Р Е Ш Е Н И Е № 50 С., 12.05.2017 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря::М. М. изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 731/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С. С., гражданка на Република К. и Кралство Б., e подала чрез пълномощниците си – адв.А. П. и Д. П. касационна жалба против решение №327 от 14.12.2015 г. по гр.д. №723/2015 г. на Варненски апелативен съд. Касаторът С., чрез пълномощниците си е поддържала оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложила разбирането си за неправилност на решението, поради приетото от съда за относно знанието за увреждане на ищцата, като е изложила разбирането си, че със сключване на процесната сделка страните по нея и ответници по иска са били наясно, че с осъществената продажба се увреждат интересите на другите кредитори, в това число и на ищцата, както и че разпореденото имущество е съставна част от имуществото на дружеството – длъжник по изпълнението, което следва да послужи за удовлетворяване на вземанията срещу него. Изложени са и оплаквания свързани с това, че занижената цена, получена при отчуждаване на процесните имоти е довело до намаляване на патримониума на длъжника, служещ по смисъла на чл.133 ЗЗД, за обезпечение вземането на всичките му кредитори, а не само на някои от тях. Ответниците по касация – М. П. Д., Т. Н. Г. и Б. Д. Г. и тримата от [населено място], чрез пълномощника си – адв. В. П., са на становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът по касация - [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. Д. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 950 от 15.12.2016г. на ВКС, І т.о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по обобщените, съобразно правомощията на настоящата инстанция / т.1 ТРОСГТК №2/11г./ въпроси – 1/ Отчуждаването на длъжниково имущество води ли до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори и увреждаща ли е разпоредителна сделка ако кредиторът не е наложил обезпечителни мерки върху разпореденото имущество или такава ли е сделката и когато кредиторът е имал обезпечение върху друго, а не върху разпореденото имущество на длъжника. 2/ „Изключва ли знание за увреждане у ответниците по иска по чл.135 ЗЗД, на кредитора по същия иск, това че последния не е наложил обезпечителна мярка върху разпореденото имущество, предмет на атакуваната сделка и увреждаща ли е такава сделка в хипотеза на притежавано друго имущество от длъжника към датата на сключване на сделката.” С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е отменил решение №642 от 27.07.2015г. по т.д. 1824/14г. на Варненски окръжен съд и по същество е отхвърлил предявеният от С. С. против М. П. Д., Т. Н. Г. и Б. Д. Г. и [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.135 ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействителна сделката, сключена между ответниците- физически лица и дружеството, тъй като у приобретателите не е било налице знание за увреждане интересите на ищцата като кредитор на продавача, поради това, че към същият момент тя е била достатъчно обезпечена с друго имущество на длъжника. Освен това е прието, че в изпълнителното производство е могла да поиска и допълнително да възбрани други имоти на длъжника.Както и това, че към момента на осъществяване на процесната сделка, дружеството – длъжник е разполагал с достатъчно имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване на взискателите му. Така е направен извод, че знание за увреждане е отсъствало у купувачите, които също били кредитори, при това обезпечени с продадения недвижим имот. Прието е още, че ответниците са закупили процесните недвижимости като даване вместо изпълнение, с оглед удовлетворяване вземанията си от длъжника, като така е направен извод, че ниската цена, която са заплатили е поради удовлетворяване на тяхното вземане, което имат към длъжника, още повече, че имотите са се продавали с тежести – възбрани в полза на други кредитори на същия длъжник, които приобретателите е следвало също така да удовлетворят. С решение №407 от 29.12.2014г. по гр.д. №2301/14г. на ВКС, ІV г.о., решение № 639 от 06.10.2010г. на ВКС ,ІV решение №328 от 23.04.2010г. по гр.д. 879/10г. на ВКС, ІІІг.о., решение № 407 от 29.12.2014г. на ВКС, ІV г.о., с решение №639 от 06.10.2010г. по гр.д. 754/09г. на ІV г.о. и др., съставите на ВКС са приели, че всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, като иска по чл.135 ЗЗД е основателен в случаите, при които длъжникът се лишава от свое имущество или извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора. Прието е още, че длъжникът не разполага с възражение, че притежава друго имущество, извън разпореденото, тъй като той не разполага с правната възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества кредиторът ще насочи своето принудително изпълнение. Така при недобросъвестност на длъжника, кредиторът ще има правната възможност да насочи своето принудително изпълнение и срещу имота предмет на иска по чл.135 ЗЗД. С тези решения, а и с редица други, тъй като в тази насока практиката на ВКС е еднозначна е прието, че съобразно разпоредбата на чл.133 ГПК за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза или с друго такова. С посоченото решение №639/10г. съставът на ВКС, ІV г.о. изрично е приел, че знанието на длъжника за увреждане е установено винаги когато същият знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всяко и всеки правен и фактически акт, с който се засягат правата на кредитора. Тази задължителна практика, която настоящият състав споделя, дава отговор и на поставените от касатора въпроси, като налага извод, за това, че винаги отчуждаването на длъжниково имущество води до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори,че независимо от това дали кредиторът е наложил обезпечителни мерки върху разпореденото имущество или върху друго такова, осъществената сделка с длъжниковото имущество е увреждаща, поради това, че за удовлетворяване на дълга служи цялото длъжниково имущество и длъжника не разполага с правна възможност да посочва, от коя движимост или недвижимост следва да се удовлетвори кредитора, а това че кредитора по иска по чл.135 ЗЗД не е наложил обезпечителна мярка върху разпореденото имущество, предмет на атакуваната сделка, съобразно вече изложеното е без правно значение за наличие на знание за увреждане у ответниците по П. иск. С оглед така изложеното, съставляващо задължителна за съдилищата практика, следва да се приеме, че въззивният съд е направил своите решаващи изводи по поставените релевантни въпроси в отклонение от нея. Съставът на Варненски апелативен съд е обосновал решението си с мотиви, интерпретиращи неправилно установените по спора факти, които са формирали правно необоснованата фактическа обстановка, довела до решаващите му изводи. Същият е извел липса на знание за увреждане, въпреки обстоятелството, че и двамата ответници са знаели, че има друг кредитор със съдебно признато вземане, като този факт, освен че не е бил спорен е бил и доказан от представените по делото доказателства – участие в изпълнителното производство на ответниците и ищцата и разпределителен протокол от 20.12.2012г. при продажба на друго имущество от съдебния изпълнител по отношение, на което е било видно, че ищцата не е удовлетворила вземането от 100 853лв., тъй като от разпределението е получила само сумата – 3971лв. Така, независимо от това, правно необосновано, съдът е извършил преценка за наличие на друго имущество/ без дори да е посочил фактите довели до този извод/, като обстоятелство релевантно за липсата на знание за увреждане у ответниците физически лица.Правно необоснован е и извода, че е налице даване вместо изпълнение, от което е изведено и липса на увреждащ характер на сделката спрямо ищцата, тъй като липсва отбелязване в обективиращия сделката нотариален акт на такова основание. С оглед изложеното, се налага извод за наличие основания за касиране на обжалваното решение. Искът по чл.135 ЗЗД, предявен от ищцата е доказан. С. С. се легитимира като кредитор на ответното дружество, с оглед наличие на съдебно изпълнително основание. И двете страни по сделката са знаели този факт към момента на извършването й.Със процесната сделка при знание за наличие на други неудовлетворени към този момент кредитори, длъжникът е намалил имуществото си, което действие рефлектира върху правата на всички негови неудовлетворени кредитори, в това число и ищцата, независимо дали те са обезпечени или не. Съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Или, с извършеното отчуждаване, имуществото принадлежащо към патримониума на длъжника и служещо за обезпечение на неговите кредитори е намалено и след като страните по сделката безспорно са знаели, че ищцата също е неудовлетворен кредитор към момента на извършването й, следва извод за доказаност на предявения от нея иск по чл.135 ЗЗД, който следва да бъде уважен, след отмяна на постановеното от въззивният съд решение. На основание чл. 87, ал.1 ГПК, при този изход на спора на ищцата следва да бъдат присъдени направените и установени разноски за цялото съдебно производство. За производството пред настоящата инстанция адвокат П. е направил довод за прекомерност на разноските. Тези разноски са формирани от възнаграждението за един адвокат и внесената държавна такса- в общ размер 2925.66 лв. като възнаграждението, заплатено за защита, по отношение, на което е въведено възражение за прекомерност е в размер на 1564лв. Възражението не е мотивирано. Съгласно разрешенията, дадени с т.3 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г,основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Или страната следва да изложи доводи т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, от която ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар до определен от закона минимум -минималния размер, определен за адвокатска защита на конкретния вид права.Тази преценка, обаче,без да са изложени съображения, съдът извършва общо, дотолкова доколкото разглежда изискванията на нормата.В случая по отношение на спора е налице както фактическа, така и правна сложност, изведена от многобройните факти, установявани в хода на производството и сложността при правното им интерпретиране- индиция, за която са били и различните правни изводи, направени от съдилищата. Или общо въведеното възражение на адв. П. е неоснователно и не обосновава извод за намаляване на възнаграждението, за един адвокат заплатено от противната страна. Ответниците, следва да заплатят общо сумата -7566.92лв. разноски в полза на касатора С., за всички съдебни инстанции. По тези мотиви и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение служебно, а само по редовно въведено и обосновано искане на страната – арт. чл.78, ал.5 ГПК. С оглед това, оплакването, че възнаграждението за адвокатска защита е прекомерно, без да бъдат изложени каквито и да било доводи във връзка с това твърдение, не може да обоснове наличие на предпоставки за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.Още повече, че Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №327 от 14.12.2015 г. по гр.д. №723/2015 г. на Варненски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.135 ЗЗД спрямо С. С., гражданин на Република К. и Кралство Б., сключеният между М. П. Д., Т. Н. Г. и Б. Д. Г. и [фирма], [населено място], обективиран в нотариален акт № 50/06.02.2013г., том І рег №1126, дело №49/13г. на нотариус О. Шарабански , рег. № 147 в НК договор за продажба на офис с идентификатор 1013525153152.1.17, фитнес с идентификатор 1013625153162.1.18 и склад с идентификатор 1013525153152.1.19, находящи се в сграда №1, с.о. „ А. мак” , [населено място]. ОСЪЖДА М. П. Д., Т. Н. Г. и Б. Д. Г. и [фирма], [населено място], да заплатят на С. С. направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 7566.92лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: