Р Е Ш Е Н И Е
№ 137 София, 11 октомври 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 564/2018 година.
Производството е образувано по саморъчно написана касационна жалба от подсъдимия И. А. М. срещу решение № 182 от 13.07.2017год. по внохд № 196/2017год. по описа на Варненския апелативен съд. В нея се излагат основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
В допълнението към касационната жалба се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, като резултат от порочната дейност на съда. Сочи се, че размерът на наказанието е изключително тежък, значително завишен и не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. По изложените доводи се иска изменяване на обжалвания съдебен акт и намаляване на размера на наложеното наказание към минималния, предвиден в наказателната норма размер, което да се редуцира по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция касатора и служебният му защитник-адв. М. Н. поддържат жалбата и депозираното допълнение към нея по изложените в тях основание и доводи. В своя защита и в последната си дума подсъдимият твърди, че е невинен, въпреки, че пред предишните съдебни инстанции е признал вината си за извършеното деяние.
Гражданският ищец Н. К. К., редовно призован не се явява.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна, а обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 23 от 21.04.2017год. по нохд № 279/2017год. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия И. А. М. за виновен в това, че на 01.05.2016год. в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел сумата от 224.27 лв. от владението на Й. Г. К., продавач-консултант в магазин „име", собственост на [фирма] /населено място/, с управител Н. К. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с нож, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. чл.198, ал.1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор.
На основание чл.59, ал.1 от НК от наложеното на подсъдимия И. М. наказание е приспаднато времето, през което той е бил задържан по делото с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 25.01.2017год.
С присъдата И. А. М. е осъден да заплати
на Н. К. К. сумата от 224.27 /двеста двадесет и четири лв. и двадесет и седем ст./ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на престъплението, считано от 01.05.2016год., ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса в размер на 50 лева върху уважения граждански иск в полза на Държавата.
С обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира жалбата на касатора за неоснователна.
Делото е разгледано от съда по диференцираната процедура по гл. ХХVII НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, като М. е признал обстоятелствата изложени в обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства и в съответствие с изискванията на съкратеното съдебно следствие в производство пред първата инстанция, на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, наказанието му е определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Разглеждането на делото по тази диференцирана процедура изключва възможността на подсъдимия за първи път пред касационната инстанция да прави изявление, с което да оспорва авторството си в инкриминираното от обвинението деяние. В този смисъл са подробните разяснения дадени в т.8.3 от мотивите на ТР 1/2009год. по т.д. № 1/2008год. на ОСНК на Върховния касационен съд.
Доводът за явна несправедливост на определеното наказание е бил предмет на проверка от въззивната инстанция, която е изложила съображения, защо не приема оплакването от подсъдимия за основателно. Нови доводи в тази насока не се съдържат в касационната жалба и настоящият съдебен състав счита възраженията на подсъдимия за лишени от основание.
За престъплението, по което подсъдимият е признат за виновен, законът предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода. В тези рамки, след като е отчел относимите към индивидуализиране на наказанието обстоятелства по чл. 54 от НК, съдът е приел, че следва да го определи над средния размер предвиден за престъплението - дванадесет години лишаване от свобода, което съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирал на осем години лишаване от свобода.
За да стигне до този извод, първоинстанционният съд се е позовал на отрицателни характеристични данни на подсъдимия и на обремененото му съдебно минало. Той е осъждан многократно за извършени умишлени престъпления против личността и собствеността на лишаване от свобода, вън от влезлите в сила присъди, определящи квалификацията на деянието като опасен рецидив. Престъплението, предмет на настоящото дело подсъдимия е извършил само 38 дни след като е изтърпял поредното си наказание лишаване от свобода, наложено му по нохд № 9513/2015год. на РС-София, което ясно сочи, че оказаната срещу него наказателна репресия до този момент не е постигнала своите предупредителна, възпираща и превъзпитателна функции.
Посочените обстоятелства и значителния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства са довели решаващите по фактите съдебни инстанции до правилния извод за високата обществена опасност на деянието и на дееца, при които наказанието следва да бъде определено в рамките между средния размер и под предвидения за престъплението максимум, което след това правилно е редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК и е присъдено М. да изтърпи наказание от осем години лишаване от свобода.
Във въззивното решение е извършена преценка на доводите за смекчаване наказанието на подсъдимия, включително и относно стойността на предмета на престъплението /лишено от конкретика в касационната жалба/, като са изложени убедителни аргументи по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, защо не се приема за основателен довода на защитата за явна несправедливост.
Настоящият касационен състав намира съображенията на въззивния съд при преценката на горните обстоятелства, свързани с индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, за правилни. Място за по-голямо снизхождение няма. По размер наказанието в необходимата степен е правилно индивидуализирано, за да се изкоренят създадените у М. престъпни навици и да се постигнат целите по чл. 36 от НК.
Ето защо, не са налице наведените в жалбата и допълнението към нея доводи за явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1, във вр. ал. 1, т. 3 НПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182 от 13.07.2017год. постановено по внохд № 196/2017год. по описа на Варненския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |