Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 06.07.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Бисер Троянов Членове: 1. Петя Шишкова 2. Надежда Трифонова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 622 за 2020 г. Касационното производство е образувано по протест на Апелативната специализирана прокуратура и по жалба на подсъдимия З. К. К. против въззивна присъда № 7 от 04.10.2019 г. по в.н.о.х.д. № 513/ 2018 г., по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, ІІ състав. С касационния протест се атакува въззивната присъда в оправдателната ѝ част с довод за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата и на приетите фактически изводи по обвинението за изнудване по чл. 213а от НК. Протестиращата прокуратура счита оправдаването на подсъдимите Т. Г. П. и З. К. К. за незаконосъобразно и в нарушение на правилата за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. Предлага да бъде отменена новата присъда на въззивния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане. С жалбата на подсъдимия З. К. К., изготвена от защитника му адвокат И. Н., се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. С нея се обжалва въззивната присъда в осъдителната й част, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт и подсъдимият К. е признат за автор на престъпление по чл. 128 от НК. Касаторът твърди, че доказателствата са разглеждани едностранно и в подкрепа само на обвинителната теза, което е довело до нарушаване на процесуалните правила и до неправилното му осъждане за престъпление, което не е извършил. Алтернативният довод за явна несправедливост на наложеното наказание е обоснован с неправилната оценка на личността на жалбоподателя. Прави искане за отмяна на въззивната присъда в потвърдителната ѝ част и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. С писмено възражение от адвокат К. Г., защитник на подсъд. К., се поддържа, че въззивната присъда в протестираната ѝ част е правилна и законосъобразна, постановена е в изпълнение на задължителните указания от предходното решение на касационния съдебен състав акт и не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъда потвърдена. В осъдителната част обжалваният от подсъдимия съдебен акт е неправилен, тъй като не е даден отговор на значимите въпроси за веществените доказателства, с което е нарушен материалният закон и касаторът незаконосъобразно е осъден за престъпление по чл. 128 от НК, което не е извършил. Настоява за оневиняване на подсъд. К. или в условията на алтернативност – за връщане на делото за ново разглеждане в осъдителната му част, или за намаляване на наказанието с приложение на института на условното осъждане. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него доводи за неправилен доказателствен анализ с отказа да бъдат кредитирани показанията на пострадалата В. за извършеното спрямо нея изнудване по чл. 213а от НК. Касационната жалба на подсъд. З. К. счита за неоснователна, защото обвинението за тежка телесна повреда е доказано, указанията на предходното касационно решение са изпълнени и материалният закон правилно е приложен правилно, а наложеното наказание е справедливо определено. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият З. К. К. и неговият защитник адвокат К. Г. поддържат касационната жалба по съображенията в нея и навеждат аргументи за онези доказателства, от които се черпят изводи за авторството на деянието по чл. 128 от НК. Настояват за удовлетворяване на алтернативните им искания от писмената жалба. В оправдателната част считат съдебният акт за правилен и предлагат да бъде потвърден. Частният обвинител В. П. В. не взема становище пред касационната инстанция. Частният обвинител Й. С. С. изразява съгласието си с доводите на жалбата на подсъд. К.. Подсъдимият Т. Г. П. и защитникът му адвокат Б. Я. намират оправдателната част на въззивната присъда за правилна и законосъобразна, поради което пледират за оставянето ѝ в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите протест и жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 4 от 31.01.2017 г. по н.о.х.д. № 420/ 2015 г. Специализираният наказателен съд признал подсъдимите Т. Г. П. и З. К. К. за виновни в това, че в периода от 03 до 05.02.2014 г. в [населено място], [улица], № **, в сградата на заведение „А. к.“, с цел да принудят В. П. В. да се разпореди със свое право: да сключи договор за охрана на заведението с охранителна фирма „В.“ О., и да поеме имуществено задължение: да заплаща сумата от 240 лв. седмично за охрана на заведението, я заплашили с противозаконни действия с тежки последици за нея – че ще възпрепятстват осъществяваната от нея търговска дейност, чрез недопускане на клиенти в заведението и незаплащане на сметки, че ще затворят заведението и ще стане по-лошо, като деянието е извършено от две лица, както и от лица по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК, действащи по поръчка на организация, която извършва охранителна дейност („В.“ О.), поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК наложил на подсъдимия Т. Г. П. наказания от четири години лишаване от свобода и глоба в размер на четири хиляди лева, а на подсъдимия З. К. К. – наказания от четири години лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лв. Със същата присъда съдът признал подсъдимия З. К. К. за виновен и в това, че на 21.02.2014 г. в [населено място], [улица], № **, в съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, причинил тежка телесна повреда на Й. С. С., изразяваща се в разкъсване на склерата на дясното око с излизане на вътреочни тъкани, довело до постоянна слепота с дясното око, поради което и на основание чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от шест години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд определил на подсъдимия З. К. К. едно общо, най-тежкото наказание за горните две престъпления, а именно: шест години лишаване от свобода, към което изцяло присъединил, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, наказанието глоба в размер на три хиляди лв. Специализираният наказателен съд определил първоначален строг режим за изпълнение на наказанията лишаване от свобода от двамата подсъдими, на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, приспаднал предварителното им задържане, разпоредил се с веществените доказателства и в тежест на подсъдимите възложил разноските по делото. С присъда № 7 от 04.10.2019 г. по в.н.о.х.д. № 513/ 2018 г. Апелативният специализиран наказателен съд, ІІ състав отменил първоинстанционният съдебен акт в частта за престъплението изнудване по чл. 213а от НК, като признал двамата подсъдими Т. Г. П. и З. К. К. за невинни, отменил определеното общо най-тежко наказание на подсъд. К. и потвърдил първоинстанционната присъда в останалата осъдителна част за престъплението за причиняване на тежка телесна повреда по чл. 128 от НК. Въззивното производство е второ по реда, след отмяната на въззивно решение № 33 от 18.11.2017 г. по в.н.о.х.д. № 142/ 2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, І състав с решение № 178 от 12.11.2018 г. по к.н.д. № 283/ 2018 г. на Върховния касационен съд, ІІ наказателно отделение. Касационните протест и жалба са процесуално допустими, подадени са от страни в наказателното производство и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка по реда на чл. 346, т.1 от НПК. І. По доводите на протестиращата прокуратура: Касационният протест е основателен. Въззивният съд е оправдал подсъдимите Т. П. и З. К. по решаващите съображения, че показанията на частния обвинител В. В. били непоследователни и вътрешно противоречиви, а изключвайки достоверността на нейните изложения се позовал на чл. 177, ал. 1 от НПК и отхвърлил уличаващите данни от приложените специални разузнавателни средства (понастоящем материалите са с изтекъл срок на защита). Макар и съпоставени с други доказателствени средства показанията на частния обвинител са възприети неправилно, като акцент в съдебните разсъждения са факти и събития извън повдигнатото обвинение за изнудване на 3 и 5 февруари 2014 г. За отправените от подсъдимите заплахи спрямо частния обвинител В. отново да наеме тяхната охранителна фирма и да прекрати взаимоотношенията си с конкурентната на свид. Й. С. (комуто подсъд. З. К. причинил по-късно тежка телесна повреда) отсъства въззивен доказателствен анализ. На проведените срещи между двамата подсъдими и частния обвинител (цитирани по-горе) не са присъствали други свидетели, за разговорите не могат да свидетелстват сервитьорите и барманите от заведението, за да бъдат противопоставени на показанията на свид. В.. Ирелевантни на обвинението са и редица факти, чийто широк анализ заема въззивните мотиви – неплатени сметки от консумация в заведението, събития по чупене на чаши, личността на охранителя, който поискал недоговорена сума за двудневна охрана през седмицата, което станало повод за влошаване на търговските отношения между дружеството на частния обвинител В. и охранителната фирма на подсъдимите и мн.др. Събраните чрез специални разузнавателни средства доказателства не са обсъдени задълбочено, като вниманието е било насочено към несъществени за обвинението факти и събития. Изложеното дава основание на касационния съдебен състав да прецени, че въззивният акт страда от липса на мотиви, което съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК е довело до неправилното приложение на материалния закон с оправдаване на подсъдимите Т. П. и З. К. по повдигнатото им обвинение за изнудване по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК. Налице е проявление на касационното правомощие по чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК за отмяна на въззивната присъда в оправдателната ѝ част и връщане на делото за ново разглеждане, за отстраняване на допуснатото нарушение по чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК. Съдебното производство при новото разглеждане следва да започне от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция, на етапа на обсъждане на въпросите по чл. 327 от НПК от колективния съдебен състав. ІІ. По доводите на жалбоподателя З. К. К.: Касационната жалба на подсъдимия К. е неоснователна. Наведените възражения по доказателствата са били поставени на вниманието на предходните съдебни инстанции, обсъдили доказателствените източници по делото. Възраженията на касатора по начина на изземване на дървената бухалка от автомобила на подсъд. К. и предаването ѝ за ДНК-изследване са отхвърлени след задълбочена и логична проверка. Въззивният съд в детайли е проследил действията по изземване на вещественото доказателство (дървена бухалка) в хода на проведеното процесуално-следствено действие, неговото фотографиране, опаковане, запечатване и впоследствие – предаване за експертно изследване. Съдът е намерил подкрепа на изводите си в годността на протокола за претърсване и изземване от 21.02.2014 г. и в показанията на свидетелите Т. и И., чийто непосредствен разпит е провел в изпълнение на указанията в отменителното касационно решение. Макар и да е изпълнил останалите задължителни указания по разпит на техническите помощници А. и С., апелативният съд е изложил собствени разсъждения, заради които не е кредитирал показанията им по делото, предвид забраната на чл. 118, ал. 1 и 2 от НПК да бъдат свидетели участващите в наказателното производство с друго процесуално качество. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика по дела, цитирани във въззивните мотиви (н.д. 156/2009 на ВКС, ІІ н.о., н.д. № 974/ 2014 г. на ВКС, ІІІ н.о., н.д. № 828/2017 г. на ВКС, ІІ н.о. и др.). Следите от кръв (червено-кафяви зацапвания по повърхността на дървена бухалка с дължина от 61,5 см) са експертно изследвани чрез ДНК-профилиране и вещото лице е установило, че произхождат от пострадалия Й. С., а чрез разпита на експерта са изведени допълнителни сведения за времето и намина на приемане на веществените доказателства, за експертното проучване и за отразяване на извършената работа в нарочен дневник и в справка от електронната памет на техническия апарат. В мотивите на л. 16 е проследено времето от предаване на дървената бухалка за изследване до връщане на обекта на разследващия орган. Не са установени факти пораждащи съмнения в произхода на кръвните следи по вещественото доказателство. Въззивният съд е отговорил и на възраженията на защитата за съмнение в работата на полицейския служител свид. Н. с версия за нерегламентирана намеса и въздействие върху дървената бухалка. Подробни съображения са изложени и в мотивите на първоинстанционния съд, които са приети за логични и убедителни от въззивния съд, като за основателността на защитното възражение не е намерена доказателствена подкрепа. Съвкупната преценка на доказателствата и на доказателствените средства е позволила на съда по фактите да обоснове единствено възможната и несъмнена версия за участието на подсъд. К. и на друго неустановено по делото лице в нападението над служител от конкурентна фирма, при което съучастническо деяние е причинена тежката телесна повреда на частния обвинител Й. С. по чл. 128 от НК. Исканията на касатора за оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане са неоснователни, тъй като не бяха констатирани съществени процесуални нарушения, допуснати от съдилищата, чийто актове бяха подложени на касационна проверка (вкл. и мотивите на първоинстанционния съд, възприети за правилни от въззивната инстанция и препращащи към тях). Наложеното наказание на подсъд. З. К. е преценено след съпоставка на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а подбраният размер от 6 години лишаване от свобода съответства на открития от съдилищата точен баланс между високата степен на обществена опасност на деянието и личността на извършителя. Санкцията е поставена малко под средата на законово определените размери за това престъпление. Не бяха открити нови обстоятелства, които допълнително да наложат занижаване на наказанието. Затова и съдът прецени, че не е налице касационното основание за явна несправедливост. Обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен в осъдителната му част следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, воден от изложените мотиви и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 5 и чл. 354, ал. 1, т. 1 и от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 7 от 04.10.2019 г. по в.н.о.х.д. № 513/ 2018 г., по описа на Апелативният специализиран наказателен съд, ІІ състав, в ЧАСТТА, с която подсъдимите Т. Г. П. и З. К. К. са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК, в ЧАСТТА, с която е отменено приложението на чл. 23 от НК спрямо подсъд. З. К. К., като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7 от 04.10.2019 г. по в.н.о.х.д. № 513/ 2018 г., по описа на Апелативният специализиран наказателен съд, ІІ състав, в ЧАСТТА, с която е потвърдена първоинстанционната присъда и подсъдимият З. К. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.