4 Р Е Ш Е Н И Е № 153 София, 25.10.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1850 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.18 от Закона за политическите партии /ЗПП/. Образувано е по касационна жалба на „Християнреформистка партия“, представлявана от председателя на Политическия съвет адв. д-р В. П. К., чрез адв. Н. С. срещу решение от 01.06.2017г. по ф.д. № 8028/2007г. на СГС, ТО, VI-16 състав, с което е отказано вписване в регистъра на политическите партии при СГС по партидата на партията прекратяването й поради саморазпускане, заявено с молба вх. № 56200/27.04.2017г. Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като твърди, че Законът за политическите партии съдържа ясна и изчерпателна уредба на въпроса за саморазпускането на партията, поради което ЗЮЛНЦ не следва да се прилага субсидиарно. С оглед на това счита, че съдът е следвало да направи извод, противоположен на възприетия, а именно, че взетото съгласно устава решение на конгреса за саморазпускане на партията отговаря на всички изисквания на особения закон и следователно е законосъобразно. Излага съображения, че с решаването на въпроси, които са поставени инцидентно в работата на събранието, не са нарушени правата на партийните членове, тъй като задължение на всеки партиен член съгласно устава е да се съобразява с него и решенията на партията и от това следва, че всеки член е наясно с възможността за взимане на решения от конгреса по въпроси, включени допълнително в точка „Други“ от дневния ред. Твърди, че при неотклонно придържане към реда за свикване и провеждане на конгреса дезинтересирането на голям брой партийни членове от работата на конгреса не прави изявената от присъстващите членове воля невалидна и непораждаща последици, а заключението на съда в този смисъл представлява недопустима пряка намеса в правата на членовете на партията – участници в конгреса. Поддържа още, че при липса на конкретни правила в ЗПП за ликвидацията при прекратяване, съгласно препращането на §2 ПЗР на ЗПП следва да намерят субсидиарно приложение общите правила за ликвидацията, уредени в чл.14-чл.16 ЗЮЛНЦ, както и тези в чл.266 и сл. ТЗ, съответното приложение на които е предвидено от чл.14, ал.4 ЗЮЛНЦ. В тази връзка поддържа, че писмените доказателства по чл.42, ал.1 ЗПП и чл.5, ал.10 КСО са неотменима част от открита процедура по ликвидация, поради което непредставянето им на този етап на производството не е в нарушение на закона. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено вписване на заявените обстоятелства. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението за саморазпускане на партията е незаконосъобразно, тъй като е взето в нарушение на императивната норма по чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ, приложима по силата на §2 ЗПП при липса на изрична разпоредба относно начина на вземане на решения от върховния орган на партията, забраняваща на върховния орган вземането на решения по въпроси, които не са предварително обявени като дневен ред в поканата за свикване на К.. Поддържа още, че не са изпълнени и изискванията на чл.42, ал.1 ЗПП, която като специална норма задължава органа, взел решението за саморазпускане на партията, да определи начина на разпореждане с имуществото й. Поради това счита, че правилно регистърният съд е отказал вписване на заявеното обстоятелство, което не е възникнало валидно. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направените оплаквания и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.18, ал.1 З. от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд е отказал вписване в регистъра на политическите партии по партидата на политическа партия „ХРИСТИЯНРЕФОРМИСТКА ПАРТИЯ“ на прекратяване на партията поради саморазпускане. За да откаже вписване на исканите обстоятелства, съдът е обсъдил относимите разпоредби на действащия устав на партията /чл.15, ал.1, т.5 вр. чл.32, т.3/ и е приел, че конгресът е неин върховен орган, в компетентност на който е възложено вземане на решения за саморазпускане на партията. Приел е, че съгласно представения списък членовете на партията са 106, конгресът е започнал работа един час след обявения в поканата начален час – 11.00 часа при участие на 8 лица, т.е. при наличие на спадащ кворум, и е взел решение за саморазпускане на партията, който въпрос не е включен в дневния ред. Приел е, че съгласно § 2 ПЗР на ЗПП за неуредените в закона въпроси се прилага ЗЮЛНЦ, разпоредбата на чл.29, ал.3 от който изрично предвижда, че по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не може да се вземат решения. В тази връзка е изложил съображения за противоречие с посочената императивна разпоредба на чл.15, ал.5 от устава на партията, предвиждащ възможност конгресът да вземе решение дали да решава въпроси, предложени за обсъждане в рамките на точка „Други“ от дневния ред, като е посочил, че всеки от членовете на партията е направи своя избор дали да упражни правото си на участие в работата на конгреса именно с оглед обявения дневен ред и затова е съществено нарушаване на правата на партийните членове решаване на въпроси, поставени инцидентно в работата на събранието. Изтъкнал е и липсата на решение по чл.42, ал.1 ЗПП относно начина на разпореждане с имуществото на партията, както и на доказателства за спазване на чл.5, ал.10 КСО. Съгласно чл.533 ГПК съдът е длъжен да извърши проверка за наличие на условията да вписване на исканите обстоятелства, като съобрази дали взетото решение на върховния орган на партията е съобразено със закона и устава й относно начина на свикване и провеждане на конгреса, респективно приемане на решение. В чл.15, ал.1 от действащия устав на партията е предвидено, че конгресът е неин върховен орган и взема решения по посочените въпроси, в това число за преобразуване или прекратяването й /т.5/. Съгласно чл.15, ал.5 конгресът се свиква чрез покана, която се публикува най-късно 30 календарни дни преди датата на провеждането му на официалната електронна страница на партията и/или в национален ежедневник – печатно издание, като в поканата се посочва от кого се свиква конгресът, дневния ред, дата и начален час, който не може да бъде по-ранен от 10 часа, и място на провеждане на конгреса. Предвидено е, че в дневния ред задължително се включва и точка „Други“, по която могат да се правят предложения от всеки присъстващ за разглеждане на въпроси и конгресът решава дали въпросът да бъде разгледан и да се вземе решение по него. В настоящия случай проведеният на 08.04.2017г. конгрес е свикан съобразно изискванията на действащия устав. В поканата е посочен следният дневен ред: 1. Откриване; 2. Отчетен доклад и дискусия; 3. Изменение и допълнение в програмата и устава на партията; 4. Избор на ново ръководство; 5. Изработване стратегия за участие в следващи избори; 6. Други; 7. Закриване. С оглед броя на явилите се членове на партията и съгласно чл.15, ал.8 от устава конгресът е проведен в хипотезата на спадащ кворум. По т.6 от дневния ред – „Други“ е направено предложение за включване на въпроса за вземане на решение за саморазпускане на партията по чл.32, т.3 от устава и това предложение е прието от конгреса. Настоящият състав намира, че при липса във включения в поканата дневен ред на въпрос за саморазпускане на партията, в нарушение на закона е взето от конгреса решение по този въпрос. Законът за политическите партии не урежда начина на вземане на решения от върховния орган на партията, поради което съгласно § 2 ПЗР на ЗПП следва да намери приложение разпоредбата на чл.29 ЗЮЛНЦ, ал.3 от който предвижда, че по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не може да се вземат решения. Предвидената в чл.15, ал.5 от устава на партията възможност по точка „Други“ в обявения дневен ред да се правят предложения от всеки присъстващ за разглеждане на въпроси и конгресът да решава дали въпросът да бъде разгледан и да се вземе решение, не може да обоснове противния извод. В тази част уставът противоречи на императивната разпоредба на чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ, охраняваща правата на членовете на политическата партия. В тази връзка, настоящият състав не възприема доводите на касатора, че с вземане на решение по въпрос, който не е включен в обявения в поканата дневен ред, не се нарушават правата на партийните членове, тъй като те са наясно с възможността за вземане на решения от конгреса по въпроси, включени допълнително в точка „Други“ от дневния ред. В настоящия случай, при обявен в поканата дневен ред, включващ промени в устава на партията, избор на ново ръководство и изработване на стратегия за участие в следващи избори, с включването в точка „Други“ на въпроса за саморазпускане на партията, който очевидно няма връзка с останалите въпроси и е насочен към постигане на противоположни правни последици– прекратяване на партията, правата на неявилите се на конгреса членове са нарушени. Настоящият състав не споделя мотивите на СГС, че по отношение на политическа партия не се предвижда извършване на ликвидация, тъй като при прекратяване на юридическото лице такава следва да бъде извършена с оглед уреждане на отношенията с кредиторите. При липса на уредба в Закона за политическите партии, извън задължението по чл.17, ал.1, т.7 за вписване на имената и адреса на ликвидаторите, следва съгласно § 2 ПЗР на ЗПП да намерят приложение правилата на ЗЮЛНЦ. Липсата на решение по чл.42, ал.1 вр. чл.38, ал.1 ЗПП на върховния орган на партията, компетентен да вземе решение за нейното саморазпускане, и по отношение на начина на разпореждане с имуществото й, не е пречка за вписване прекратяване на партията, тъй като такова решение може да бъде взето и впоследствие в хода на извършваната ликвидация. Липсата на удостоверение по чл.5, ал.10 КСО също не е пречка за вписване на прекратяването на политическата партия поради саморазпускане, тъй като изпълнението на изискванията на посочената разпоредба е свързано с извършването на ликвидация. По изложените съображения настоящият състав намира, че заявеното за вписване обстоятелство не е валидно възникнало и постановеният от СГС отказ е законосъобразен. С оглед на това обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 01.06.2017г. по ф.д. № 8028/2007г. на СГС, ТО, VI-16 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: