Р Е Ш Е Н И Е № 241 гр. София, 11 юни 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 679/ 2014 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. К., подадена чрез упълномощения му защитник срещу решение №3 от 18.03.2013г. на Бургаски апелативен съд /АС/, по внохд №229/2013г., с което е потвърдена постановената по нохд №582/2013г. присъда №229 от 30.10.2013г. на Окръжен съд /ОС/-Б.. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и несъблюдаване на материалния закон. В подкрепа на визираните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК се обосновава несъответност на въззивния съдебен акт на изискванията по чл.339, ал.2 от НПК, с поставен акцент на наличните пропуски и непълноти в него по относимите към приложението на чл.9, ал.2 от НК и чл.93, т.9 от НК доводи и възражения на договорния адвокат на подсъдимото лице. Аргументира се и престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение по чл.354а, ал.3 от НК, поради липса на криминализираното в особената норма „държане” на наркотични вещества, като се обръща внимание на вещноправния характер на формата на изпълнително деяние и необходимостта от осъществяване на трайна фактическа власт върху предмета на посегателство, с възможност за разпоредителни действия. Излагат се подробни съображения за съществуващи материалноправни предпоставки за прилагане на института – малозначителност на деянието и за установени по делото факти, които мотивират консумиране на престъпния състав по чл.354а, ал.5 от НК, поради маловажност на случая. Предявяват се алтернативни искания за оправдаване на С. К. по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.3 от НК; за упражняване на касационната компетентност, очертана в чл.354, ал.1, т.3, вр. ал.2, т.2 от НПК; или за отмяна на атакувания акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане на въззивната инстанция, за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание на 29.05.2014г. пред касационната инстанция, подсъдимият К. и неговият договорен адвокат поддържат жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №229 от 30.10.2013г., обявена по нохд №582/2013г., Бургаски ОС е признал С. К. К. за виновен в това, че на 07.03.2012 година, в [населено място], в ползван от него лек автомобил „марка”, с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на К. Х. К., без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество- коноп, с общо тегло 10,469 грама, със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол-10,70 процента, на стойност 62,81 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, ангажирал наказателната му отговорност и го осъдил на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл.66 от НК за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, като го оправдал по обвинението по чл.354а, ал.1 от НК. С решение №3 от 18.03.2013г. на АС-Бургас, по внохд №229/2013г., в инициирана по жалба на подсъдимото лице въззивна процедура, първоинстанционната присъда по нохд №582/2013г. е потвърдена изцяло. Касационната жалба на С. К. е неоснователна. При реализирания инстанционен контрол настоящият съдебен състав не констатира недостатъци на въззивния акт, изразяващи се в липса на подробни съображения по направените от защитата на подсъдимия доводи и възражения, относими към претендираното прилагане на институтите на чл.9, ал.2 от НК /малозначителност/ и чл.93, т.9 от НК /маловажност на случая/. Атакуваното решение отговаря на изискванията на чл.339 НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната разпоредба законодателна воля обосновава заключение за установен стандарт на формата и съдържанието на въззивния акт. В обсега на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното, въз основа на инкорпорираните по делото доказателства, вътрешно убеждение. Тези процесуални задължения са стриктно изпълнени от Бургаски АС. След анализ на приобщената в хода на наказателното разследване доказателствена съвкупност въззивната инстанция е описала значимата за повдигнатото срещу С. К. обвинение фактология и очертала изводи по приложимото право, в рамките на които дала компетентен отговор на доводите и възраженията на процесуалния представител на подсъдимия. Акцентираната от адвоката на подсъдимия словна пестеливост и лаконичност на мотивите в атакуваното решение по относимите към чл.9, ал.2 от НК и чл.93, т.9 от НК въпроси, е предпоставена от идентичността на депозираните пред първостепенния и въззивен съд доводи и възражения, и от убедителната и обстойна аргументация в първоинстанционната присъда, изцяло споделена и частично възпроизведена от контролираната инстанция. Правилно е приложен и материалният закон. При установената по делото конкретика, инкриминираното поведение на К. се субсумира от престъпния състав на чл.354а, ал.3 от НК. За криминализираното в особената правна норма на НК престъпление при форма на изпълнително деяние – държане на наркотични вещества, без надлежно разрешително, е достатъчно инкриминираният предмет /наркотикът/ да се намира у дееца, като той съзнателно упражнява фактическа власт върху него, сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице. За покриване на признаците на визираната форма на изпълнително деяние, е ирелевантно правото на собственост и принадлежността на инкриминираното наркотично вещество, на които защитата обръща специално внимание в касационната жалба, а обективното отношение на извършителя на неправомерното посегателство към самата вещ, изразило се в система от действия за нейното запазване и съхранение, във вида, в който е получена. Държането по смисъла на чл.354а, ал.1 и 3 от НК е фактическо състояние, обективирано в осъществяване на владение върху инкриминирания наркотик, при изискуемите се субективни измерения, и няма вещноправен характер. Без значение за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние е и времетраенето на фактическата власт върху предмета на посегателство, което е характерно за продължените престъпления, които траят непрекъснато /чл.80 ал.3 от НК/ и чието изпълнение представлява продължаващо реализиране на престъпния състав, докато не настъпят обстоятелства, зависещи или не от волята на дееца, които го прекратяват, необвързано с определени параметри. / Р №2760 от 23.11.1994г., Р №327 от 04.08.2005г., Р№371 от 12.09.2005г. и Р№110 от 15.03.2012г. на ВС и ВКС на РБ/ Инкриминираните прояви на С. К. по укриване на притежаваните от П. В. и съдържими се в чантичката му наркотични вещества в заключената жабка на управлявания от него лек автомобил, при налично знание за техния вид, количество и качествени особености, сочат на установена фактическа власт върху процесния коноп, с ясното съзнание, че го държи за своя приятел и с намерение да му предаде същите, след отпадане на опасността от разкриване на противоправната дейност при полицейската акция, и удовлетворяват обективните и субективни елементи на лимитираната в чл.354а, ал.3, пр.2 от НК изпълнителна форма. Очертаните фактически положения, интерпретирани при съблюдаване обществената опасност на инкриминираното престъпно посегателство и на данните за личността на неговия автор, не обосновават и претендираното от процесуалния представител на подсъдимия прилагане на чл.9, ал.2 от НК. Логическото и семантическо тълкуване на визираната норма мотивира приложимост спрямо всички престъпни деяния, включително за тези в обсега на Глава единадесета, Раздел ІІІ /престъпления против народното здраве/. Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид посегателства, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на законодателя да ги обяви за престъпления и обособи в основни, привилегировани и квалифицирани престъпни състави. Същата е и едно от съществените обстоятелства за тежестта, вида, и размера на наказанието. Тези две характеристики на обществената опасност като иманентно присъщо качество на престъплението са оценени при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност на деянието по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и обективирани в предвидените наказателни санкции - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ЕДНА до ШЕСТ ГОДИНИ и ГЛОБА от 2 000 до 10 000 лева. Степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е от значение да се реши дали то представлява престъпление, или макар формално съставомерно, но неразкривайки или изключвайки изискуемата се обществена опасност е малозначително във визираните форми. Фактите по разглежданото дело, коментирани в аспекта на характера и особеностите на непосредствения обект на посегателство; обсъдени в корелация с облика и спецификата на неправомерната дейност, количествени характеристики на процесния предмет /наркотик/ и създадена възможност за засягане на охраняваните обществени отношения; и анализирани във взаимовръзка с личността на подсъдимия, проектирана в инкриминираното престъпно деяние, не мотивират малозначителност по чл.9, ал.2 от НК. Изчерпателна е аргументацията за важността на защитения обект на посегателство - обществените отношения, свързани със здравето на хората и за честотата на този вид престъпления, обективиран в официалната статистика, които предвид особеностите на инкриминирания предмет–рискови и високорискови наркотични вещества и с оглед тяхната насоченост към лица в незряла възраст и принадлежащи към най-активната социална група от населението, сочат на сериозна обществена нетърпимост. Взети са предвид и фактите, очертаващи количеството на намерения в автомобила коноп, позволяващо изработването на 26 до 52 цигари по 80 мм и преследваните цели с осъщественото държане на инкриминирания наркотик - осуетяване на полицейската проверка на П. В.. Убедителни са и предложените доводи за отразените в инкриминираната неправомерна проява на С. К. негови личностни качества. Подсъдимият е бил информиран за противоправната дейност на своя познат, но не се е дистанцирал от него, като на инкриминираната дата при възможни алтернативи за действие, е взел решение да укрие наркотичното вещество и да възпрепятства намирането му от полицейските служители. Този негов избор на поведение не следва да бъде толериран и оправдан с мотива за демонстрирана приятелска солидарност, лансиран от адвоката на подсъдимото лице в касационната жалба, и може да бъде ценен единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство при идивидуализация на наказанието, което решаващият орган е направил. В контекста на изложеното инкриминираното деяние очертава типичната за този вид посегателства обществена опасност и налага приемливост на използването на санкционните средства на наказателното право в случая, поради което то следва да бъде определено като престъпно. Възприемайки изцяло съображенията на първостепенния съдебен състав, контролираната въззивна инстанция професионално е изградила заключение, че детайлите на фактологията, хронологически изследвана по отношение време, място, начин на извършване на противоправното посегателство, инкриминиран предмет и данните за личността на К., не обуславят маловажност на осъществената от подсъдимия неправомерна проява и не предпоставят приложение на разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК. При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на престъплението, при условията на чл.93, т.9 от НК и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай, законодателна воля, Върховният касационен съд е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се интерпретират в кумулативна даденост както относимите към тежестта на престъпното деяние обстоятелства /времеви и пространствени измерения на престъплението, реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението/, така и тези досежно личността на автора на неправомерното посегателство. Маловажност на престъпния акт е налице, само когато извършеното, ценено при съблюдаване на очертания комплекс от правнозаначими фактори, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Конкретиката на фактите при обсъждане на липсата на основание за прилагане на визирания в чл.9, ал.2 от НК материалноправен институт, налага категоричен извод, че осъщественото от С. К. не сочи на маловажност по смисъла на чл.93, т.9 от НК и не удовлетворява изискванията за преквалификация на деянието по чл.354а, ал.5 от НК. В подкрепа на предложената аргументация е и констатацията на решаващият орган, че престъпленията, свързани с незаконно държане и разпространение на наркотици са сред тези, с най-висок ръст в региона, което предполага строгост при преценка на тежестта им и засилена репресия. Очертаната позиция не се разколебава от релевираните оплаквания за пренебрегване вида на инкриминирания наркотик, неговото количество и стойностни параметри, явяващи се несъстоятелни, при съпоставка с мотивацията в съобразителната част на първоинстанционния и въззивен съдебен акт, предложена при реализирания от решаващия орган анализ. Съмнения в нея не внася и акцентираното от защитата игнориране на младата възраст на подсъдимото лице, чистото му съдебно минало и неговия образователен ценз /студент в Нов български университет, [населено място]/, с амбиции за професионална реализация в областта на визуалните изкуства - обстоятелства, недостатъчни за обосноваване на маловажност на инкриминирания престъпен акт и компетентно взети предвид при отмерване на санкцията, при условията и в пределите на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия съдебен състав за отсъствие на визираните в жалбата на подсъдимия К. касационни основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК, поради което атакуваният въззивен акт следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №3 от 18.03.2013г., постановено по внохд №229/2013г., по описа на Бургаски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.