Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * хулиганство с изключителен цинизъм * реабилитация по право * условно осъждане

Р Е Ш Е Н И Е

                                     Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                       

                                           №201

 

                        гр.София, 12 юни 2009 год.

 

                         В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и девета година  в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:    ВЕРОНИКА ИМОВА

                                                               ПАВЛИНА ПАНОВА

 

При участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА

секретаря  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА, разгледа

докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА

наказателно дело № 662/2008 год.

 

Производството е образувано по инициатива на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РБ, съгласно чл.420, ал.1,изр.2 и във вр. с чл.422,ал.1,т.5 НПК и чл.348,ал.1,т.1 от НПК с ИСКАНЕ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по нохд№ 16/07 год. на РС гр. К. и внохд№81/08 год. на ОС гр. К. и за отмяна на поставените по тях актове : присъда 02/17.01.08 год. и въззивно решение №56/07.07.08 год. като делото бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав. В искането като основание за възобновяване се сочи нарушение на закона .

С присъда № 2/17.01.2008 г., по нохд№ 16/07г. на РС гр.Кърджали, потвърдена с решение № 56/07.07.2008 г. по ВНОХД№ 81 / 2008 г. на ОС гр. К., осъдения С. И. Л. е признат за виновен за престъпление по чл.325, ал. З, във вр. с ал.2 НК и вр. с чл.54 НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, отложено за изпълнение по чл.66 НК за срок 5 години от влизане присъдата в сила . Според искането за възобновяване приложението на института на условното осъждане в случая е незаконосъобразно, тъй като към момента на извършване последното деяние от осъдения Л. - на 27.09.2005 г., той вече е осъждан за престъпление от общ характер на “лишаване от свобода” и последващо отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода е недопустимо.

В съдебно заседание осъденият С. И. Л. не се явява редовно призован като вместо него се явява определения от САК и назначен от съда, съгласно чл.94, ал.1,т.7 НПК, за служебен защитник на подсъдимия - адвокат Б, който оспорва като неоснователно искането на Главния прокурор.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането като основателно.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО :

Искането изготвено от Главния прокурор на РБ е допустимо. То е насочено срещу подлежащ на възобновяване съдебен акт съгласно чл.419 НПК. Изготвено е от оправомощен за целта процесуален субект и е подадено в изискуемия се от закона шестмесечен срок – депозирано е в първостепенния съд на 03.12.08 год., присъдата на който е потвръдена с въззивно решение, влязло в сила на 07.07.08 год..

Разгледано по същество ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ Е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

С присъда № 2/17.01.2008 година, постановена по нохд№ 16/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал С. И. Л. от гр. К. за виновен в това, че на 27.09.2005 година в гр. К. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм и е извършено повторно, поради което и на основание чл.325, ал. З, във вр. с ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години. С присъдата подсъдимият Л е признат за невиновен да е извършил деянието и при условията на продължавано престъпление и е оправдан по обвинението във вр. с чл. 26, ал.1 отНК.

На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

По жалба от подсъдимия, в производство по внохд № 81 /08 г. на ОС гр. К., с решение № 56/07.07.2008 г. присъдата е потвърдена.

Няма основание за възобновяване. Данните по делото не сочат на нарушение на закона при прилагането от съдилищата на института на отлагане изпълнението на наказанието на осъдения по последното му осъждане.

Видно от данните за съдимост на Л. , на стр.75-79 от досъдебното производство, той е осъждан както следва:

Като непълнолетен , с присъда № 40/16.04.1997 г. по нохд№ 69 /1997 г. на РС Кърджали, влязла в сила на 30.04.1997 г. Л. е признат за виновен за престъпление по чл. 197, т.2 във вр. с чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК и чл.54 НК и е осъден на "обществено порицание".

Със споразумение от 08.03.01 год., одобрено с определение по нохд№ 11 /2001 г. на РС Кърджали от същата дата, е признат за виновен за престъпление извършено на 02.01.01 г., по чл. 343, ал. 1,6. "б" , вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което,вр.с чл.54 НК му е наложено наказание "глоба" от 500 лв.. Съгласно споразумение, одобрено с протоколно определение по нохд№71 /2001 г. от 22.03.2001 г., е признат за виновен за престъпление извършено на 29.07.2000г., по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и вр. с чл.54 НК му е наложено наказание "глоба" от 300 лв.. Четвъртото му осъждане е за престъпление от общ характер по което с одобрено с протоколно определение по НОХ дело № 288/2001 г. на РС Кърджали, влязло в сила на 21.06.2001 г. споразумение, е признат за виновен по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и вр. с чл.54 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години, като по чл.66, ал.1 НК, изпълнението му е отложено за 3 /три/ години/.

Преди извършване на процесното деяние на 27.09.2005 год., той е осъждан четири пъти за престъпления от общ характер, за първото от които е реабилитиран по право като непълнолетен извършител. По второто, третото и четвъртото осъждане те са в реална съвкупност. По първите две от тях са му наложени наказания, които не са лишаване от свобода. По вид те са глоби. Налагането на наказанието “глоба” по предходно осъждане на дееца не е формална пречка за последващо прилагане на института на условното осъждане, при липсата на другите ограничения, предвидени в чл.66 НК. Четвъртото осъждане, по нохд№288/01 год. на РС Кърджали е за деянието в съвкупност с посочените две. От данните в бюлетин /л.78/ от досъд.пр., деянието по нохд№288/01 год. на РС Кърджали е извършено на 17.02.01 год., т.е. то се намира в съвкупност с деянията по осъжданията по нохд№11/01г.и нохд№71/01 г.. Независимо че няма данни за кумулиране на наказанията по тези три дела, наложеното наказание “лишаване от свобода” от две години по чл.325, ал.2 НК е за най -тежкото от съвкупността, което му се е следвало за определяне по реда на чл.23, ал.1 НК. Изпитателният срок на отлагане изпълнението му от три години е започнал да тече от 21.06.01 год. и е изтекъл на 21.06.04 година, т.е., преди да извърши процесното деяние на 27.09.05 год. по нохд№16/07 год. на РС Кърджали. Следователно за него той е реабилитиран по право. Към момента на определяне наказанието на Л. за престъплението по нохд№16/07 год. на РС Кърджали за него са настъпили правните последици на реабилитация по право на пълнолетно лице, съгласно чл.86, ал.2,вр. с 1,т.1 НК.

Реабилитацията по право, настъпила за първото му осъждане като непълнолетен извършител, не лишава осъдения от правните последици на реабилитацията, настъпваща по право за престъпление извършено от него като пълнолетен, за което му е наложено наказание лишаване от свобода , ако в срока на отлагане изпълнението му, той не е извършил друго престъпление. От последната , съгласно закона, той може да се ползва само еднократно.

Воден от тези мотиви ВКС на РБ намира, че не са налице данни за възобновяване на наказателното производство по делото , тъй като законът е приложен правилно от съдилищата. Спазени са формалните предпоставки, предвидени в закона, за отлагане изпълнението на наказанието на осъдения Л. по чл.66, ал.1 НК с присъда№2/17.01.2008 г., по нохд№ 16/07 год. на РС гр. К., потвърдена с решение №56/07.07.08 год. по внохд№81/08 год. на ОС гр. К..

Предвид тези мотиви ВКС на РБ

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО ИСКАНЕТО на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на РБ за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателното производство по нохд№16/07 год. на Районен съд гр. К. и по внохд№81/08 год. на Окръжен съд гр. К., за отмяна на поставените по тях присъда №02/17.01.08 год. и въззивно решение №56/07.07.08 год. ,с което същата е потвърдена.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :