6 Р Е Ш Е Н И Е № 158 гр. София, 21 септември 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 599/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по постъпил протест от Окръжна прокуратура – Стара Загора срещу въззивна присъда № 50/18.10.2017 год., постановена по ВНОХД № 1004/2017 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. В протеста и допълнението към него се излагат доводи за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Срещу въззивният съдебен акт е постъпила и касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец – Г. С. Т. с оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната и въззивната присъди и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Постъпила е и касационна жалба от подсъдимия Д. Г. Г.. В нея се твърди, че правилно подсъдимият е оправдан, но не защото е причинил телесната повреда при неизбежна отбрана, както е приел въззивният съд, а защото не е доказано авторството на деянието. По отношение авторството на деянието във въззивната присъда липсвали мотиви, което довело до ограничаване правата на подсъдимия, а това определяло наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 , вр. с чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста на ОП-Стара Загора, като намира въззивната присъда за правилна и законосъобразна, поради което пледира за нейното оставяне в сила. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г. Т. поддържа касационната му жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея аргументи. Защитникът на подсъдимия Г. поддържа касационната му жалба и пледира за потвърждаване на въззивната присъда. Подсъдимият не се счита за виновен и пледира за справедливо решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, както и всички материали събрани по делото и извърши проверка в пределите на чл. 347ал.1 от НПК, намери за установено следното: Настоящото касационно производство е второ по ред. При предходната касационна проверка с решение № 20/02.06.2015 год., по н.д. № 1686/2014 год., ВКС, НК, ІІ н.о. е отменил първоинстанционната присъда №27/04.02.2013 год., постановена по НОХД № 950/2011 год. по описа на РС- Казанлък и въззивна присъда № 17/09.04.2014 год. по ВНОХД № 1133/2013 год. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд е постановена присъда № 105/29.11.2016 год. по НОХД № 626/2015 год. по описа на Районен съд-Казанлък, с която подсъдимият Д. Г. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 128, ал.2 вр. с ал.1 от НК за това, че на 20.05.2010 год. в бар клуб „З.“, [населено място] е нанесъл на Г. С. Т. тежка телесна повреда – обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на сетивен орган, изразяващо се в ухапване с ампутация на дясна ушна мида, при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради смущение, като на основание чл. 12, ал.4, вр. с ал.1 от НК не е наказан. Със същата присъда подсъдимият Г. е осъден да заплати на гражданския ищец Г. С. Т. обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 20.05.2010 год. и 300 лева разноски, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 3661,42 лева и 800 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Така постановената първоинстанционна присъда е била обжалвана само от подсъдимия Г. пред Окръжен съд-Стара Загора с искане за пълно оправдаване. След провеждане на въззивно съдебно следствие, ОС – Стара Загора постановил въззивна присъда № 50/18.10.2017 год. по ВНОХД № 1004/2017 год., с която отменил изцяло първоинстанционната присъда и признал подсъдимия Д. Г. за невиновен като на основание чл. 304 от НПК, вр. с чл. 12, ал.1 от НК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 128, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С въззивната присъда е отхвърлен изцяло и гражданският иск, предявен от гражданския ищец Г. Т. срещу подсъдимия Д. Г.. По протеста на ОП-Стара Загора и жалбата на частния обвинител и граждански ищец Г. Т.. В протеста и в касационната жалба на частния обвинител се сочи наличието на едно и също касационно основание - нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК и доколкото доводите в негова подкрепа са идентични, касационният съд намира, че следва да ги обсъди съвместно с цел избягване преповтарянето на едни и същи аргументи. Доводите в подкрепа на релевираното касационно основание са, че незаконосъобразно въззивният съд бил приел, че деянието е осъществено при условията на неизбежна отбрана, тъй като от събраните доказателства се установявало, че нападението било вече прекратено, когато подсъдимият причинил тежката телесна повреда на пострадалия. С въззивната присъда, всъщност не се приема за първи път, че деянието е осъществено при неизбежна отбрана, тъй като още първоинстанционният съд е приел, че деянието по чл. 128 от НК е извършено при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, но при превишаване на нейните предели, поради смущение на дееца. Първоинстанционната присъда не е била протестирана, съответно обжалвана от частния обвинител. Реално и прокурорът от РП – Казанлък, и частният обвинител Г. Т. са се съгласили с аргументите на първостепенния съд за това, че деянието е осъществено при неизбежна отбрана, което между другото е ограничило и пределите на въззивната проверка. В тази част първоинстанционната и въззивната присъда не могат да бъдат атакувани пред касационната инстанция, тъй като уредения в действащия НПК касационен контрол не допуска т.нар. „прескачане на инстанциите“, което да позволява проверка на въззивен съдебен акт, при липса на съответна въззивна жалба и протест срещу първоинстанционната присъда. / реш. 96/04.05.2017 г. по н.д. № 278/2017 г. на ВКС, НК, І н.о.; реш.114/22.05.2017 г. по н.д. №203/17 г. на ВКС, НК, ІІ н.о.; реш. 289/12.12.2016 г. по н.д. №1082/2016 г. на ВКС, НК, ІІІ н.о./. Това определя недопустимостта на протеста на ОП - Стара Загора и на касационната жалба на частния обвинител в посочената й част, поради което същите не могат да бъдат предмет на касационна проверка. С жалбата на частния обвинител и граждански ищец Г. Т. се релевира и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в това, че пред въззивната инстанция той бил призован само като граждански ищец, което довело до ограничаване на правата му. Касационният съд намира за неоснователна жалбата в посочената част. Действително в призовката, с която Г. Т. е бил уведомен за въззивното съдебно заседание е посочено, че същият се призовава като граждански ищец, а в протоколите за проведените съдебни заседания пред въззивния съд е отбелязан само като граждански ищец. По никакъв начин това не е довело до реално ограничаване на процесуалните му права, тъй като видно от съответните протоколи, той е имал възможността лично и чрез повереника си да участва във въззивното съдебно производство и да изложи своите доводи относно законосъобразността на първоинстанционната присъда не само в нейната гражданска, но и в наказателната й част. По жалбата на подсъдимия Д. Г.. В касационната жалба на подсъдимия се сочи наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2, вр. с чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, като се излагат доводи за немотивираност на въззивния съдебен акт относно авторството на деянието, което довело до ограничаване на правата на подсъдимия. Касационната инстанция не намира за основателно посоченото възражение. Въззивният съд е изложил подробни доводи относно приетата от него за установена фактическа обстановка, доказателствата от които се извежда тя и правните изводи, до които е достигнал въз основа на приетите фактически положения. На л. 5 от мотивите на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт, въззивният съд е посочил аргументите си, защо счита, че именно подсъдимият е причинил на пострадалия телесната повреда, приемайки, че това е единственото действие, което той е могъл да извърши защитавайки се от противоправното нападение на Г. Т. - захапването на ушната му мида, която се е отделила от главата му при падането на подсъдимия на земята. Въззивната съдебна инстанция е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 339, ал.3 вр. с чл.305, ал.3 от НПК, като е посочила доказателствата, въз основа на които е приела за установено авторството – показанията на пострадалия, намиращи се в корелация с изложеното от свидетелите Н. Т., К. К., И. К. и Г. М., кореспондиращи изцяло със заключенията на съдебно-медицинските експертизи, изготвени по делото. Не са допуснати съществени нарушения при събирането, проверката и оценката на посочените доказателствените източници. Всички доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, без да са игнорирани едни за сметка на други, като фактическите и доказателствените изводи на съда са формирани в съответствие с принципите на формалната логика. Материалният закон е приложен правилно, като контролираният съд е изложил подробни съображения относно правните изводи, до които е достигнал въз основа на приетите от него фактически положения. Мотивите на въззивния съдебен акт не съдържат противоречия или неясноти, които да пречат да се разбере действителната воля на съда при вземането на решението, а изложението на аргументацията дава възможност да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Доводите на въззивната инстанция за това, че деянието е осъществено от подсъдимия при неизбежна отбрана, чиито предели на са били превишени, са правилни и законосъобразни. Те изцяло се възприемат от касационния съд, поради което е излишно да бъдат повтаряни. Въззивната присъда отговаря на всички стандарти, визирани в процесуалния закон, поради което настоящият съд намира за неоснователно възражението, че при мотивирането й е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на подсъдимия. Отсъствието на касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК налага оставянето на обжалваната въззивна присъда в сила. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 50/18.10.2017 год. постановена по ВНОХД № 1004/2017 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.