3 гр. д. №1612/2010 г. на ВКС, ГК, 1 г. о. РЕШЕНИЕ N 513 София, 23.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1612/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от М. С. С., К. Д. А. и С. Д. Стоянова касационна жалба срещу решение от 20.10.2010 г. по гр. д. № 1063/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от тях отрицателен установителен иск за установяване, че ответниците Г. П. и В. П. не са собственици на реална част с площ от 535 кв. м. от имот пл. № 517 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на м. „Ментеше”, в землището на [населено място] на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. С определение № 822 от 02.09.2011 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на решението по разрешения с него материалноправен въпрос приложим ли е оригинерния способ давностно владение за придобиване на вещни права върху земеделски имоти, когато процедурата по възстановяване на имота не е завършена по предвидения в закона ред - в случая със заповед на кмета на общината на населеното място, в което се намира имота. Ответницата по жалбата я намира за неоснователна. В хода на производството е починала ответницата В. П. и на основание чл. 227 ГПК е заместена от наследниците й А. Г. П. и Б. Г. П.. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: С предявеният иск касаторите са искали да установят, че ответниците не се легитимират като собственици на реална част с площ от 535 кв. м. от имот пл. № 517 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на м. „Ментеше”, в землището на [населено място] на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в тяхна полза не е възникнало право на изкупуване на предоставения им за ползване имот, поради отсъствието на предпоставките предвидени в цитираните норми. Ответниците са противопоставили довод, че са придобили правото на собственост върху спорния имот и на основание добросъвестно давностно владение, което са осъществявали след изтичане на срока по чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ до предявяване на иска на 29.11.2004 г. От фактическа страна по делото е установено, че спорния имот е част от имот пл. № 517 по ПНИ на м. „Ментеше”, в землището на [населено място], а той част от бивша нива с площ от 2500 кв. м., съставляващ имот пл. № 106 по КП от 1997 г., за който имот на касаторите е признато право на възстановяване с решение № 769 от 01.02.2001 г. на ОСЗ В.. В решението е посочено, че имотът се намира в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Процедурата по възстановяване не е завършена с издаване на заповед по § 4к от същия закон към датата на предявяване на иска. Установено е, че ответникът по иска е провел процедура по § 4б ПЗР за закупуване на имота, като оценката е определена с влязло в сила решение от 26.09.1997 г. по адм д. № 338/1997 г. на В. и платена на 27.11.1997 г. С приета техническа експертиза е установено, че имотът не е застроен, както и че отстои на 7.3 км. от центъра на [населено място] и на 8.5 км. от плажната ивица. Въз основа на това съдът е приел, че не са налице предпоставките по §§ 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост. Намерил е за основателно позоваването на давностното владение. По делото е било безспорно установено, че ответниците по иска владеят имота от предоставянето му до предявяване на иска, от което съдът е приел, че за времето след 27.11.1997 г. до 29.11.2004 г. в полза на ответниците е изтекъл петгодишен придобивен срок, поради което те се легитимират като собственици на имота. Изводът е необоснован и направен в нарушение на закона. Съгласно нормата на чл. 79, ал. 2 ЗС ако владението е добросъвестно правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. По делото не е установено владението да е добросъвестно. Основанието, на което ответниците са установили владение е отпаднало с влизане в сила на ЗСПЗЗ – след като не са били налице предпоставките за изкупуване на имота. Провеждането на процедурата по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ и заплащането на определената цена, не съставлява правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС, тъй като осъществяваното владение за времето след заплащане на определена цена също не е добросъвестно поради това, че основанието не е валидно. Основанието за изкупуване на недвижим имот, предоставен за ползване на основание някои от актовете по §4 ПРЗ на ЗСПЗЗ и § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е сложен фактически състав, включващ елементите: предоставено право на ползване на основание посочените по-горе актове, наличие на предпоставките по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на имота и заплащане на определената цена. В случая не е била налице втората предпоставка, поради което въпреки проведена процедура за определяне цената на имота и заплащането й, не се е осъществил фактическия състав на изкупуване на имота. Съобразно това не е налице валидно правно основание на което да е осъществявано владението. Ответниците са били недобросъвестни владелци, за времето от 27.11.1997 г. до предявяване на иска и в тяхна полза не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок, наред с това той е започнал да тече едва с постановяване на решението за възстановяване на имота от ОСЗ, тъй като от този момент е възникнал годен обект на гражданския оборот – земята е била индивидуализирана с граници. Въпросът за приложението на давностния срок в случаите на установено владение върху имот, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ е разрешен в противоречие с материалния закон и с формираната многобройна практика с решения постановени в производство по чл. 290 ГПК на ВКС, което е основание по чл. 291, ал. 1 ГПК за отмяната му. Вместо него ще бъде постановено друго, с което предявеният иск ще бъде уважен, като се приеме за установено, че ответниците не са собственици на спорния имот на основание § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ и на давностно владение. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 20.10.2010 г. по гр. д. № 1063/2010 г. на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. С., К. Д. А. и С. Д. Стоянова, че Г. К. П. и А. Г. П. не са собственици на реална част с площ от 535 кв. м. от имот пл. № 517 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на м. „Ментеше”, в землището на [населено място] на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ., както и на основание добросъвестно давностно владение. ОСЪЖДА Г. К. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3, А. Г. П., [дата на раждане] , от [населено място], [улица], вх. а, ет. 2, ап. 9 и Б. Г. П., [дата на раждане] , от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 да заплатят на М. Стоянова С. от [населено място],[жк][жилищен адрес] на К. Д. А. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5 и С. Д. С. от [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата 2345 (две хиляди триста четиридесет и пет) лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.