Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи * право на изкупуване от ползвател * възстановяване правото на собственост


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 511

София,19.11,2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1080 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. П. от[населено място] срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 26.06.2009г. по гр.д.№787/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това М. П. П. е осъдена да предаде на С. Х. Л., И. Н. П.,Д. Н. Х.,Н. П. Н., Т. П. Н.,Д. П. П.,А. И. А. и М. И. Б. владението върху собствения им въз основа на решение №502/12.05.1998г. на ПК-В. недвижим имот, представляващ имот с пл.№138 по ПНИ на СО”Р.” от 2002г. с площ от 600кв.м. на основание чл.108 ЗС.
С определение №1099/01.12.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса дали прилагането на скица към решение на ПК/сега ОСЗ/,постановено на 12.05.1998г. е задължителен елемент от производството то възстановяване на собствеността и легитимира ли решението заявителите като собственици на имота,ако такава скица не е била приложена с оглед действуващата към тази дата редакция на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че решение №502/12.05.1998г. на ПК-В. легитимира предявилите иска лица като собственици на процесния недвижим имот,макар към същото да не е приложена скица съгласно изискването на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ,както и че неправилно е прието,че съществуващото в имота към 1991г. бунгало не представлява сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ след като нормативна регламентация към 30.03.1991г. на понятието “сграда” се съдържа само в нормата на чл.303б, ал.3 ППЗТСУ,съгласно който не се смятат за сгради и не подлежат на регистриране маломерни до 8 кв.м. дървени бараки. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният срещу нея ревандикационен иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Х. Л.,Д. П. П., И. Н. П.,Д. Н. Х.,Н. П. Н. и Т. П. Н. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.108 ЗС С. Х. Л.,Д. П. П., И. Н. П.,Д. Н. Х.,Н. П. Н.,Т. П. Н. и Е. С. С.,починала в хода на производството пред първоинстанционния съд и заместена по реда на чл.120 ГПК/отм./ от своите наследници по закон А. И. А. и М. И. Б.,са предявили иск за предаване владението на недвижим имот, представляващ имот с пл.№138 по ПНИ на СО”Р.” от 2002г. с площ от 600кв.м.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявилите иска лица се легитимират като наследници на А. Х. Х. и в това им качество с решение №502/12.05.1998г. на ПК-В. им е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 23.465дка,находяща се в терен по §4 на кв.Г.,[населено място],представляваща по плана на стари имотни граници на м.”Р.” имоти пл.№31 и пл.№20,част от които е идентична с процесния имот. Прието е,че реституционната процедура е проведена и това решение ги легитимира като собственици.
Прието е,че М. П. владее имота без правно основание, тъй като не са били налице предпоставките за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ-в имота към 01.03.1991г. е било изградено дървено бунгало на бетонна основа с площ около 12-13кв.м. без преддверие,т.е. паянтова сграда от едно помещение,която не е предназначена за сезонно или постоянно обитаване и не отговаря на изискванията за сграда към момента на построяването й. Прието е,че постройката не представлява сграда с оглед разпоредбата на §1в,ал.3,т.3 ДР ППЗСПЗЗ и независимо от извършеното плащане,наследниците на П. Г.,на когото през 1982г. имотът е бил предоставен за ползуване, не са придобили правото на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
По въпроса дали прилагането на скица към решение на ПК/сега ОСЗ/,постановено на 12.05.1998г. е задължителен елемент от производството по възстановяване на собствеността и легитимира ли решението заявителите като собственици на имота,ако такава скица не е била приложена с оглед действуващата към тази дата редакция на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата.
В представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №971/27.10.2008г. на ВКС,І ГО по гр.д.№3343/2007г. и решение №2089/02.02.2004г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№2782/2002г. е прието,че решението на ПК /ОСЗ/ за възстановяване на правото на собственост във възстановими стари реални граници,придружено със скица,легитимира правоимащите като собственици на имота.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираните решения на ВКС и в решението, постановено от В. окръжен съд по поставения въпрос на основание чл.290,т.1 ГПК и с оглед на обстоятелството,че досежно изискването за прилагане на скица към решението на ПК/ОСЗ/ като елемент от фактическия състав на възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ,меродавна е онази редакция на закона,която е действувала към момента на постановяване на решението на ПК / сега ОСЗ/, както и че приложение следва да намерят онези правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,които уреждат реда за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи с оглед тяхното местонахождение, предназначение и начин на индивидуализиране,приема за правилно становището,изразено в решение №932/26.06.2009г. на В. окръжен съд по гр.д.№787/2009г.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници,в което се описват размерът и категорията на имота,неговото местоположение,границите,съседите,както и ограниченията на собствеността и основанията за тях,към което се прилага и скица на имота,заверена от ОСЗ. Ако обаче имотът се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ съгласно чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ в редакцията на тази разпоредба,действуваща към 12.05.1998г. ПК /сега ОСЗ/ издава решения за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на §4-4л. И ако преди постановяване на решението по реда на чл.18д,ал.7 ППЗСПЗЗ за съответното землище е изработена карта и регистър на имотите в съществуващи или във възстановими стари реални граници и имотът е индивидуализиран съобразно посочения в тази карта номер, ефектът на възстановяване правото на собственост настъпва от момента на влизане в сила на решението на ПК /сега ОСЗ/ без да е необходимо към решението да е приложена скица,заверена от ПК/сега ОСЗ/. Индивидуализацията на имота в този случай се извършва преди постановяване на решението чрез провеждане на процедура по изработване картата на имотите в съществуващи или във възстановими стари реални граници,при което изрично е предвидена и възможност за подаване на писмени възражения,по които ПК /сега ОСЗ/ е длъжна да се произнесе,и съответната скица към решението представлява всъщност извадка от изработената по реда на чл.18д,ал.7 ППЗСПП от самата ПК /сега ОСЗ/ карта.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
В решение №502/12.05.1998г. на ПК-гр.В.,с което е признато правото на собственост на наследниците на А. Х. Х. върху нива от 23.465 дка,находящ се в терен по §4 на Г.,м. Ф.,имотът е описан като пл.№31 по плана на старите имотни граници на м.Р.,т.е. извършено е препращане към изработена по реда на чл.18д,ал.7 ППЗСПЗЗ карта. Имотът е индивидуализиран чрез посочването на номер,който съгласно чл.18ж,ал.7 ППЗСПЗЗ е единствен за територията на страната и е нанесен в плана на старите имотни граници, поради което правилно въззивният съд с оглед редакцията на разпоредбата на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ към 12.05.1998г. и при съобразяване на реда,по който е извършено индивидуализирането на обекта на възстановяване на собствеността и определянето на неговите граници,е приел,че решение №502/12.05.1998г. на ПК-гр.В. легитимира наследниците на А. Х. Х. като собственици на процесния недвижим имот, независимо от обстоятелството,че към същото не е приложена скица, заверна от ПК.
Правилно е прието също така,че не са налице пречки за възстановяване правото на собственост,тъй като съществувалата в имота към 01.03.1991г. постройка не е представлявала сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Неоснователен е доводът на касатора за приложимостта на разпоредбата на чл.303б,ал.3 ППЗСТУ/отм./,тъй като дори постройката да е с площ над предвидените в чл.303б,ал.3 ППЗТСУ/отм./ 8 кв.м.,ако същата е предназначена за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция, то съгласно §1в,ал.3,т.1 ДР ППЗСПЗЗ не представлява сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. А след като по делото не е установено съществуващата към 01.03.1991г. в имота постройка да представлява сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,вкл. с оглед разпоредбата на §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ,правилно съдът е приел,че предпоставките за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ не са били налице и независимо от извършеното плащане наследниците на П. Г., на когото през 1982г. имотът е бил предоставен за ползуване,не са придобили правото на собственост.
Така постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 26.06.2009г. по гр.д.№ 787/2009г.


Председател:

Членове: