Р Е Ш Е Н И Е № 483 София, 13 ноември 2012 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Ю. ПЕТКОВА................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1764/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 422 ал.1 т.5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 72/2012 г. по описа на Червенобрежкия районен съд. С определение № 98 от 18.04.2012 г., постановено по реда на чл. 306 от НПК по НЧД № 72/2012 г. на Червенобрежкия районен съд, на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК на осъдения А. М. А. е било определено едно общо наказание по наложените по НОХД № 154/2012 и НОХД № 27/2011г – две години лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 от НК е било увеличено с три месеца. В искането на Главния прокурор се твърди, че при постановяване на определението е било допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, тъй като със съдебния акт е извършено частично групиране на наказанията, които преди това са били групирани с друго влязло в сила определение от 11.01.2012 г., постановено по НЧД № 360/2011г. на Червенобрежкия районен съд. Твърди се, че с това е допуснато нарушение на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК. Иска се възобновяване на производството по делото, отмяна на постановеното определение и прекратяван на производството. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения и самият осъден намират, че искането е основателно и че следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото, установи следното. Искането е допустимо, тъй като е в интерес на осъдения и не е обвързано със срок. Разгледано по същество, то е основателно, макар и не по изложените в него съображения. С атакуваното определение е било извършено групиране на наказанията по две дела: НОХД № 154/2010 г., с което на осъдения А. е наложно наказание лишаване от свобода в размер на две години, и НОХД № 27/2011г, по което наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца. Определеното общо наказание е в размер на две години лишаване от свобода. С предходно определение №3 от 11.01.2012 г., постановено по НЧД №360/2011 г. на същия съд са били групирани наказанията, наложени на осъдения А. по пет дела от общ характер: НОХД № 339/2009, НОХД 260/2009, НОХД № 99/2010, НОХД № 154/2010 и НОХД № 175/2010, като постановено по тях той да изтърпи общо наказание в размер на две години лишаване от свобода. Постановено е наказанието по НОХД № 137/2011 да с изтърпи отделно. Видно е, че с атакуваното от Главния прокурор определение от петте дела по НЧД № 360/2011 г. е извадено само едно – НОХД № 154/2010, и с наложеното по него наказание – лишаване от свобода в размер на две години, и това по НОХД № 27/2011 – в размер на една година и четири месеца, е извършено групирането, срещу което се възразява, тъй като се твърди, че е налице хипотезата на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК. От материалите по делото не се констатира това да е така. По НЧД № 360/2011, видно от диспозитива и от мотивите на определението, съдът не се е занимавал изобщо с наказанието по НОХД № 27/2011. При това положение не може да се приеме, че е налице идентичност във фактите, по които са се произнесли двата съдебни състава. По първото дело съдът е обсъдил единствено и само отделното изтърпяване на наказанието по НОХД № 137/2011, деянието по което е било в рецидив спрямо останалите, по които са били кумулирани наказанията. Съдът не се е занимал с обстоятелствата около осъждането по НОХД № 27/2011. При това положение не е била налице пречка друг съдебен състав да разгледа искането на осъдения А. и да прецени дали не се налага ново прегрупиране на наказанията на това лице, така че да се получи най-благоприятното за него съчетание на наказания, които да търпи. В този смисъл не е било налице влязло в сила определение за групиране на наказанията по същите присъди, тъй като преценката за отношението на наказанието по НОХД № 27/2011 към останалите осъждания е била направена за първи път с атакуваното определение по НЧД № 72/2012, т.е. за съда не е била налице пречка по чл. 24 ал.1 т.6 от НПК. Ето защо преценено на основанието, което е посочено в него, искането е неоснователно. То, обаче, е основателно на друго основание, което е в интерес на осъдения А. А.. Принципно, от гледна точка на разпоредбата на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, не е налице пречка да се извърши групирането по НОХД № 154/2010 и НОХД № 27/2011, тъй като деянието по второто дело е извършено преди да е била влязла в сила присъдата по първото дело. Извършването на такова групиране обаче следва да се преценява винаги с оглед най-благоприятното съчетание за осъдения. В случая това не е било така. С групиране на наказанието по НОХД № 154/2010 /което е две години лишаване от свобода/ с наказанията с останалите четири дела по НЧД № 360/2011,, по едно от които /НОХД № 339/2009/ също е било наложено наказание две години лишаване от свобода, на практика е определено едно най-тежко наказание – две години лишаване от свобода. С изваждането на едно от делата, отговарящо на критериите за приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК с НОХД № 27/2011, а именно – НОХД № 154/2010, на практика съдът е определил за изтърпяване по-тежкото от тях – две години лишаване от свобода, което е наложено по него. По този начин не е постигнато най-благоприятното съчетание за осъдения А., тъй като това по-тежко наказание е попадало в изградената вече съвкупност, където също е имало наказание от две години лишаване от свобода /НОХД №339/2009/. По този начин с новата съвкупност се оказва, че А. следва да търпи това по-тежко наказание, което е по-неблагоприятно за него, отколкото ако не се извършва групиране и наказанието по НОХД № 27/2011 се търпи отделно, защото тогава той ще търпи само една година и четири месеца лишаване от свобода. Следователно, с атакуваното определение е нарушен принципът да се постигне най-благоприятното съчетаване на осъжданията по присъдите, с което е допуснато нарушение на указанията, дадени в ППВС № 4/1965 /т.9/ , Решение №11/1987 на ОСНК на ВС и ТР № 3/2009 на ОСНК на ВКС. Това налага възобновяването на производството по делото, отмяна на атакуваното определение и прекратяване на производството по делото, каквото е и искането на Главния прокурор. ВКС намира за необходимо да укаже на първоинстанционния съд, че в подобни хипотези следва да се съобразява с указанията, дадени в ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Всяко следващо осъждане на едно лице дава основание за извършване на ново групиране на наказанията, но това винаги следва да се извършва по най-благоприятния за осъдения начин. Водим от изложеното и на осн. чл. 425 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧД № 72/2012 по описа на Червенобрежкия районен съд. ОТМЕНЯ определение № 98 от 18.04.2012 г. ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД № 72/2012 ,г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.