Р Е Ш Е Н И Е № 79 гр. София, 9 май 2016 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 221 по описа за 2016 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска окръжна прокуратура и по жалба на частния обвинител Г. А. М. срещу нова въззивна присъда на Софийски окръжен съд от 2.11.2015 г, по ВНОХД № 184/15, с която е отменена осъдителната част на присъда № 19 от 16.12.2014 г, постановена от Районен съд, Елин Пелин, по НОХД № 33/14, и частта, касаеща разноските, и подсъдимият П. Д. Б. е признат за невинен в това: на 10.03.2013 г в [населено място], общ. Е.П., обл. С., в пияно състояние, да е управлявал моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 3, чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДП, и по непредпазливост, да е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно: тежка телесна повреда на В. Г. С. и средна телесна повреда на Г. А. М., с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, б. „а”, пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда посоченият подсъдим е признат за виновен в това, че на 10.03.2013 г в [населено място], общ. Е.П., обл. С., в пияно състояние, при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 3, чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДП, и по непредпазливост, е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно: тежка телесна повреда на В. Г. С. и средна телесна повреда на Г. А. М., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, б. „а”, пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от две години със зачитане на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, както и да заплати разноските по делото: 550 лв, от досъдебното производство, и 1 625 лв, от съдебната фаза. Със същата присъда е постановено и връщане на веществените доказателства / леките автомобили / на техните собственици, както следва: „М.”, ДК [рег.номер на МПС] , на П. Д. Б., и „Р.”, модел К.”, ДК [рег.номер на МПС] , на М. Г. С.. С протеста и жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните доводи: че доказателствените източници са оценени превратно, че неправилно е кредитирана Повторна КМАТЕ, изслушана във въззивното производство, че неоснователно е оставено без уважение искането за изслушване на нова КМАТЕ, че невярно са интерпретирани показанията на св. А., св. М. и св. К., че е допуснато нарушение на материалния закон. С протеста и жалбата се прави искане да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста и изразява становище за правилност и законосъобразност на въззивната присъда. Счита, че жалбата е неоснователна. Повереникът на жалбоподателя частен обвинител пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят се присъединява към становището на повереника си. Защитата счита, че протестът и жалбата са неоснователни. Подсъдимият моли да бъде оставена в сила оправдателната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът и жалбата са неоснователни. Настоящата инстанция счита, че при анализа на доказателствата въззивният съд е спазил процесуалните изисквания по чл. 14 НПК. Правилно е прието, че Повторната КМАТЕ, изслушана пред окръжния съд, е пълна, изчерпателна и убедителна и затова следва да бъде кредитирана при формиране на доказателствените изводи. След приемането на заключението й делото е било изяснено от фактическа страна, поради което не е възникнала необходимост от нова КМАТЕ, а отказът да бъде уважено това доказателствено искане не може да се счита за процесуално нарушение. Верен е изводът на въззивната инстанция, че КМАТЕ-зи, кредитирани от първата инстанция, не следва да бъдат ползвани, тъй като заключенията им са основани на непълни изходни данни във връзка с използването на част от доказателствения материал, откъдето е възникнало и съмнение относно правилността на изводите им. Първата инстанция е игнорирала заключението на ДНК-експертизата, че следите от кръв по предната лява седалка на „М.” и по въздушната възглавница на предната й дясна врата, са оставени от св. М. / не могат да произхождат от подсъдимия /. Що се отнася до доказателствения материал, ползван от авторите на Повторната КМАТЕ от въззивното производство, то следва изрично да се отбележи, че заключението е съобразено с наличната доказателствена съвкупност, при отдаване на дължимото значение на обективните находки: спецификата на деформациите по автомобилите, вида, броя и естеството на уврежданията, получени от подсъдимия и св. М., механизма на причиняването им, местоположението на веществените доказателства, резултатите от ДНК-анализа. Въззивният съд е изложил съображения за обективната възможност, респективно, невъзможност, подсъдимият да е управлявал автомобила, които са правилни и се споделят от настоящата инстанция. В тази насока е съобразено следното: Ако подсъдимият е управлявал „Маздата”, той би получил множество травми, а не само една / при него е констатирана само „открита рана по окосмената част на главата”, представляваща лека телесна повреда /. Ако той е управлявал, следи от неговата кръв биха попаднали по предната лява седалка и по разтворената въздушна възглавница на дясна предна врата, но там липсват следи от кръвта му. При конкретния механизъм на сблъсъка между превозните средства обувките на водача биха изхвръкнали и биха се намирали в близост до шофьорското място, но това не се е случило / отведен е в здравното заведение за оказване на медицинска помощ, обут /. В същото време, установено е, че св. М., заявил, че се е возил като пътник, е получил множество травми, най-тежката от които е средна телесна повреда. Следи от неговата кръв са открити по предната лява седалка и по въздушната възглавница на дясна предна врата. При огледа на местопроизшествието са намерени обувките му / бели маратонки /, иззети като веществени доказателства, едната от които се е намирала в автомобила, до педалите за управление, а другата е била открита до автомобила, в близост до предната лява врата. От изложеното логически следва, че събраните доказателства не подкрепят авторството в лицето на подсъдимия. Ако той е управлявал, би получил множество травми, а не само една / получена от удар на главата на пътуващия с твърда повърхност на автомобила /. Не могат да бъдат пренебрегнати и доказателствата, касаещи св. М.. Получените от него множество увреждания, по вид, характер и специфика, съответстват на такива, каквито водачът би получил. Ако този свидетел се е возил на предна дясна седалка, както е заявил, би следвало да има други увреждания, различни от тези, установени при него. Част от тях биха поставили в риск живота му. Ако е вярно, че е пътувал на посоченото от него място, липсва логично обяснение за механизма на огъване на предната дясна врата към седалката и липсата на получени от него телесни увреди в областта на гръдния кош и дясната половина. Отделен е въпросът, че такава гръдна травма би била фатална за живота му. Вярно е, че разпитаните свидетели са възприели подсъдимия и св. М. на задната седалка на автомобила / нито един от тях не е бил на мястото на водача /. За правилното решаване на въпроса кой е управлявал са съобразени данните за получените от тях телесни увреди, механизма на причиняването им и констатираните деформации по автомобила. Изяснено е, че комплексът от травми по св. М. и констатираните деформации по автомобила биха могли да бъдат получени само ако тялото на водача е било тласнато в резултат на инерционните сили на сблъсъка на превозните средства вдясно и напред, а след това, назад, при което счупването на дясната подбедрица е причинило зацапването с кръв на предна лява седалка. Установено е, че при движението на тялото между облегалките, негова кръв е попаднала и върху въздушната възглавница на деформираната предна дясна врата. Със същия механизъм е обяснимо и намирането на маратонката му под педалите на автомобила, а другата, извън автомобила, паднала при отваряне на предна лява врата. При сравняването на двете версии / на подсъдимия и на св. М. /, правилно е прието, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. М., тъй като са недостоверни. Те се опровергават освен от заключението на Повторната КМАТЕ от въззивното производство, още и от показанията на св. К., заявил, че е видял как „П. се качва в автомобила отзад и сяда на задната седалка зад шофьора, а другото момче / Г. /, се качва отпред, пали фаровете и започва да маневрира”. Същият свидетел е казал, че е възприел алкохолното повлияване на П. и се е усъмнил във възможността му да управлява, но „се е успокоил, като е видял, че ще кара другото момче”. Неоснователно се възразява срещу оценката на показанията, депозирани от св. А.. Тя е заявила, че е видяла Г. на задната дясна седалка на автомобила и го е извадила от задна дясна врата. Казала е, че П. е бил на задната лява седалка, заклещен между колонката на автомобила и шофьорската седалка. Вярно са оценени и показанията на св. С. и св. К., заявили, че тяхната кола е била задмината от „Маздата”, движеща се с висока скорост, но не са могли да възприемат лицето, което я е управлявало. С оглед на изложеното, ВКС намери, че при анализа на доказателствата не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Липсата на несъмнени и категорични доказателства за виновността на подсъдимия са обусловили необходимост от пререшаване на въпроса за отговорността му. Ето защо, правилно въззивната инстанция е упражнила правомощието си да отмени осъдителната присъда и да постанови нова, оправдателна такава. В посочената хипотеза не може да се стигне до отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а искането в тази насока не следва да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно изяснените релевантни факти не обвързват подсъдимия с инкриминираното деяние, поради което единственият законосъобразен изход на делото е постановяване на оправдателна присъда. Липсва хипотезата на чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК, поради което не се налага, на посоченото основание, да бъде отменена новата въззивна присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд. По изложените съображения, протестът и жалбата на частния обвинител се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Софийски окръжен съд от 2.11.2015 г, по ВНОХД № 184/15 по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: