Р Е Ш Е Н И Е № 440/08.12.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Зоя Атанасова при секретар АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело № 58/2010 г. Производството е по чл. 290 и сл.ГПК, образувано по касационната жалба на Й. Николова К. от [населено място], С. Н. З. от [населено място], Г. Г. З. и П. Г. З., всички от [населено място] против решение от 7.10.2009 г. по гр.дело № 491/2009 г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 8.05.2009 год. по гр.дело № 998/2007 г. на Добрички районен съд и установителната им претенция по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е отхвърлена. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба О. служба земеделие, [населено място] и О. не изразяват становище по нея. Касационният съд констатира, че с определение № 776/16.07.2010 год. по гр.дело № 58/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., постановено по реда и условията на чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т. 2 ГПК, тъй като е прието, че съдебният акт е постановен в противоречие със съдебната практика, относно процесуалноправния въпрос за доказателствената стойност на протоколите на ОС на ТКЗС. За да мотивира неоснователността на иска по чл.11 ал. 2 ЗСПЗЗ въззивният съд е обсъдил протокол № 10/19.11.1957 г. на ОС на ТКЗС „Добруджа” [населено място], според който Г. Николова З. е била приета за член-кооператор с 6.5 дка земеделска земя, отричайки доказателствената му стойност и позовавайки се на разпоредбата на чл.12 ал. 2 ЗСПЗЗ. Изразил е становище, че регламентираните от материалноправната разпоредба на чл.12 ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства за установяване на правото на собственост върху земеделска земя имат доказателствена стойност само в производството пред поземлените комисии /общинските служби за земеделие и гори/ и не са годни доказателства, когато правото на собственост се заявява за възстановяване по съдебен ред, по реда на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Обратно е становището на касационния съд, изложено в редица негови съдебни актове, постановени по реда и условията на чл.290 ГПК и позоваващо се на приложението на материалноправната разпоредба на чл.12 ал. 2 ЗСПЗЗ, която не изключва доказването на правото на собственост да става с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство, като освен изчерпателно посочените писмени доказателства нормата не изключва възможността за установяване на правото на собственост и с „други писмени доказателства”. Поради това касационният съд счита, че изразеното становище на въззивния съд, което противоречи на създадената съдебна практика по реда на чл.290 ГПК е неправилно и затова не го споделя. Въззивното решение следва да се отмени и тъй като недостатъка му се изразява в нарушение на материалния закон, касационният съд приложи разпоредбата на чл. 293 ал. 2 ГПК, за да постанови решение по съществото на спора. Писменото доказателство, представено от ищците, като протокол № 10/19.11.19057 г. на ОС на ТКЗС „Добруджа" [населено място] за приемане на член-кооператори и списъка, съпровождащ съставения протокол, в който под № 18 е вписана за приет член-кооператор с 6.5 дка земеделска земя наследодателката на ищците Г. З. установява право на собственост, по смисъла на чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ. По изложените съображения касационният съд счита предявения иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ за основателен и доказан, затова го уважи и Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 503 от 7.10.2009 г. по гр.дело № 491/2009 г. на Добричкия окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. служба „Земеделие и гори” [населено място] и Община Добрич, че наследниците на Г. С. З. б.ж.на [населено място], починала на 26.06.1994 г., а именно: Й. Николова К. от [населено място], С. Н. З., Г. Г. З. и П. Г. З., всички от [населено място] имат право да възстановят собствеността си върху 6.5 дка земеделска земя в землището на [населено място], на основание чл.11 ал. 2 ЗСПЗЗ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: