действие и бездействие е налице, след като е установено както неправилно извършена манипулация, довела до перфорация на зъб, така и липса на предприето ендодонско лечение. Вината, съгласно чл.45 ЗЗД се предполага, като в тежест на ответната страна е да обори тази законова презумция. В случая това не е направено. Медицинската дейност е правнорегламентирана дейност, а в случая е установено неизпълнение на основни задължения от страна на лекаря – фактът че е допусната перфорация в канала на средната третина на зъб 22, означава че не са приложени изискуемите се диагностични и лечебни методи, които са общоприети и отговарят на съвременното ниво на диагностика и лечение. Установено е, че не е осъществено безопасно и безболезнено лечение, с което не е изпълнено и задължението за гарантиране правото на пациента на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му. Липсата на предприето еднодонско лечение след допуснатата перфорация нарушава и правото на пациента да получи ясна и достъпна информация за здравословното си състояние и след допуснатия грешен ход да бъде уведомен за методите за евентуалното му лечение./Според експертите, изготвили приетата експертиза, вж.стр.292, перфорацията на част от корена на зъб изисква лечение, което може да е хирургично или нехирургично. Ако не се лекува, настъпване на оздравителен процес не е възможно, вж.стр.300/. Предявеният иск е основателен, защото са налице поставките на чл.45 ЗЗД – противоправно поведение, вреда, изразяваща се в болки и страдания и причинна връзка. С показанията на свидетеля Х., които съдебният състав възприема изцяло, отчитайки освен че е съпруг на пострадалата, още и че е отлично запознат със случилото се и е с най-непосредствени впечатления от преживяното от нея. По делото е установено не само, че в продължение на значителен период от време тя е изпитвала силни болки, изискващи приемането на обезболяващи и антибиотици, като страданията й са били не само физически, но и причинени от неизвестността какво следва да се предприеме, от липсата на сигурност, че оздравяването е възможно, от липсата на възможност да поддържа социални контакти и да продължи живота си по обичайния начин. Установено е и че именно причиненото увреждане, е променило живота не само на ищцата, но и на семейството й. Тя и съпругът й са имали работа в Германия, която заради допуснатата перфорация и непредприето последващо лечение – е следвало да напуснат като несъвместима с последиците от причиненото /от устатата на ищцата е излизал секрет, който я е възпрепятствал да работи обичайната й работа в кухня/. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав приема, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв., които счита, че покриват критерия на чл.52 ЗЗД, изискващ в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди. В останалата част иска е неосновантелен и следва да се отхвърли. С оглед цената на иска от 737лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, претенцията за имуществени вреди, не може да е предмет на разглеждане, поради което в тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената касационна жалба от Л. П. Х. от [населено място] против въззивно решение № 100236 от 25.08.2020г. по в.гр.д. № 128/2020г. на Апелативен съд Велико Търново в частта му, с която е отхвърлен иска на Л. П. Х. против И. П. О., с правно основание чл.45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди. ОТМЕНЯ въззивно решение № 100236 от 25.08.2020г. по в.гр.д. № 128/2020г. на Апелативен съд Велико Търново, с което потвърдено решение № 57 от 6.02.2020г. по гр.д.№ 490/2018г. на ОС Русе в частта, с която е отхвърлен иска на Л. П. Х., с правно основание чл.45 ЗЗД, срещу доктор И. П. О. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата между 15 000лв. и 27 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА И. П. О., от [населено място], [улица] да заплати на Л. П. Х. от [населено място], [улица], вх.1, ет.5, на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 15 000лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждане, причинено й във връзка с проведено лечение през м.01.2015г. на зъб с код 22, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2018г., като решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“АД. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 100236 от 25.08.2020г. по в.гр.д. № 128/2020г. на Апелативен съд Велико Търново в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно, с изключение на частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, която част подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването, пред друг състав на Върховен касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.