Ключови фрази
Иск за обявяване предварителен договор за окончателен * предварителен договор * договор за покупко-продажба


1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 325
гр. София, 08.02. 2013г.

В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври , две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1683/2011 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на Л. Д. де Г. срещу решение №1028 от 29.12.2010г по гр.дело № 111/2010г. на Софийски апелативен съд , с което след отмяна на решение от 18.11.2009гг по гр.д. № 3313/2006г на СГС,1-ви състав ,е бил уважен иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД при условие , че касаторката заплати на Р. Г. П. от [населено място] , в качеството и на [фирма] сумата 32500 евро в двуседмичен срок . Решението се обжалва само в частта за условието .В останалата част ,с която предварителния договор между страните е обявен за окончанелен ,въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила .
.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствени правила ,незаконосъобразно и необосновано. Въззивния съд е основал изводите си на признание ,което липсва като изявление на ищцата,неправилно е изтъкнал липсата на твърдение за плащане на третата поредна вноска по договора . В случая се касае за факта на плащане на цената,чрез парични преводи на вноски , което ответната страна не е оспорила ,що се касае до размера на паричната сума . Плащането е безспорно установено по размер и от притата по делото експертиза. Нарушен е чл. 175 ГПК при преценката на признанието ,като съдът е въвел теза то да е налице без да е заявено и свързано със спорен факт,не е преценена и доказателствената съвкупност . Неправилен е изводът за признаване от страна на ищцата на различни от установените чрез вещо лице плащания по предварителния договор. Съображения са изложени в писмена защита от адв. Ст. Ц. и Кр. И. ,пълномощници на касаторката .

Ответницата по касационната жалба не е заявила становище по същество.
С определение №812 от 07.06.2012г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , поради противоречие на обжалваното решение с вече приетото по реда на чл. 290 ГПК от ВКС в решение №475/2010 по 1311/09 ІІІ г.о , по въпроса кое изявление по делото може да се приеме за признание и как съда го преценява , в рамките на по- общия въпрос за признаците на признанието ,обстоятелства , от които то се извежда и преценката му от съда съгласно чл. 175ГПК (чл.127ал.2 ГПК отм) .
По въпроса , обусловил допускане до касационно обжалване,Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о намира следното :
Поначало съдебното признание на страната следва да се материализира по делото ,включително да се изрази устно пред съда , а не да се издвежда по преценка от това, че страната не е заявила изгодни правни последици.
Под материализиране в случая следва да се разбира изявление, което недвусмислено и съзнателно изразява твърдение , или отношение към изразено от насрещната страна твърдение .Същото може да е положително или отрицателно ,но за факт, а не за правните последици от него. Твърдението на купувача по предварителен договор каква парична сума е превел на продавача като част от цената, е твърдение за факт . Тезата колко на брой от уговорените със срок парчични вноски в конкретния случай са били надлежно погасени от извършените плащания , е твърдение за правните последици от този факт. Признанието ,като институт на доказателствения процес, е относимо към фактическите,а не към правните твърдения на старните. Изявлението може да изразява и носочена към разрешаване на правния спор воля , това съдът съобразява с оглед диспозитивното начало в процеса .Същественият признак на изявлението за признание обаче е съдържателната връзка със спорните факти по делото , а не е целта , с която то се предприема , нито е необходимо изявилата признание страна да съзнава и възприема фактът като спорен и неизгоден за нея. Поради това правилото на чл.175ГПК, чиито адресат е правоприлагащия съд , насочва към свидетелстващия, а не към диспозитивния характер на изявлението. Само доколкото в него се съдържа признание за факт и ако признанието води до съвпадане във фактическите твърдения на двете спорещи страни , това е указание за тяхната истинност (реш.№475 от 08.06.2010г гр.д№1311/2009 ІІІ г.о) Указанието е изводът за признание с доказателствено значение да бъде свързан с фактическите обстоятелства , като в тази връзка се обсъдят и останалите доказателства за тях .


В обжалваното решение Софийски апелативен съд не се е съобразил с горното изразено в практиката на ВКС разбиране ,споделяно и от настоящия състав ,тъй като е привързал последиците на направено признание към пропуска да се изтъкне благоприятна правна последица от ищцовата страна , още с исковата исковата молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД . Като купувач по договор за изработка и предварителен договор, ищцата е имала задължение да заплати цената от 46 400 евро за имот в стоеж , като преведе при подписването му 900 евро , а остатъкът - на парични вноски, всяка от които с изискуемост ,обусловена от настъпването на последващ факт . При предявяване на иска е заявен общия размер на платеното в полза на продавача ,както и че са погасени изцяло първата и втората вноски ,за третата вноска ищцата не се е ангажирала първоначално и изрично с твърдение ,че същата е изцяло погасена , но е поискала доказателства за това.Четвъртата вноска от 13 900 евро безспорно не е заплатена , тя е следвало да бъде преведена при нотариално прехвърляне на собствеността, а последната част от цената ,в размер на 4700 евро е обвързана с издаване разрешение за ползване на сградата. При произнасянето на решение съобразно условието на чл.297 ал.1 ГПК отм. ( чл.362 ал.1 ГПК) въззивният съд неправилно е възприел липсата на твърдение за погасено насрещно задължание по третата поредна вноска в исковата молба, като признание, че същата не е платена,т.е щом не се заявява изрично и още с иска благоприятната правна последица, свързана с установения в процеса факт, размерът на тази вноска следва да се прибави към задължението и да се присъди в полза на продавача ,независимо от проведеното доказване за нейното плащане и становището на ищцовата страна по същество .
Така в обжалваното решение признаците на признанието са изведени без връзка с фактическите твърдения на двете страни включително , което заедно с несъответно прилагане принципа за съобразяване с диспозитивното начало в процеса , е довело до неправилно резрешение .
По касационната жалба .
Касационната жалба е основателна в основния си довод ,че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани със задълженията на съда по чл. 127 ал.2 от ГПК (отм) . Въззивният съд не е направил следващата се от доказаните факти преценка по същество ,които факти иначе правилно е приел за установени. Неправилно е намерено ,че липсата на изрично твърдение при завеждане на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД за изпълнения обем на насрещното задължение по смисъла на чл.297 ал.1 ГПК (отм) обвързва съда да приеме диспозитивно изразена воля от самата ищца в тази връзка , при положение че се иска обявяване на предварителен договор за окончателен и ищцата е твърдяла да е изправната страна .Когато искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД е предявен без цената да е изплатена изцяло от купувача и са заявени фактите , но не , или не изцяло изгодните за ищцовата страна правни последици , свързани с погасяване на насрещното задължение ,не се касае за липсващ петитум или за признание на факт , неизгоден за платеца и съдът следва да постанови условието по чл. чл.362 ал.1 ГПК (чл.297ал.1ГПК,отм) съобразно установеното от доказателствата по делото , като прилага общите правила на договорното изпълнение .
По делото в случая е установено, че на 14.04.2004г между страните е бил сключен предварителен договор за изпълнение на строителни работи и продажба на недвижим имот ,като Р. Г. П. в качеството й на ЕТ „Р. П. „ е следвало да изгради същия за срок от 24 месеца ,при уговорено сключване на окончателен договор чрез нотариално прехвърляне на собствеността на 30.09.2005г .Съгласно уговореното в предварителния договор, първото плащане по процесния договор с погасителен за задължението относно част от цената ефект е при сключването му ,за сумата 900 евро. Следва да се приеме ,че ПКО №3 от 09.02.2004г за сумата 500 щ.д. ,равостойни на 417 евро са платени авансово ,като остатъкът е платен при подписването на договора (ПКО №8/14.04.2004г)и плащането е прието , тъй като не се установява да е на друго основание . Част от приложените платежни документи (ПКО) са вноски за покупка и изграждане на гараж№7 в същата сграда, което назначената по делото счетоводна експертиза на в.л. М. е отчела при изчисленията и при експертния извод ,че за строежа на апартамент №9 в секция „А” на сградата ,предмет на настоящия иск ,ищцата е изплатила 28 825 евро за преиода до 01.11.2005г ,която сума покрива и надвишава първите три плащания (вноски) по предварителния договор (общо те са 27 800 евро) спрямо уговорената цена от 46400 евро Платената с ПКО №34/04.05.2005г сума от 1300 евро обаче, сумирана по заключението на вещото лице заедно с вноските , има друго основание . Видно от приложеното споразумение с дата 04.05.2005г, между страните по предварителния договор има допълнително възлагане (изграждане на външни връзки ,фактически и правни действия по присъединяване към електропреносната , ВиК и газопреносната мрежа ) за което купувачът се е съгласила да заплати половината от неокончателно , ориентировъчно посочена цена от 2604 евро , или сумата 1300 евро , които са платени на същата дата и на посоченото основание, видно от приложения ПКО№34/04.05.2005г . От казаното по горе и от уговорките в споразумението , неразделна част от предварителния договор , следва , че платените 1300 евро следва да бъдат изключени от размера на погасеното задължение относно цената на процесния апартамент ,като остатъкът до размера на уговореното в споразумението ,(за което липсва твърдение за плащане и не се установява да е извършено ) не следва да бъде и прибавян към размера на оставащото задължение по чл.297 ал.1 ГПК (отм), чл.362 ал.1 ГПК ,тъй като [фирма] не е установил изпълнение , нито е представил по делото разчет за окончателната стойност на разходите (т.5 от споразумението). Размерът на оставащото задължение на купувача по чл.297 ал.1 ГПК (отм) следва да се формира от неплатената четвърта вноска в размер на 13 900 евро и дължимите при снабдяване с разрешение за ползване 4700 евро, като се прибави разликата от 275 евро ,тъй като от цената ,до трета вноска включително , са платени 27 525 евро при дължими 27 800 евро .Видно от представените пред въззивния съд писмени доказателства , строежът е въведен в експлоатация съгл уд. №258/15.12.2007г на СО район В. ,поради което сумата от 4700 евро (последвана вноска по цената )следва да се счита за изискуема част от задължението по чл.297 ал.1 ГПК (отм) ,сега чл. 362 ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, въззивното решение подлежи на касиране в обжалваната част ,в която следва да бъде постановено решение от настоящата инстанция Задължението на купувача възлиза на 18 875 евро и заплащането на тази сума, а не на 32500 евро , какато е приел въззивния съд , следва да се постанови като условие по реда на чл. чл.297 ал.1 ГПК (отм)
Разноски се претендират от касаторката ,същите установени за адвокатска защита в размер на 1200 лева и за държавна такса - 1310 лева , общо 2510 лева за настоящата инстанция .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение №1028 от 29.12.2010г по гр.дело № 111/2010г. на Софийски апелативен съд в частта относно постановеното по реда на по реда на чл. 362 ал.1 ГПК условие Л. Д. де Г. заплати на Р. Г. П. от [населено място] , в качеството и на [фирма] сумата 32500 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в ила и вместо това ПОСТАНОВА УСЛОВИЕТО Л. Д. де Г. от [населено място] , [улица] ЕГН [ЕГН] да заплати на Р. Г. П. от [населено място] , в качеството и на [фирма] [населено място] , ж.к. Д. -1 бл.80 ап.32 сумата 18 875 евро по предварителен договор от 14.04.2004г , обявен за окончателен с решение№1028 от 29.12.2010г по гр.дело № 111/2010г. на Софийски апелативен съд ,влязло в сила в тази част , в двуседмичен срок от влизане на настоящето решение в сила .
Осъжда Р. Г. П. от [населено място] , в качеството и на [фирма] [населено място] , ж.к. Д. -1 бл.80 ап.32 да заплати на Л. Д. де Г. от [населено място] , [улица] сумата 2510 лева разноски за настоящата инстанция .

Решението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: