Р Е Ш Е Н И Е № 203 гр. София, 03 май 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесети април двехиляди и дванадесети година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 530/2012 год. Производството по чл. 423 ал.1 НПК е образувано по искане на осъдената А. К. С. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 51/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдената и защитниците й се излагат съображения, че не е знаела за въззивното производство и за постановената срещу нея осъдителна присъда. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането, съобрази следното: С присъда № 102 от 28.10.2010 год. постановена по НОХ дело № 377/2004 год. Кюстендилският районен съд е признал подсъдимата А. К. С. за невиновна в това на 23.08.2003 год. в гр. К. да е набрала и транспортирала група от хора - Е. Я. И. и Р. А. Р. и да ги е превела през границата на страната с цел да бъдат използвани за принудителен труд- проституиране, чрез въвеждането им в заблуждение, като им казала, че е работят като сервитьорки, поради което я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 159 б ал.2 във вр. с чл. 159 а ал.2 т.2 НК. С присъда № 12 от 5.05.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 51/2011 год. Кюстендилският окръжен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимата А. К. С. за виновна в това, че на 23.08.2003 год. в гр. К. е набрала и транспортирала група от хора – Е. Я. И. и Р. А. Р. и ги е превела през границата на страната с цел да бъдат използвани за развратни действия - проституиране, чрез въвеждането им в заблуждение – казала им, че ще работят като сервитьорки, поради което и на основание чл. 159б ал.2 във вр. с чл. 159 а ал.2 т.2 пр.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 2 ал.2/ в редакцията на текстовете според Д.в. бр. 92/2002 год./ и чл. 54 НК я е осъдил на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим и глоба в размер на 1000лв. С решение № 392 от 26.10.2011 год. постановено по НД № 1964/2011 год. Върховният касационен съд на Република България е оставил в сила присъдата на въззивната инстанция. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по този процесуален ред, а разгледано по същество е неоснователно. Част от доводите на осъдената са извън обхвата, в който се извършва проверката за правилността на влязлата в сила присъда по посочения от нея процесуален ред и не следва да бъдат обсъждани по същество в настоящото производство. В този смисъл са изложените съображения, че е била осъдена за деяние, за което не е била привлечена към наказателна отговорност и е нарушено правото й на лично участие във въззивното производство. Съществува друг процесуален ред за отстраняване на евентуално допуснати процесуални нарушения от този характер. Те са релевирани като оплаквания пред Върховния касационен съд от изготвената от защитника на осъдената касационна жалба, обсъдени са и на стр. 7 от касационно решение № 392/ 26.10.2011 год. по НД № 1964/2001 год. съдебният състав им е отговорил. Отмяната по реда на чл. 423 ал.1 НПК на влезлия в сила съдебен акт цели осигуряване достъп до правосъдие и изслушване на осъденото лице, когато са нарушени по причини извън процесуалното му поведение. Всяко привлечено към наказателна отговорност лице има право да бъде информирано своевременно за характера и причините за обвинението срещу него, да има достатъчно време и възможност да подготви защитата си. По силата на разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ то има право да участва лично във всички стадии на процеса при вземане на решение за наказателната му отговорност. Само по този начин може в пълен обем да упражни процесуалните си права, регламентирани в чл. 5 т.3 от ЕКЗПЧОС и чл. 55 НК. Задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса. Законът допуска неприсъственото разглеждане на делото при наличието на предпоставките, регламентирани в чл. 269 ал.4 и чл. 254 НПК. Постановеният в такова производство съдебен акт се ползва със същата стабилност, както постановеният с участието на осъдения. Законът допуска възможността да бъде ревизиран и да се възобнови производството по делото само ако са налице изискванията очертани в него. В хипотезата на чл. 423 НПК е необходимо и достатъчно осъденият да не е знаел, че срещу него се провежда наказателно преследване. Целта на този институт е не във всички случай на задочно осъждане да се възстанови правото на лично участие в процеса, а само когато това право е нарушено по причини извън процесуалното му поведение. Ако е бил уведомен за наказателното преследване и е проявил процесуално поведение на незаинтересованост и липса на желание да участва по делото, не може да черпи права от него и да иска повторно разглеждане на делото с негово участие. В конкретния случай осъдената не само е знаела за воденото срещу нея наказателно производство, но и за постановения в първата инстанция съдебен акт. Досъдебното производство и разглеждането на делото в първата инстанция е проведено с нейно и на упълномощен от нея на договорно основание защитник участие. При постановяване на присъдата е уведомена, че не е окончателна. В срок присъдата е протестирана от прокурора. Препис от протеста й е изпратен лично на известния по делото адрес и не е връчен, като в съобщението е отбелязано, че е търсена многократно и не е намерена на адреса. Книжата са връчени на нейния защитник по реда на чл. 183 ал.3 НПК, който не е изразил несъгласие да ги получи. При същите условия е била призована за двете съдебни заседания във въззивната интанция, когато не е даден ход на делото, като защитника не е възразил, че не може да осъществи контакт с подсъдимата. В третото съдебно заседание, когато е постановена въззивната присъда, също е участвал и е изразил становище за даване ход на делото, като едва при събирането на доказателствата го е променил и е поискал подсъдимата да бъде призована лично, за да участва при разпита на свидетелите. Същият договорен защитник е изготвил и касационната жалба. При тези данни не може да се приеме, че производството е протекло по реда на чл. 269 НПК и на това основание следва да бъде възобновено. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдената А. К. С. за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 12 от 5.05.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 51/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: